Много избиратели се разочароваха от това, че „Има такъв народ“ ще върне мандата. Очакването на немалко хора бе с вота си да вкарат в парламента нов играч, който като един вълк да издуха къщичката на прасенцата и така да започнем да строим държавата си наново без тях. За съжаление в нашата приказка прасенцата са много и си имат сараи и резиденции от здрав камък, а не от слама. А и с един размах разсичат злото само във филмите, но обикновено в тях ползват вълшебни пръчки, дракони или поне някой Брус Уилис по потник.

Така че да бъдем реалисти и да се подготвим за дълга битка за връщане на институциите и държавата на гражданите.

Всъщност Слави направи единствения си възможен ход, при това преглътна егото си и не побърза да се окичи с фалшивите лаври на поредния спасител. Трифонов и „Има такъв народ“ бяха избрани заради обещанието си да направят няколко генерални промени в законодателството, с които да унищожат статуквото. При тази конфигурация в парламента обаче те не могат да прокарат тези промени без подкрепа именно от статуквото. Ако бе приел да състави кабинет, Трифонов щеше да се окаже заложник на интересите на ГЕРБ, ДПС и БСП. А колко единни са те, когато трябва да защитават досегашната система, се видя последно при гласуването срещу получаване на парите на депутатите по банков път.

Така че единствената възможност бе да се върне мандатът.

Какво ще стане, след като президентът Радев го даде на трета политическа сила и има ли някой, който ще се нагърби при такива условия да управлява? Всичко сочи, че партиите се готвят по-скоро за вариант служебен кабинет и предсрочни избори. И всъщност това е добрата новина. Всеки вот, който не е организиран от ГЕРБ, има шанса да е по-честен вот. Излизане на Борисов от властта за поне два месеца точно преди избори може да го лиши от някои основни лостове за печелене на електорат. Най-малкото ще се наложи поне в телевизията да се появяват и други лица освен депутатите на ГЕРБ.

Но да продължим да бъдем реалисти – дори и със служебен кабинет, твърде вероятно е ГЕРБ отново да е първа сила, а в парламента вместо „Изправи се! Мутри вън!“ да влязат националистите и отново да послужат за патерица на Борисов. 

Всъщност най-реалистичният вариант е да получим „Борисов 4“, но това, колкото и противоречиво да звучи, е може би и оптимистичният вариант. Защото четвъртият кабинет на Борисов ще е и най-слабият, с най-малка парламентарна подкрепа, изчерпан и атакуван отвсякъде, а в Народното събрание засега заявка за трайно присъствие са дали две опозиционни партии – ИТН и ДБ. „Изправи се! Мутри вън!“ също може да успее да се пребори и да влезе, тогава опозиционните партии става три. А истинска опозиция парламентът ни не е виждал от поне 12 години. Той се е превърнал в тържище, в което марионетки на Борисов натискат копчето за гласуване по команда и чакат нареждане какво да приемат и какво да отхвърлят. Борисов не се явява да се отчита, дори министрите му си позволяват вече това.

Та, ако бъдем реалисти, максималното, на което можем да се надяваме след 12 години ГЕРБ на власт, напълно превзети институции, деконструирана държава, зависими медии и чиновници, е да вкараме опозиция в парламента, която да принуди Борисов да се отчита, да осветява и да се бори срещу лобистките поправки и поправките на парче на закони и така да подкопае устоите на управлението му. „Борисов 4“ ще има, но ще е кратък и ще е окончателният му край.

Разбира се, ако протестните партии са готови за такъв маратон и гражданите, които го подкрепят, разберат, че няма чудеса, които за три дни да ги избавят от сегашната ситуация.