Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) бе приет днес на заседание на социалната парламентарна комисия на първо гласуване. Проектобюджетът бе одобрен от 13 народни представители, двама гласуваха против, а трима се въздържаха.

Здравната комисия обаче не прие на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. "За" проекта на бюджет гласуваха четирима от членовете на комисията, "против" гласуваха петима, а "въздържал се" – деветима. Предстои и двата бюджета да се гледат в пленарната зала.

Бюджетът на Държавното обществено осигуряване

Преди гласуването бюджетът на ДОО бе представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов. Той припомни, че проектът предвижда от 1 юли догодина всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3 400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лева.

От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 лв. на 933 лв. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лв., съобщи Иванов.

Той отчете още, че в проекта за бюджет на ДОО се предлага още от 1 юли 2024 г. да се увеличи добавката от пенсията на починал съпруг/съпруга (т.нар. вдовишка добавка) от досегашните 26,5 % на 30% от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85,71 лв. на 107,14 лева.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) остават без промяна и през 2024 г. ще бъде 780 лева,  съобщи още Ивайло Иванов.

По време на дебата преди гласуването Георги Гьоков от "БСП за България" заяви, че левицата не подкрепя проектобюджета на ДОО. От  НОИ са си свършили добре работата в рамките на политически зададените параметри, но именно по тези параметри имаме критики, заяви той. Гьоков каза, че от БСП не откриват изпълнение на визията и политиките за развитие, които държавата е приела като приоритети. Няма дори малки крачки за решаване на проблемите с демография, бедността и неравенствата, каза Гьоков. Според него бюджетът е "копи-пейст" на миналогодишния бюджет на ДОО. Гьоков заяви, че от БСП ще предложат между гласуванията увеличаване на майчинството през втората година, както и увеличаване на дневното обезщетение за безработица,

Цветан Предов от групата на "Има такъв народ" заяви, че те няма да го подкрепят, защото той е "всичко друго, но не и социалноотговорен".

Георги Георгиев от "Възраждане" каза, че също ще се въздържи от подкрепа, защото от партията не са съгласни с минималния дневен размер за обезщетение за безработица. "Не можем да оставим хората, които временно остават без работа да получават обезщетение за безработица в размер под прага на бедност", заяви Георгиев и съобщи, че те ще предложат тази сума да е поне 25 лв., а не 18 лв., както се предлага в този бюджет. Другото предложение на "Възраждане" е втората година на майчинството да стане 933 лева. 

Искрен Арабаджиев, заместник-председател на комисията и депутат от групата на "Продължаваме промяната-Демократична България", заяви, че те подкрепят законопроекта, тъй като той продължава политиките, които ПП-ДБ са стартирали през 2021 година. Въпреки инфлацията и трудните последни години, доходите растат не само номинално, но и в реално изражение, отчете Арабаджиев. Трябва заедно с ръста на заплатите да се увеличи и максималният осигурителен доход, добави той. По отношение на майчинството той каза, че за него трябва да залегне законодателна политика, която да се следва, защото сега тя е непоследователна. Подкрепяме задържането на 780 лв. на компенсацията за отглеждане на дете през втората година от майчинството, както и политиките, които биха помогнали на родителите да се върнат на пазара на труда, заяви депутатът. Той каза, че групата му подкрепя и политиката на държавата за обезщетение на родителите на неприети деца в детските градини, както и увеличението на добавката за починал съпруг от 26 на 30%.

Бюджет на НЗОК

В проекта на бюджета на НЗОК се предвиждат общо от приходи и трансфери 8 163 353 100 лв., което е 1 136 139 500 лв. повече в сравнение с 2023 г., каза заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов, който представи проекта. За здравноосигурителни плащания са предвидени 7 630 931 400 лв., като за първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 558 038 500 лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 567 208 100 лв., за дентална помощ - 328 882 300 лв., за медико-диагностична дейност - 261 845 400 лв., за болнична помощ - 3 572 644 400 лв.

В проекта на бюджет се предвиждат 2 023 544 700 лв. за лекарства за домашно лечение, за медицински изделия, за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, за дейности по отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК, за лекарства за лечение на злокачествени заболявания и лекарства при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и др. В резерва на Касата за следващата година са заложени 238 764 300 лв.

За дейности за здравнонеосигурени лица в проекта на бюджет са предвидени 8 789 000 лв.

Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2024 г. е осем процента, е записано още в проекта на бюджета. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.

Предвидени са 15 млн. лв. за пренатален и постнатален скрининг, каза още проф. Гетов. Към момента са предвидени средствата за диетични храни за специални медицински цели, които се осигуряват за две диагнози, като продължава работата на работните групи, които трябва да прецизират останалите диагнози, за които Касата ще заплаща медицински храни, добави той. За дентална помощ се предвиждат близо 55 млн.лв. повече в сравнение с тази година, посочи още проф. Гетов. Намаляването на парите за лекарствата за домашно лечение е само с пет милиона лева, тъй като има неизпълнение на заложените в настоящия бюджет средства, посочи проф. Гетов.  

Георги Гьоков от БСП посочи, че от парламентарната група не подкрепят проекта, тъй като той остава далече от ползвателите на здравни услуги и няма да донесе удовлетвореност за никой от системата на здравеопазването. Не виждаме промяна във философията на бюджета, запазва се структурата на здравноосигурителните плащания. По думите му трябва да се повдигне въпросът за здравните осигуровки, които държавата е длъжна да внася за групите, които осигурява, както и въпросът за неосигурените граждани. За увеличените средства за болниците Гьоков каза, че те са реверанс към болниците, особено към частните, и е възможно да има свръххоспитализация или фиктивни хоспитализации, само за да се усвоят средствата.

От „Възраждане“ сме скептични към този проект за бюджет, каза Маргарита Генчева и уточни, че нямат очаквания за съществени подобрения в здравната система. По думите ѝ проектът за бюджет не материализира нито един от обявените приоритети от министъра на здравеопазването и това е причината да не подкрепят проекта.

Джевдет Чакъров от ДПС посочи, че от движението ще се въздържат от подкрепа на проекта за бюджет, тъй като се запазва високият процент на доплащане – 48 на сто, от страна на пациентите. Размерът на доплащане от пациентите в ЕС е средно 15-20%, посочи той. Министерството на финансите трябва да има много активна позиция с оглед на това да има събираемост на постъпленията, каза още Чакъров по повод здравнонеосигурените граждани.

Въздържаме се да подкрепим проекта за бюджет, тъй като не приемаме да се извършват концептуални промени на закони чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджет, каза проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага въвеждане на ограничително условие по отношение на сключването на договори или допълнителни споразумения с НЗОК през 2024 г. за болници, които след 31 декември 2023 г. са получили за първи път разрешение за дейност и/или в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2023 г., с изключение на комплексните онкологични центрове, центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, и диализните центрове. По думите на проф. Ангелов не се посочват мотиви и обосновка на този текст.

Имаме много очаквания към по-добрата превенция, профилактика и скрининг, но това няма как да се случи без добро финансиране и затова подкрепяме увеличените средства за извънболничната помощ, каза Васил Пандов от „Продължаваме промяната – Демократична България“. По думите му трябва да се уточни дали са необходими законодателни промени за извършването на предвидени изнесени прегледи, които ще се извършват от специалисти в разкрити амбулатории в отдалечени и труднодостъпни населени места, допълни той.