Промените в Законите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите, предложени от „Прогресивна България“ и целящи ограничаване на инфлацията, срещнаха сериозна критика от страна на опозицията и работодателските организации. Въпреки това получиха широка подкрепа на първо четене. 

Поправките бяха внесени вчера, а още днес бяха обсъдени във временната парламентарна комисия за бюджет и финанси, което бе една от причините за недоволството. Дебатите продължиха три часа и половина.

Синдикатите и работодателите заявиха, че не са имали време да си подготвят становищата. Те поискаха промените да бъдат насочени за обсъждане и към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) към Министерския съвет преди окончателното им гласуване в парламента. 

Становища на партиите

ГЕРБ и „Възраждане“ заявиха подкрепа за поправките, но изразиха резерви, че те ще сработят.

„Демократична България“ (ДБ) си промени позицията. Вчера от формацията обявиха, че ще подкрепят законопроекта, но днес се обявиха против него.

В комисията днес бе вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев. Той заяви, че ще предложи създаването на междуинституционално звено за контрол на цените на ниво Министерски съвет. Това бе разкритикувано остро от депутата от ДБ Мартин Димитров.

Няма да подкрепим законопроекта, а имахме такова намерение, посочи той.

Според него мерките са насочени в грешна посока.

Преди шест месеца парламентът одобри нови големи правомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Няма анализ за резултата от това. А сега се предлагат нови огромни правомощия, обясни депутатът от ДБ.

Предложените от управляващите мерки срещу инфлацията създават грешни обществени очаквания и могат да доведат до допълнително повишаване на цените, каза Мартин Димитров пред журналисти след заседанието на комисията, цитиран от БТА.

Според него обществото очаква мерките да имат антиинфлационен ефект, но нищо от предложеното няма да влезе в сила в кратки срокове, тъй като предстои приемането на наредби и методики.

По думите му в предложенията има „скрити ценови контроли“ и „скрити ценови тавани“, които ще доведат до напрежение и допълнителни разходи за бизнеса, а това може да стане причина за ново покачване на цените.

От „Демократична България“ са предложили алтернативни мерки, насочени към цените на горивата, тъй като според формацията именно там е източникът на инфлационния натиск.

„Оттам трябваше да се тръгне, за да не се пренася инфлацията към други сектори“, каза Димитров.

Според „Възраждане“ законопроектът за конкуренцията ще защити българските производители, но всички останали промени няма да имат добър ефект. Оттам посочиха, че ще подкрепят поправките на първо четене, като ще предложат поправки на второ.

Владислав Горанов от ГЕРБ обяви, че ще гласуват „за“, макар че са скептични, заради огромното доверие, което са дали гласоподавателите на формацията на Румен Радев (която е с абсолютно мнозинство и може да наложи самостоятелно каквото реши).

Ще подкрепим с риск да участваме в грешен експеримент, каза Горанов в комисията. Доста сме озадачени, посочи той.

Според него промените всъщност ще доведат до допълнителни затруднения за българския производител, а част от намеренията са невъзможни за изпълнение.

Предложените поправки изпъкват с няколко подзаконови нормативни акта, отлагащи реалното приложение на законите с от 3 до 6 месеца, което не кореспондира със скоростта, с която управляващите предлагат да се действа, посочи още бившият финансов министър, който е санкциониран за корупция от САЩ по закона "Магнитски".

От „Продължаваме промяната“ (ПП) също бяха критични. 

Предложените промени в законите за защита на потребителите и за защита на конкуренцията няма да доведат до понижаване на цените и могат дори да имат обратен ефект, каза лидерът на ПП Асен Василев пред журналисти след заседанието на комисията. 

Той посочи, че „Продължаваме промяната“ ще подкрепи на второ четене две конкретни разпоредби в законопроекта за защита на конкуренцията, свързани с разширяване на дефиницията за нелоялни практики в договорите между търговските вериги и производителите.

Според Василев обаче останалите текстове в проекта са „много притеснителни“. Той критикува предложенията, които според него премахват презумпцията за невинност и поставят компаниите в ситуация сами да доказват, че не са виновни.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ коментира още, че се въвежда нов подход за определяне на „липса на конкуренция“, при който компании могат да бъдат третирани като картел, без да има координация между тях.

Той изрази съмнения и относно възможността държавата да определя „справедливата цена“ за огромен брой стоки. По думите му Комисията за защита на потребителите и Министерството на икономиката няма как ежедневно да анализират милиони артикули и да определят реалната им себестойност.

„Това е анализ, който обикновено отнема месеци и се прави за ограничен брой продукти. Абсурдно е да се прави ежедневно за милиони артикули“, каза Василев.

Според него въвеждането на административна тежест обикновено води до обратен ефект и може да предизвика допълнително увеличение на цените.

Той допълни, че ако предложенията бъдат приети в този вид, единственият реален положителен ефект ще бъде по-добра норма на печалба за българските производители спрямо търговските вериги.

Най-безкритични бяха от ДПС.

Явор Гечев от ПБ заяви готовност за допълнителни дискусии.

При гласуването и двата законопроекта получиха 17 „за“. „Против“ бяха двама – от ПП. От ДБ гласуваха с „въздържал се“ - също два гласа.

Предложенията за закона за конкуренцията

Промените в Закона за защита на конкуренцията предвиждат забрана на „прекомерно високи продажни цени“, като новото понятие се отнася както за фирмите в господстващо пазарно положение, така и за предприятия, намиращи се в съвместно господстващо положение. 

Според текстовете, съвместно господстващо положение е налично когато две или повече предприятия притежават пазарна сила, която им позволява да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти, доставчици, клиенти или потребители и да възпрепятстват ефективната конкуренция на съответния пазар. Предвижда се „прекомерно висока цена“ да бъде тази цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба, съобщава БТА.

При определяне на прекомерност на цената се предвижда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прилага един или повече критерии, включително сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Методиката и показателите за прилагането на тези критерии ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет, приета след становище на КЗК, като срокът за приемане е до 3 месеца след влизането в сила на закона.

Предвижда се предприятията да имат възможност да доказват наличие на обективни икономически причини за формирането на цените, ако бъде счетено, че цените им са прекомерно високи.

При съмнение за наличие на прекомерно високи цени КЗК образува производство в срок до 7 дни от решението си, което приключва в срок до 3 месеца, освен в случаите на фактическа и правна сложност. Предвижда се КЗК да може да налага временни мерки до приключването на производството, сред които задължение за преустановяване или изменение на прилагани търговски условия, включително условия на ценообразуване и задължение за изменение на ценовата политика.

При нарушение на забраната за прилагане на прекомерно високи цени КЗК ще може да налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.

Според текстовете предприятията, извършващи търговия на дребно с бързооборотни стоки и достигащи до определен оборот или пазарен дял (праговете предстои да бъдат определени с наредбата на Министерски съвет), ще подлежат на специален режим на прозрачност, включително да предоставят при поискване информация за структурите на цените и да съхраняват данни за ценообразуването за срок не по-кратък от 5 години.

Законопроектът предвижда създаването на електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, като информацията и редът и условията за водене на регистъра ще бъдат определени с наредба на Министерски съвет, която трябва да бъде приета в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. В срок до 2 месеца след приемането на наредбата пък се изготвя задание за изработването на регистъра. Според вносителите този регистър ще позволи откриване на индикатори за пазарни деформации и нелоялни търговски практики.

Предвидените глоби за неподаване на информация в регистъра или за подаването на невярна или подвеждаща информация възлизат от 2500 евро до 25 000 евро за фирми с годишен оборот до 2,5 млн. евро; от 10 000 евро до 100 000 евро за фирми с годишен оборот от 2,5 млн. евро до 25 млн. евро; от 25 000 евро до 250 000 евро за фирми с оборот между 25 млн. евро и 250 млн. евро. За фирмите с годишен оборот над 250 млн. евро се предвижда глоба в размер от 50 000 евро до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година, когато тази сума е по-висока.

При повторно нарушение санкцията е до два пъти максималния размер, но не повече от 2 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Ако в срок от 2 години са установени две или повече нарушения поведението се счита за системно и се налага глоба в размер на 10 на сто от общия оборот за преходната финансова година.

Сред предвидените промени е допълване на Закона за защита на конкуренцията с нови абсолютни забрани, насочени срещу практики, които според вносителите водят до икономически натиск върху производители и доставчици. Договорите за доставка, сключени преди влизането в сила на промените, ще трябва да бъдат въведени в съответствие с новите изисквания в срок до 2 месеца след влизането в сила на закона, информира БТА.

Законопроектът предвижда ограничаване на възможността търговци със значима пазарна сила да налагат едностранно цени, условия за продажба и допълнителни плащания.

Предлага се за нелоялни практики да се считат начисляването на такси за предлагане на продукция, изискването на ретроактивни бонуси и плащания, както и формирането на реалната придобивна цена чрез скрити или непрозрачни механизми. В мотивите се посочва, че се цели ограничаване на прехвърлянето на търговски риск върху доставчиците.

Проектът включва и текстове срещу дискриминационно третиране между търговски партньори чрез различни отстъпки, такси и надценки при сходни продукти. Предвижда се също защита на търговската марка и идентичността на доставчика чрез забрана за обезличаване на продукцията чрез разопаковане, насипна или наливна продажба.

Сред новите разпоредби са и ограничения срещу изваждане на продукти от асортимент, влошаване на позиционирането им в търговската мрежа или замяната им със собствени марки на търговците. Забранява се и използването на чувствителна информация от доставчици за развитие или преимуществено предлагане на собствени марки.

Законопроектът предвижда и т.нар. анти-обход механизъм. С него за нелоялни ще се считат не само пряко забранените действия, но и договорни конструкции или комбинации от практики, които формално заобикалят закона, но водят до същия икономически ефект. Според мотивите това е необходимо, тъй като подобни практики често се реализират чрез съчетание от договорни клаузи, бонуси, услуги, компенсации и последващи прихващания.

Положителни становища относно законопроекта изказаха вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, земеделският министър Пламен Абровски и председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов. 

По думите на председателя на временната комисия Константин Проданов предстоят разговори както със синдикатите, така и с браншовите организации.

Предложенията за закона за потребителите

Промените в Закона за защита на потребителите на практика удължават с една година мерки, наложени през Закона за въвеждането на еврото. 

Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. Законопроектът изброява обективни икономически фактори, при които може да се счита, че покачването на цените е обосновано, сред които увеличаване на доставни или производствени разходи, ръст в разходите за труд, поскъпване на енергията и други.

Контролният орган в лицето на Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще преценява обосноваността чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на записаните в закона фактори върху разходите или икономическата дейност на търговеца.

Редът и начинът за извършване на преценката дали цените са обосновано повишени, както и сравним преходен период ще бъдат определени с методика, която следва да се приеме с акт на Министерския съвет в срок до 3 месеца след влизането в сила на промените. 

Законопроектът завишава двойно глобите за необосновано повишаване на цените, като за виновни лица санкцията е в размер от 1000 до 10 000 евро, а имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица е от 5000 евро до 100 000 евро, информира БТА.

Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание, пише в законопроекта.

Според текстовете му търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за преходната година над 5 112 919 евро са длъжни да публикуват ежедневно до 07:00 часа в машинно четим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница.

Търговците трябва да подават тази информация и към КЗП, която от своя страна поддържа интернет портал, където се публикуват продажните цени на стоките. Предвижда се освен продажната цена, порталът да показва и цената на едро на конкретните стоки, както и „справедлива цена“, която ще се определя по методика, изготвена от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията.

Законът влиза в сила на 9 август 2026 година и се прилага до 9 август 2027 година, предвиждат поправките.

Гледайте заседанието на комисията тук: