Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Александър Лукашенко преживя най-турбулентната си година начело на Беларус, след избухването на масовите протести в страната през август 2020 г., които бяха подкрепени от ЕС и САЩ.

Днес пряка заплаха срещу режима на президента не се забелязва. Критиците са по затворите или в чужбина. Държавният глава изготвя нова конституция, която ще гарантира безаварийното му управление и евентуално пенсиониране.

Ако зависи от Лукашенко, той би се свил в собствената си черупка и не би дръзнал да се репчи на по-могъщите си съседи, които го обграждат от всички страни.

Затова организираното струпване на хиляди мигранти край границата на Беларус с Полша, Литва и Латвия разкриват, че не всичко е наред в утопията на „последния диктатор на Европа“. Зад предизвикателните му обвинения срещу Полша, че се опитва да предизвиква военен конфликт и ироничните шеги с повърхностното гостоприемство на ЕС прозира една емоция – отчаяние.

Врагове на запад

Лукашенко не може да продължи политиката си на маневриране между ЕС и Русия, която десетилетия наред му гарантираше комфорт. Наложените санкции на Съюза заради фалшивите избори през 2020 г., репресиите срещу протестиращите и скандалния арест на журналиста Роман Протасевич и приятелката му София Сапега засегнаха 166 физически и 15 юридически лица, приближени до Минск.

Мигрантската криза по границата на Беларус с Полша, Литва и Латвия, всъщност, започна малко след задържането на Протасевич и Сапега. Поредният пакет санкции на ЕС от юни 2021 г. засегна държавната авиокомпания „Белавиа“, в резултат на което тя започна да работи съвместно със сирийски авиолинии и да „внася“ мигранти от Близкия изток.

Първоначално Минск тихомълком снабдяваше малки групи от новодошлите с визи и ги транспортираше до границата. Но в края на октомври и началото на ноември тактиката бе променена – беларуските сили за сигурност съвсем открито започнаха да придружават стотици, понякога хиляди, мигранти от Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан и други страни от Близкия изток, които оформиха биваци на метри от Полша, Литва или Латвия.

В резултат трите страни обявиха извънредно положение и започнаха да строят физически огради по границата с Беларус. Веднъж организирал кризата, държавният глава на Беларус съумя да демонстрира безподобната си наглост като разкритикува позиционирането на хиляди полски войници по границата и отказа да Германия да приеме мигрантите.

Надеждата на Лукашенко бе да принуди ЕС да седне на масата на преговори и да склони да свали санкциите. Мисията се оказа неуспешна.

ЕС оповести, че налага пети пакет санкции. Междувременно множество авиокомпании обявиха, че спират транспорта на граждани на страни от Близкия изток към Минск. В четвъртък пък Ирак транспортира част от гражданите си обратно у дома.

„Приятел“ на изток

Лукашенко не би посмял така открито да се ежи на Европа без подкрепата на Русия. Мигрантската криза през 2013-2015 г. дестабилизира ЕС и допринесе за „Брекзит“ и устойчивото разделение на съюза на лагерите „интеграционисти“ и „националисти“.

Путин със сигурност не би застанал на пътя на възбуждането на старите противоречия. Нещо повече – на 9 ноември външният министър на Русия Сергей Лавров призова ЕС да осигури финансиране на Беларус за мигрантите, по модела на договорката на Съюза с Турция.

Затова може да бъдем сигурни, че мигрантската криза е подкрепяна (може би дори предизвиквана) от Москва. Когато Кремъл недоволства от действията на Минск, всички разбираме.

Преди седмица Лукашенко си позволи да заплаши Европа, че ще й спре доставките на природен газ от Русия. В отговор Путин по дипломатичен начин го накара да седне.

"Разбира се, на теория, Лукашенко, като президент на транзитна държава, може да разпореди доставките за Европа да бъдат спрени. Това обаче би означавало нарушение на нашия договор за пренос на газ и се надявам, че това няма да стане", каза руският президент в телевизионно интервю. "В това няма нищо хувабо и аз, разбира се, ще разговарям с него по този въпрос. Вероятно е направил това изявление в момент на нервен изблик."

Не е тайна, че президентът Путин ненавижда Лукашенко. В миналото тази неприязън бе туширана от необходимостта на руския президент да поддържа относително близки връзки с Беларус и да не допусне изпадането й в западната сфера на влияние. С всеки изминал ден това става все по-малко вероятно, което развързва ръцете на Путин и превръща Лукашенко в особено чувствителен слушател на нарежданията от Кремъл.

Всъщност, ако не друго, мигрантската криза значително влошава отношенията между Брюксел и Минск. Така Беларус все повече потъва в задушаващата прегръдка на „големия брат“.

С такива приятели – на кого му трябват врагове?

За щиковете и мигрантите

„Можете да направите всичко с щикове, освен да седнете върху тях“.

Думите са приписвани на брилянтния френски дипломат Шарл Морис дьо Талейран, който служи като първи консул на Наполеон. Според една от водещите интерпретации на сентенцията Талейран се опитва да убеди императора, че няма да изпълни целите си, ако остави в покой армията на Френската империя. Призовава го да продължи военната кампания, за да не загуби контрола си над войските.

Щиковете (или войниците) за Наполеон са мигрантите за Лукашенко.

Диктаторът на нашето време използва отчаяните граждани на страни от Близкия изток като оръжие срещу съседките си и ЕС. Но когато достъпът им към Европа бива преграден, те от инструмент се превръщат в проблем за Беларус. В четвъртък Полша обяви, че миграционните центрове край границата й с Беларус са опразнени. Предполага се, че Минск е прибрал мигрантите в по-голям център във вътрешността на страната.

Задържането на хилядите другоземци месеци наред струва много на режима на Лукашенко. Особено в невидимата валута на обществено доверие – едва ли може да очакваме консервативният народ на Беларус да е по-толерантен от, например, полския спрямо граждани на държави от Близкия изток.

Може би това е наложило промяната на тактиката и решението да се организира многохиляден щурм към Полша, Литва и Латвия. Лукашенко се опита да отклони общественото внимание извън граница, да събере народа зад себе си в борбата срещу враговете на запад.

Отказът на Европа да „мигне“ пред заплахите на диктатора го принудиха да подвие опашка и да изтегли мигрантите от конфликтните погранични зони. Сега трябва да помисли какво да прави с тях – дали да организира нов щурм, който ще доведе до поредна порция санкции, или унизително да прибере "щиковете" обратно в Близкия изток.

Часовникът тиктака.

И Лукашенко не може да продължава да "седи" върху мигранти, които не желаят да останат в Беларус.

Коментари

Лукашенко целува задника на Путин

Лукашенко вече се направи на килимче пред големия бос Путин. Целият екшън с бежанците е поръчка на Мисква. Руснаците не могат да дишат поляците исторически. От времето на руската империя между двете страни цари враждебност. После идва Катин, където НКВД разстрелва 22 000 полски офицери, цветът на полската армия. Сатрапът Сталин се е готвел да заграби половината Полша, а другата трябвало да бъде присъединена към Райха. Сметките обаче се объркаха. Червената армия по-късно се е наслаждавала как нацистите изравняават Варшава със земята по време на Варшавското въстание. После идва покушението срещу папа Йоан-Павел Втори, в което пак прозира дългата ръка на КГБ. След падането на Берлинската стена отношенията между Русия и Полша продължават да са в сянката на враждебността. Изострянето настъпва след мистериозната авиокатастрофа, при която загива полсксият президент Качински. Варшава съзира в "инцидента" ръката на новото КГБ и има солидни основания за това. След Крим и пълзящата агресия срещу Украйна, между Варшава и Москва продължават да прескачат искри. Полша е една от бившите членки на Варшавския договор и прави впечатление амбициозната и програма за въоръжаване. Поляците имат своите основания, Русия е държава, управлявана от непредсказуем авантюрист. Затова Полша е единствената бивша соцстрана, която купи най-модерният в света изтребител на САЩ - Ф-35. Парадоскалн звучи, но Варшава в момента има по-дееспособна армия от най-голяамата иконмическа сила в Европа - Германия. Всичко това кара Путин да заприличва на психично болен човек, затворен в стая с меки стени, предпазващи от буйстване и самоувреждане. Путин не може да се побере в кожата си, че една страна, която е била под пълния контрол на Москва, сега отправя предизвикателства към Русия, в която един лунатик мечтае за господство в Европа.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.