Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Павел Слюнкин е бивш беларуски дипломат. До 2020 г. е бил в отдел „Европа“ на външното министерство в Минск. Несъгласен с политиката на Александър Лукашенко и неговия режим, Слюнкин напуска ведомството и страната. В момента е анализатор в Европейския съвет по външни работи (ЕСВР).

 

Г-н Слюнкин, каква е вашата оценка за ставащото по границата на Беларус с ЕС?

Тя започна всъщност през май. Ако си спомняте, тогава беларуските власти принудително приземиха самолет на „Райънеър“, за да арестуват намиращия се на борда му журналист Роман Протасевич. В самолета имаше и много европейски граждани. Заради този случай ЕС прие четвърти пакет от санкции срещу Беларус.

И Лукашенко веднага каза, че щом Западът прави това, той ще престане да охранява границите. Диктаторът твърдеше, че харчи много пари за тази охрана, и щом европейците налагат санкции, нека се охраняват сами.

През Беларус никога не е минавал път за миграция на Запад. Годишно е имало броени случаи – не повече от няколко десетки. Затова на Лукашенко се наложи да създава изкуствена криза. Отгоре на всичко четвъртият пакет санкции засегна държавната авиокомпания „Белавиа“, която понесе сериоэни финансови загуби. В резултат тя започна да работи със сирийски авиолинии. Беларус допусна на пазара си превозвачи от Близкия изток, които вкарваха по няколкостотин мигранти на ден.

Журналистическо разследване установи, че като докарват мигрантите в Беларус, веднага им издават визи на летището, след което ги качват на автобуси и ги откарват към границата.

А властите на близкоизточните страни, от които са мигрантите, помагат ли според вас на Лукашенко в създаването на кризата?

Еднозначен отговор като че ли няма. Става дума не за страни с централно правителство, в които работят законите, спазват се правилата. В тези страни е много трудно интересите на управляващата върхушка да бъдат отделени от тези на държавното управление. Възможно е да има чиновници или бизнесмени, които съдействат на този трафик. Може да има и правителство, на което е изгодно да си затваря очите, защото от това се печелят пари.

Бих казал, че правителствата на тези страни имат двойствена позиция. В началото на кризата, когато започнаха да докарват мигрантите, това все още не предизвикваше твърда реакция от ЕС. И контрабандистите, и Лукашенко печелеха пари от трафика. Част от сумите вероятно отиваха и в джобовете на чиновници от Ирак, откъдето през лятото започнаха да летят първите самолети с мигранти. Властите в Багдад не реагираха – те не жалят своите граждани. И чак когато Полша и Литва алармираха ЕС, Ирак забрани полетите. Но по едно време пак ги разреши. После пак ги спря Т.е. когато ЕС излезе със сериозен аргумент, иракчаните действат. Но ми се струва, че нямат желанието да възпрепятстват изцяло трафика. Това всъщност е една от особеностите на националното управление на Ирак и други подобни страни в Близкия изток.

Смятате ли, че Русия помага на Лукашенко в този трафик?

В Полша го казват открито. Видях подобна информация и от германското разузнаване. Но аз съм анализатор и работя с факти. Преки доказателства нямам. А косвените свидетелства говорят, че дори да има руско участие, то е опосредствано, а не пряко.

От друга страна, убеден съм, че преди да започне операцията с миграционния шантаж, Лукашенко е разговарял с Путин  и е получил съгласието му за провеждане на тази операция. Режимът в Минск е информирал със сигурност в Москва какво прави и какви цели преследва. Да припомня само, че поредното изостряне на кризата преди седмица, когато на границата дойдоха няколко хиляди мигранти, се случи броени дни след поредната среща между Путин и Лукашенко.

Информацията за тази среща гласеше, че са обсъждани въпросите на бъдещата интеграция между Русия и Беларус. Ще се стигне ли според вас до създаването на Съюзната държава и ЕС да има граница с нея, а не с Беларус?

Аз го наричам аншлус. Чак дотам няма да се стигне. Колкото и да се говори за сливане, вече 27 години то не се случва. Лукашенко не позволява, и то по една единствена причина. За него това ще означава пълна загуба на собствената му власт. А точно това той не иска. Обратното – за него властта е най-важното нещо в живота. Затова когато Путин се опитва да го склони например към единни валута, законодателство за митническо или данъчно регулиране, или военна база в Беларус, Лукашенко намира милион причини да откаже.

Има едно неразрешимо противоречие. И то обяснява защо толкова години двете държави не могат да се сближат изцяло. Двамата лидери имат напълно различни цели в тази съюзна държава. Лукашенко иска да получи достъп до енергийните ресурси, парите на Русия, но иска същевременно да съхрани своите власт и правомощия. А за Путин е важно Беларус да става все по-малко суверенна, да се създават наднационални структури като единен парламент и други, които вече споменах. Или дори общо патрулиране на границата, включително тази с ЕС. И тъй като желанията на двете страни не са просто различни, а си противоречат, това не се случва.

И двете страни се прикриват с тезиси. Лукашенко казва, че той е за съюз, че иска да се интегрира. Но съюзът е въз основа на равноправието и той иска и Русия, и Беларус да имат еднаква сила на гласовете. Но това е неприемливо за Русия, защото тя разглежда себе си като глобална империя и не може да споделя с някаква си Беларус своите политически и икономически решения.

Лукашенко иска единен регулаторен орган в сферата на добива и търговията с петрол. Въпросът е кой ще го оглавява – Москва или Минск. От беларуска гледна точка това трябва да става колегиално, с по един глас от двете страни. Това означава, че Лукашенко ще има правото да се разпорежда с 50 на сто от богатствата на Русия. Това, разбира се, е неприемливо за Путин.

От друга страна, възгледите на руския президент за интеграцията са, че страната му е по-голяма и по територия, и по население, и е 30 пъти по-мощна икономически. Съответно 85 на сто от правата трябва да са за нея, а за Беларус – 15 процента. Което за Беларус означава загуба на суверенитета. И точно затова Лукашенко не се съгласява.

През 2020 г., след избухването на политическата криза в Беларус, зависимостта на Лукашенко от Русия се засили. И въпреки всичко той е човекът, който взема главните решения в своята страна.

Казвате, че няма да има интеграция. Но миналата седмица над Беларус летяха руски бомбардировачи. Дали това не е знак за още по-голямо сближаване?

Беларус е икономически слаба държава без никакво влияния и се опитва да се бори със западния свят, т.е. най-богатата част от нашата цивилизация, със сериозна икономическа и военна тежест. Лукашенко организира кризата с мигрантите. И когато получава твърд отговор, какво му остава да прави? С какво може да изплаши тези страни? Само с Русия. А и Русия, както виждаме, няма нищо против да бъде плашило за страните от ЕС или НАТО. И затова показва зъбите си.

Но мисля, че тези бомбардировачи летяха не защото Путин искаше, а защото Лукашенко помоли за това и те се разбраха за това. За Лукашенко бе важно да покаже, че не е сам, да видят каква сила има зад гърба си. Че зад него е чичо Вова, чиято страна е и икономически по-силна, който има ядрено оръжие и който воюва с Европа още от 2014 г.

В началото припомнихте за приземяването на самолета и ареста на журналиста Роман Протасевич. Имате ли информация какво става с него сега? Като че ли всички забравиха за него...

В началото режимът се опитваше да го използва като част от своята пропаганда. Той бе под домашен арест в една специално наета къща, откъдето излъчваха интервюта с него, предаваха ги на Запад. Той повтаряше тезите на режима, че в Беларус е имало опит за преврат, че Лукашенко в действителност защитава правата на човека. Идеята беше да му повярват, понеже той е бил противник на Лукашенко, но след това се е осъзнал, покаял се е и признава грешката си. Дори обяви, че ще създаде интернет портал за обективна информация. На всички бе ясно, че това е операция на спецслужбите.

След това Протасевич внезапно изчезна от интернет. Според сведения на майка му той се намира на същото място и достъпът му до мрежата е силно ограничен. Което ме кара да мисля, че режимът или замисля нещо ново с него, или се е примирил, че замисленото  за Протасевич не е проработило.

Трябва обаче да знаете, че домашният арест за политзатворник в Беларус е огромна привилегия. Всички останали са подлагани на изтезания, спят в неотопляеми помещения, отнемат им дюшеците, четките за зъби, топлите дрехи. Това правят с хиляди беларуски граждани.

Кога и как според вас ще свърши тази криза по границата на Беларус с ЕС?

Много ще зависи от това как ще реагира ЕС. Задачата на Лукашенко е да накара ЕС да разговаря с него. Да стане така, че макар Брюксел да го смята за нелегитимен лидер, да бъде принуден заради миграционната криза да седне на масата за преговори. А той да покаже на Европа, че може да й създава постоянно и каквито пожелае проблеми.

В това време Лукашенко ще продължава вътрешните репресии. Политзатворниците ще останат зас решетките. Той там няма да дава заден ход, но ще вземе да отстъпи по въпроса за миграцията.

Така диктаторът ще изпълни две задача. Първо, ще отвлече вниманието от политическата ситуация в самата Беларус, като променя дневния ред на разговорите. На второ място, не е проблем да отстъпи за мигрантите. Просто ще спре да ги праща по границата. Но ще поиска много висока цена за това.

Смятам обаче, че ЕС трябва да даде твърд отговор, а да не позволява да бъде шантажиран, тъй като това ще се повтори. А и кризата не е като тази, която преди няколко години предизвика турският президент Реджеп Ердоган по границата с ЕС. Засега в Беларус има само няколко десетки хиляди бежанци, не са стотици хиляди като в Турция. Все още тактиката на Лукашенко не работи. Ако ЕС даде такъв отговор, който само да утежни положението на диктатора, тогава миграционният шантаж вероятно ще спре.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.