Преди време на един диспут – дали да бъдат закрити десетки районни съдилища, един от най-известните български адвокати Ина Лулчева, каза нещо много интересно. Че това би довело до т. нар. възпиращ ефект у гражданите – да не търсят правосъдието. А възпирането навсякъде по света води до саморазправа и произвол.

Особено опасно е това в пакет с шестващата привидна безнаказаност. 

С всичките рискове на приказките „на ангро“ - едва ли някой ще отрече, че за последните три десетилетия и може би особено през последното, отгоре на обществото трайно се настани отвратителна, самозабравила се, арогантна пяна. Например богатите, които заслужават истинско уважение като селф-мейд мен, са на пръсти, а и системата е така направена, че да не шават много-много.

Та, тази самозабравила се утайка, която се превърна в crème de la crème, и която си въобрази, че владее всичко, забрави, че има всякакви закони - включително и природни. Например този на Нютон за действието и противодействието.

А нисшите слоеве просто копират "висшите".

И така се получава това, което все по-често наблюдаваме – вчера с Митко с чорапите в Пловдив, днес в Русе с юнак, който ходи, млати разни клетници и снима. И на двамата извършители не им е за пръв път, но официалната система не е сработила.

Вдругиден ще е еди-къде си. Накряя рано или късно ние, тук и сега, в тази държава, ще имаме факта на първия убит от тълпата. 

Народът прави нещо много просто – изземва правосъдието, когато носителите му никакви ги няма.

Когато правдата отсъства от „адреса си“, от там, където трябваше да е домът й – в полицията, прокуратурата, съда, тя непременно идва отнякъде другаде. Само, че ония с кафенетата по „Капана“ още не го знаят.

Проблемът е, че това идване на правдата често е тежко за гледане. И със сигурност няма да има нищо общо с детинските ни понятия за цивилизация.

Не особено оптимистично си мисля, че трябва да свикваме.