Русия отново обяви успешен тест на междуконтиненталната балистична ракета "Сармат" - проект, който Владимир Путин представя като доказателство за стратегическата мощ на страната си още от 2018 г., но който вече години наред ту "влиза на въоръжение", ту предстои да бъде въведен "съвсем скоро".

Руският президент съобщи, че изпитанието е проведено на полигон в Камчатка и че ракетата, която може да носи ядрена бойна глава, "наистина" ще бъде поставена на бойно дежурство до края на годината.

Това наистина е важно уточнение, защото около "Сармат" вече има дълга история от подобни уверения.

Още през 2021 г. Путин обяви пред Съвета на федерацията, че Русия притежава ракета без аналог в западното въоръжение и че тя скоро ще бъде предадена на армията. Тогава срокът за бойно дежурство беше 2022 г. После последваха нови срокове, нови обещания и нови уверения.

Руски опозиционни медии отбелязват, че от 2021 г. насам има поне 10 заявления, че "Сармат" съвсем скоро ще бъде на въоръжение. През септември 2023 г. ръководителят на "Роскосмос" Юрий Борисов дори съобщи, че ракетата вече е на бойно дежурство. След това обаче отново започнаха формулировките за "близкото бъдеще".

В края на 2025 г. в социалните мрежи се появиха кадри от неуспешен тест на ракета, за която се предполагаше, че е именно "Сармат".

По данни на военни анализатори работата по проекта е започнала още през 2011 г. Досега обаче има информация само за един успешен тест. Украинското специализирано издание Defense Express отбелязва, че според съветската доктрина ядрени ракети се предават на армията след няколко последователни успешни изпитания, а не след единични демонстрации.

Затова и поредното съобщение от Кремъл идва повече като политически сигнал, отколкото като доказателство за реална технологична готовност. Институтът за изучаване на войната коментира, че "позирането" на Путин със "Сармат" цели да отклони вниманието от липсата на успехи на бойното поле. Според ISW демонстрацията идва и на фона на факта, че Русия се нуждаеше от съобразяване със ситуацията около Украйна, за да проведе парада си за Деня на победата в Москва.

Украйна търси европейски щит

Докато Москва отново говори за ядрените си възможности, Киев работи по далеч по-практичен проблем - защитата от руските ракети и дронове.

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в обръщението си за 1539-ия ден от пълномащабната война, че Украйна е събрала 13 държави и представител на генералния секретар на НАТО за създаване на антибалистична коалиция.

"Това е нещо, което си заслужава да се направи и в момента сме по-близо до резултат от всякога", заяви Зеленски.

Той не посочи кои са участниците и не даде подробности за формата на бъдещата коалиция. Темата обаче е сред водещите и на започващото днес, 13 май, заседание на "Букурещската деветка" в Румъния.

Противовъздушната отбрана остава един от основните приоритети на Украйна. Киев разчита най-вече на американските системи Patriot за защита от балистични ракети, но ракетите за тях са дефицитни. От години украинските власти настояват за повече системи и предлагат различни варианти, включително закупуване.

В последните месеци Киев все по-активно говори и за създаване на собствена система за ПВО със съдействието на европейски партньори. Целта е Украйна да не зависи изцяло от ограничени доставки на западни системи и боеприпаси.