Без каквито и да било дебати Народното събрание прие поправката в Закона за БНБ, която де юре позволява плаващ курс на лева към еврото. Промяната е формална и цели отпадане на законова пречка за присъединяването на България към механизма ERM II или т.нар. чакалня на еврозоната. Очакванията на управляващите са това да стане до края на април. 

Новият текст дава възможност фиксираният курс на лева към еврото - заради валутния борд - да подлежи на преговори с другите страни членки на Еврозоната, Дания и Европейската централна банка.

Заради напрежение около поправката, въпреки че е формална и цели синхронизиране на правната ни рамка с европейската, миналата седмица Народното събрание взе решение, според което изпълнителната власт няма право да предоговаря валутния курс, заложен според валутния борд. 

На практика това значи, че ако бъде поискан нов курс, то страната ни няма да го приеме и няма да се съгласи да се поставя плаващ курс като условие за присъединяване към чакалнята или Еврозоната. Присъедияване може да има само в условия на валутен борд - тоест на фиксиран курс лев към евро. 

Единствената парламентарна група, която се обяви против поправката в Закона за БНБ, е БСП. Експертите са категорични, че промяната е по-скоро техническа и е задължително условия за влизането на страната в ERM II. Единствената парламентарна група, която не подкрепи проекта, е тази на БСП, като мотивите бяха по-скоро заради начина, по който управляващите от ГЕРБ "пробутаха" законовия текст в дуг закон между двете му четения. 

Сред парламентарните сили пък "Воля" на Веселин Марешки се обяви за организиране на референдум "за" или " против" приемане на еврото от България. 

Припомняме, че според договора за ЕС всяка страна членка е длъжна рано или късно да се присъедини към общата европейска валута, след като покрие икономическите и финансови критерии за това. 

Според представители на ГЕРБ против пътя на България към еврозоната се обявяват и създават напрежение проруски политически интереси.