Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

В края на миналата седмица председателката на бюджетната комисия в парламента направи предложения за промени в Закона за Българската народна банка - чрез поправки в друг закон. Не уведоми обществеността. Не разказа публично какво е имала предвид. Историята оттам я знаем - страх, че идеята ще бутне режима на Валутен борд, девалвация на лева и "изяждане" на спестяванията на българите. Кой ли не се опита да яхне вълната. Какво обаче всъщност предложи Стоянова, какви са механизмите, по които България ще влезе в еврозоната и трябваше ли такива промени да се правят по този начин? С тези въпроси потърсихме един от най-известните български икономисти, съосновател и директор на Института за пазарна икономика.

Господин Станчев, какво всъщност предлагат Менда Стоянова и групата депутати с промените в Закона за БНБ?

- Преписват параграф 2.3 от Резолюцията на ЕС за установяването на разменен механизъм в преди и по повод встъпването на някоя страна членка в зоната на еврото. Както и за страните в положението на България (без Естония), текстът й не е достъпен на езика на страната. Очевидно не се сметнали за важно да го преведат… Проблемът е, струва ми се, че не са прочетени внимателно другите части на разпоредбата на този параграф и е взет наготово подходът на Естония и Литва. Според мен в нейната цялост разпоредбата не изисква такъв буквализъм. На същото мнение са и други икономисти, и, доколкото разбирам, Христина Вучева и Ивайло Калфин. Въпреки това чл. 29 от закона за БНБ, където е фиксиран валутният курс, не се променя.

Съществува ли, дори минимален, риск за девалвиране на лева в периода между влизането ни в ERM II и фактическото преминаване към разплащане с евро?

- Ако обстановката в ЕС и България е както през юни 1997 г, (преди дори формалното въвеждане на валутния съвет у нас – тогава, след март 1997 г. БНБ „работеше“ по сегашния разменен курс) или както преди 1 януари 2015 г., когато последна от балтийците Литва встъпи в зоната – не. Но днес ЕС е доста непредвидим. Много страни членки – също. ЕЦБ – също.

От 2018 г. насам политическите документи на ЕЦБ са, меко казано, отстъпление от принципите на здравословно централно банкиране, познати ни в Европа, особено Германия от 1948 г. насам. Оттам заявяват, че спасяват страни, банки и стопански отрасли (чрез „умна“ подкрепа), а от месец-два говорят, че ще се заемат и с климатичните промени. (На това последно поприще обаче има повече „работа“ за ЕИБ).

И България не е същата: политическата тревожност е основателна и по всякакви поводи, навсякъде. Докато трае „чакането“ в разменния механизъм, то е – предполагам - от 2 до 7 години, всичко може да се случи. Дори 2 години у нас са много дълъг период на политическа сигурност – и изобщо, и по повод паричната политика. Тази несигурност е добре отразена в скорошното допитване до публиката на ЕКИП и "Тренд". Накратко – да, има риск, той изглежда минимален и е по-скоро вътрешен, отколкото външен, от страните на ЕС.

Минимален е, защото в момента резервите на лева са на равнище (вижте седмичните парични отчети на БНБ), което гарантира стабилност при всяка спекулативна атака срещу разменния курс към еврото и показва, че такава би била просто глупава или самоцелна по някакви други, неспекулативни причини. Но никой не знае какво ще стане, ако политическата стабилност деградира едновременно тук, във Франкфурт и Брюксел, докато трае договарянето на разменния курс при встъпване в еврото.

Мога да кажа аз какво бих направил в тази ситуация: или бих се въздъдржал от каквито и да е промени в закона за БНБ, защото въпросната резолюция е част от правния свят на страната и е задължителна (такава е и аргументацията на Христина Вучева и Стив Ханке). Или бих добавил, след обяснения и обсъждане, нова алинея в чл. 29 от БНБ, в която се казва онова, което поддръжниците на валутния съвет винаги сме имали предвид – че курсът се запазва, ceteris paribus, при приемането на еврото като валута на страната. (В момента тази разпоредба се позовава на курса на лева към германската марка.) Обсъждането е важно по повод cetiris paribus (бел. ред. - „при допускане, че всички други условия, освен посочените, остават непроменени"), това е надеждността на самата еврозона. По никакъв начин не бих оставил работата в ръцете на политическите сили (всъщност „безсилия“) в някакъв следващ момент, още по-малко в следващ парламент, както предложи по-рано днес премиерът.

Ако знаете - можете ли да изясните как се е случвал процесът при другите държави, които преминаха от режим на Валутен борд към еврозоната? Каква е процедурата след влизането ни във валутния механизъм?

- От няколко дни изучавам как е станало в това, възстановявам спомени и говорих с колеги в Талин и Вилнюс. Да, тава е станало по този начин, по който предлага г-жа Менда Стоянова.

Естония кандидатства за „чакалнята“ заедно с встъпването си в ЕС през 2004 г. На 27 юни с.г. (седем-осем седмици след членството в Съюза) ЕЦБ излиза с резолюция, че: „след внимателна оценка на целесъобразността и устойчивостта на валутния борд на Естония беше прието, че Естония се присъединява към механизма на валутния курс със съществуващото си споразумение за валутен борд като едностранно задължение, като по този начин не поставя допълнителни задължения към ЕЦБ“. (В това едностранно задължение е и курсът на естонската крона към еврото.) Един ден по-късно Литва също влиза в механизма, Разменният курс на литата е запазен с решение на Европейския съвет от юни 2014 г. И в двете страни няма спекулативна атака срещу разменния курс. Но ефектът е, че след влизането в зоната, правителствата им започват да взимат много заеми. Разликата между България и тези страни е, че те са членове на механизма от годината на членство в ЕС.

Процедурата ще е същата. Годините на чакане – не знам, между седем и единадесет, но е възможно и по-скоро. Проблемът на България е, че 2004 г. не е 2020 г.

Нормално ли е да се правят такива промени по този начин - скрито, през промяната на друг закон и без обществено обсъждане?

- Не нормално нито от гледище на здравия разум, нито според изискванията на Закона за нормативните актове. Но съответства на правилника на законодателното събрание.

Рационалният мотив на г-жа Стоянова и другите вносители също изглежда очевиден: ако в ситуация на обществена тревожност започнете да обсъждате парите, маже да има отрицателен ефект върху обществения ви имидж. Той и без друго сега си е чист „нямидж“. Затова и са направили законопроект обнибус, каквото ви хрумне, това вкарване в него, стига да е близко до темата за паричната политика.

И накрая - вчера министър Владислав Горанов заяви, че единствените, които агитират против еврото, са проруски партии и организации. Има ли съображения, които България би трябвало да разгледа - било то от икономическа или политическа гледна точка, и да забави членството си в зоната? Или еврото е сигурен път към развитие?

- Той сигурно има предвид някои коалиционни депутати и опозицията. Ако е предполагал, че те набират сили, това е бил мотивът да няма обсъждане. Аз бих бавил топката докато мога и бих предявявал претенции към ЕС и ЕЦБ не само по цитираните промени от последните години, но и по много други поводи.

Сигурен съм, че има и по-добри решения и за лева, и за еврото. То те засега не се обсъждат.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

никой няма да посмее

да опонира че курса ще се промени. Има закон по силата на който това може да се търкува за подстрекателство , създаване на паника, знаете колко му е ак.. на Гешев.

Хм

Началото на фейка за валутния курс, публикуван в "Икономист": "ГЕРБ излагат на риск курса лев/евро в преговорите за еврозоната Стефан Антонов / 25 January 2020 14:10 > ..." Пояснение за автора: "www.capital.bg › browse Статии от Стефан Антонов - Капитал Репортер в "Дневник" от юни 2007 г. Работата му включва отразяване дейността на Министерството на финансите и подопечните му ведомства, ..." /Гугъл/ Поглед инфо и други препечатват материала, а Епицентър го доразвива - „Валерия Велева: Менда Стоянова да каже защо поставя в риск монетарната стабилност на страната“
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Тази материя е много

Тази материя е много деликатна и отговорна и би следвало да не се доверяваме напълно на управляващи със съмнителна квалификация като Горанов или Менда Стоьянова. Още повече, че нещата се извършват на тъмно или полутъмно. Много по-правилно е да се ползват консултации по този въпрос с с доказани световни авторитети. Най-малко от учтивост президентът също трябва да е в течение на проблема.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.