Вежди Рашидов скоропостижно се оттегли от политиката, макар и никога да не е бил политик, а само един българин от старо, мулташко време. Иначе най-малкото щеше да забележи, че българското #MeToo не касае отдавнашно минало, за което някакви холивудски звезди търсят справедливост със задна дата (не че в Америка това движение е фалшиво, въпреки "лихварските" злоупотреби с него).

Домашното насилие в България е ежедневие от десетилетия и столетия, но сега протестите под наслов "Нито една повече" избухнаха в цялата страна, а ужасяващите случаи на насилие над жени излизат на повърхността като лавина. Това определено е политически въпрос и опитните политици добре го разбират - включително Бойко Борисов, който този път не се опита да защити или поне утеши верния си приятел Веждичката.

Управляващите бързат да реагират на натиска

"Нито една повече" променя радикално средата, в която институциите дремеха, а местните общности се примиряваха с "изконното право" на мъжа да бие жена си и децата. И това гражданско надигане е с голям политически заряд, поради което не може да бъде отминато проформа. Затова парламентът си прекъсна ваканцията да гласува спешни законодателни промени, а пешки като Рашидов, които в друга ситуация щяха да бъдат спасявани като офицери, бяха изхвърлени от раз и без прощални почести.

Посегателството върху живота и достойнството на слабия и беззащитния може да отприщи неочаквана вълна от гражданско възмущение навсякъде по света. То по правило е прицелено срещу управляващите - независимо дали става дума за демократично или авторитарно управление.

Убийството на 3-годишния Пепи преди 22 години (за което скоро бе доказано, че извършителят е собствената му майка), благодарение на таксиджийската социална мрежа и бомбастични заглавия в тиражни вестници щеше едва ли не да свали управлението на Иван Костов.

В Сърбия през юни тази година 13-годишен ученик от белградско училище застреля 9 съученици и охранител, а 21-годишен младеж застреля 8 души в околни села и десетки хиляди граждани излязоха на улиците на протест - отново срещу властта и персонално срещу авторитарния президент Вучич.

Във всички тези случаи властите действаха светкавично, защото бяха поставени под мощен обществен натиск, който не може да бъде етикетиран както обикновено като акция на политическите противници. Тези опити изглеждат нелепо и остават като глас в пустиня - в България лидерът на опозиционната "Възраждане" Костадин Костадинов заяви в деня преди първия протест на солидарност с Дебора от Стара Загора, че той бил организиран почти изцяло от координатори на ПП-ДБ, а президентът Вучич обвини за протестите в страната си през юни опозицията, която искала не само да го свали, но и да го убие.

Как задълбочават проблемите

Протестите могат да доведат до радикални промени, които само месеци преди това не са можели да бъдат приети. Като защитата при насилие в условия на интимна връзка, която ГЕРБ бе отхвърлила, но след случая от Стара Загора веднага прие.

Или конфискацията на автомобил при шофиране след употреба на алкохол или наркотици, за която дълго време нямаше политическа воля, но при паралелно избухналите наново протести срещу войната на пътя се намери такава.

Проблемът е, че политическото представителство, втурнало се да отговори на обществения натиск, вместо да решава тези проблеми, е тръгнало да ги задълбочава.

Първо, като отговори с калпаво и неработещо законодателство. За пореден път се пишат норми на коляно, пренебрегвайки елементарни парламентарни процедури, консултации със специалисти и комуникация с обществеността. Резултатът е, че над 60-дневната интимна връзка се превърна в посмешище не само за специалистите, но и за широката публика. И не само че партии, които отдавна искрено работят по проблема с домашното насилие падат в кюпа на неудачниците, но популистки формации, борещи се срещу "третия пол", получават шанса да изместят темата, като запишат точка в похода си срещу "джендъра".

Вторият и по-сериозен проблем е управляващото мнозинство да зацикли в популизъм. То отново направи бързи бланкетни промени и с увеличаване на наказанията за телесна повреда. Може да продължи в същия дух, като под натиска на близките на жертвите на пътя стопи разликата между умишлено убийство и причиняване на смърт по непредпазливост.

И така накрая да застане отново на пистата на популистките формации, прицелили се и във връщането на смъртното наказание.

Какъв би бил правилният отговор?

Адекватният отговор, който трябва да даде политическото представителство на справедливия обществен натиск, не е подтичване след неговата емоция, а политическо лидерство и държавническа мъдрост. То трябва да води реален дебат с хората и да им предлага професионални решения. Иначе не само ще задълбочи проблемите, а  само ще падне жертва на обществения натиск. Който вече няма да е с красиво лице, а може да изтика напред политически алтернативи, обещаващи безогледна саморазправа "зъб за зъб, око за око".

Дойче веле

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Клуб Z, Българската редакция и на ДВ като цяло.