Държавите от Европейския съюз и от Западните Балкани ще проведат утре поредната си среща на върха. Тя трябваше да бъде в Загреб, столицата на Хърватия, която сега председателства Съвета на ЕС. Поради свързаните с коронавируса ограничения обаче ще се състои по видеоконферентна връзка.

ЕС се очаква да потвърди своята ангажираност с интеграцията на Западните Балкани и да обяви финансова помощ от 3,3 милиарда евро за страните в тях. Тя трябва да им послужи за борба с пандемията и за икономическо възстановяване след нея. 

Настроенията обаче не са оптимистични, защото кризата е поредната причина страните в Европа и съюзът им да се обърнат навътре към своите проблеми и да поставят разширяването “на пауза”. 

Дни преди срещата медийни съобщения и политически изявления говорят за поредно повишаване на напрежението между България и Северна Македония и възможно българско вето върху върху определянето на дата, на която Скопие да започне присъединителни преговори с ЕС.

“Ако до месец юни не заработи смесената историческа комисия и властите в Скопие продължат с фалшификациите на историята, България няма да даде съгласие за започване на предприсъединителните преговори със Северна Македония”, каза вчера пред българското издание на Euractiv българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП).

Има ли наистина София такова намерение? Ще предупреди ли тя Скопие за него на предстоящата среща? Отговорът, който Клуб Z получи тази сутрин от Министерството на външните работи беше следният:

“Позицията на правителството по всички тези въпроси е съвсем ясно изразена в Рамковата позиция относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране, приета от Народното събрание на 9 октомври 2019 г.”.

Ако трябва да преведем дипломатическата реч в разговорна, това изречение би звучало вероятно така: Предупредили сме ги още миналия октомври (преди коронавируса).

Причината за втвърдяването на българската позиция е блокажът от миналия декември в работата на комисията от български и македонски историци, на които е възложено да намерят общ език по спорни въпроси от историята на съседните страни. Те постигнаха напредък по средновековието, но зациклиха на въпроса за националната принадлежност на Гоце Делчев и от миналия декември практически не работят. 

Официалната позиция на северномакедонските власти е, че работата на учените е спряла заради предстоящите избори в страната. Тя се управлява от служебен кабинет, след като правителството на социалдемократа Зоран Заев подаде оставка, защото миналия октомври ЕС за пореден път отложи началото на преговорите. 

За да отпадне главната пречка за тях, гръцкото вето, Заев беше поел политическия риск да промени името на държавата си на Северна Македония въпреки острата вътрешна съпротива. Той обаче не получи от Европа обещаната награда за смелостта си - Франция развали задължителното общо съгласие за определяне на дата за преговори.

След това фиаско вече никой скопски политик не смее поне засега да се ангажира с още болезнени за националното самочувствие отстъпки заради неясната европейска перспектива. Линията на компромиса носи риска да върне в управлението опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която падна от власт поради скандали с корупция, незаконни подслушвания и злоупотреби с власт и чийто бивш лидер Никола Груевски живее в изгнание в Унгария, след като избяга от правосъдието на своята държава.

Медии в София реагираха чувствително на изявление на северномакедонския президент Стево Пендаровски, че Скопие не е склонно на повече компромиси.

“Ако цената е да не бъдем македонци и езикът, който говоря да не бъде македонски език, тогава не ни трябва ЕС”, каза той в интервю за телевизия “Алсат”.

Очевидно е, че това е предизборна реторика. Вотът беше насрочен за 12 април, но беше отложен заради мерките срещу коронавируса.

Утрешната среща на върха няма да вземе решение за преговорите на Албания и Северна Македония, трябва да го очакваме през юни - в края на хърватското и преди началото на германското председателство на ЕС. 

Дотогава България по отношение на Северна Македония ще върви по тънко въже и е важно да пази равновесие, за да не застрашава напредъка в двустранните отношения и в пътя на съседите ни към ЕС.

В същото време София не бива да отстъпва от червените си линии и непрекъснато да посочва, че става дума не за великобългарски капризи , а за правни ангажименти по двустранния договор за приятелство и добросъседство и за европейски принципи. 

Цитираната рамкова позиция на България изисква от официалните представители на Република Северна Македония:

  • "да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;
  • да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития";
  • да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство" в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати;
  • да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание;
  • да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония;
  • да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове;
  • да се прекрати всякаква форма на „говор на омраза" по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.;
  • да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности". 

Българската позиция трябва да бъде твърда, но спокойна и аргументирана. Да не дава повод за възраждане на антибългарската пропаганда в Северна Македония или за репресии спрямо сънародниците ни с българско самосъзнание там. На управляващите и на опозицията в тази страна трябва да бъдат отчетливо показани неизбежните последствия от евентуално връщане към лоши навици от миналото. Те трябва да бъдат наясно, че дори да не чувстват София  като най-добрия си приятел, тя им е останала единственият истински приятел в обзетата от коронакризата Европа, а извън нея, ги чакат топлите прегръдки на Русия, Турция или Китай. 

Накратко, българската позиция трябва да бъде: това са алтернативите: Европа или анти-Европа - изборът е ваш. Това означава София непрекъснато да държи в едната си ръка морков, а в другата - тояга, без да прекалява нито с едното, нито с другото, включително и словесно.

Много важна в този процес е комуникацията на българската позиция. София трябва да говори не на управляващите, а на управляваните, т.е. на избирателите в Северна Македония и да им обяснява какво губят, ако позволяват на политици и властници да ги държат вкопчени в миналото. България трябва да бъде не само говорител, а и инвеститор в Северна Македония (какъвто Гърция беше през целия 27-годишен спор за името). 

Нашите северномакедонски братя и сестри трябва да разбират, че пътят им към Европа минава през София, а другите пътища водят наникъде. И че е по-добре да го разберат по лесния, а не по трудния начин. Държавата членка е България, те не са. И българският глас в Европейския съвет тежи точно колкото френския.