44-ото Народно събрание извади проекта за АЕЦ "Белене" от гьола с гласовете на ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти и "Воля".

Единствените, които се противопоставиха на рестарта, бяха депутатите от ДПС, които дадоха 14 гласа против. Със 172 гласа "за" останалите парламентарно представени политически сили подкрепиха Втора атомна да се изгради от стратегически инвеститор и без държавни гаранции.

Продължилите над 3 часа дебати бяха прекъснати само от 10-минутна почивка и от ръкопляскания, с които на три пъти пленарна зала поздрави гостите от балкона - ученици от училище "Свети Патриарх Евтимий" във Велико Търново, от Гоце Делчев и група посетители от община Раднево, водени от кмета.

Какво гласува парламентът

Парламентът възложи на правителството в лицето на енергийния министър да търси и преговаря за реализация на проекта за втора атомна електроцентрала със стратегически инвеститор. Условията, за да се случи АЕЦ "Белене", са това да стане "на пазарен принцип", без никакви гаранции или участие от страна на държавата, в т.ч. и без корпоративни гаранции (т.е. без намеса и на НЕК и БЕХ - б.р.), без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия или преференциални цени за тока. Активите и пасивите на АЕЦ "Белене" ще се изведат в отделна компания.

До 31 октомври министърът на енергетиката трябва да предложи на парламента възможности за структуриране на проекта. 

Отхвърлено беше предложението на БСП по темата "АЕЦ "Белене", в което се настояваше парламентът да отмени решение на 41-ото НС от 2012 г., с което се потвърждаваше спирането на проекта от Министерския съвет. 

Министърката на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че въпреки разликите в двете предложения, внесени от ГЕРБ и БСП, най-важното е, че има консенсус по един основен въпрос - "ние всички заедно имаме желанието, намерението и политическата воля, да решим въпроса, който стои повече от 37 години на дневен ред".

"Днес не сме в хипотезата да решаваме необходима ли е на България нова ядрена мощност, днес сме в ситуация - как, по най-добрия начин да защитим нашите национални интереси, да направим нещо добро за България. През 2012 г. имаше няколко основни въпроса, на които нямаше отговор - като например структурирането на проекта", каза Петкова.

Защо ДПС не се съгласи 

Рамадан Аталай (ДПС) посочи основните аргументи на Движението срещу изграждането на АЕЦ "Белене" - липса на стратегия за енергетиката и визия, която да покаже с хоризонт 2030 г. какъв ще е растежът на икономиката, потреблението и как това ще бъде съобразено с нуждата от нови енергийни мощности, пречупено през диверсификацията на енергийните източници и енергийната ефективност. Освен това - от какъв тип ще са тези мощности: ядрена, парогазова, иновативна, и дали изобщо ще има нужда от нови.

Поканихме премиера Бойко Борисов с ясната цел, не да дойде, за да го унижим, а да дойде в парламента и да обясни какво се случи в Москва и какви договорености са постигнати, и да поеме към следващата лента за рязане, заяви Аталай. Смятах, че ГЕРБ вече са приключили списъка с неправилните решения. Явно, че списъкът още е дълъг. 

Премиерът го няма и затова за мен този дебат е подвеждане на Народното събрание. Няма политическа воля, противоположни са решенията на ГЕРБ и на БСП, и отвън също няма политическа воля, отбеляза народният представител от ДПС. 

Според него един сериозен дебат в енергетиката предполага да се аргументира необходимостта от нови мощности, ако бъдат затворени ТЕЦ-овете на твърдо гориво, които замърсяват въздуха, но такова представяне няма. 

Аталай посочи, че ситуацията в енергетиката, която изисква "здраво управление", е тежка, няма баланс. Опитвали ли сте да подредите чекмедже, което някой друг е разбъркал, запита той.

"Ако имахте цялата стратегия, ако бяхте ни уверили, че дерогацията (България настоява пред ЕК ТЕЦ-овете на въглища да бъдат изключени от новите екоизисквания - бел.р.) ще мине и няма да има нужда да се правят милиарди инвестиции, които да увеличат цената на тока от въглищните централи, но няма такава", констатира Рамадан Аталай:

"Вие спряхте проекта - обърна се Аталай към ГЕРБ - и сега какво ново се случи? В този проект, без разрешението на "Атомекспортстрой", без разрешението на Путин не можете да правите абсолютно нищо. Явно след срещата при Путин се е решило: трябва да създадем една нова тема в обществото и пускаме обществото да дъвче ядрената енергетика, защото имаме два реактора на площадката и се чудим какво да ги правим"

По думите на Аталай неясно е как така е преценено, че апортната вноска в едно бъдещо дружество, която държавата ще направи, е 30%, нито е ясно какво ще се случи с отработеното ядрено гориво и затова ДПС няма как да подкрепи "неясния изход от едно решение".

"Няма воля, това е една игра, колеги, когато се представят доклади, решения за енергетиката в България те трябва да са в съзвучие със стратегията за развитие към 2030 г. и по съответни енергии, по които ще получаваме ток, както и предвид ефективност, диверсификация. всичките тези неща, като ги направим за националната сигурност, да видим излишък или недостиг ще има", заяви Аталай от трибуната.

Опорните точки на ГЕРБ - няма рестарт, проучваме жизнен ли е проектът

Няма рестарт, проучваме жизнен ли е проектът и ако е, ще се прави на пазарен принцип, без корупционни практики и без ангажименти на държавата. Тези опорни точки звучаха в изказванията на депутатите от ГЕРБ.

Александър Ненков (ГЕРБ) заяви, че проектът има своето бъдеще, но не на всяка цена, а нищоправенето е най-лошият съветник в този случай. Ако този проект е финансово, икономически изгоден, преговорите в следващите месеци ще покажат дали е така, заяви той.

"Нашето решение е предпазливо, посочили сме ясни параметри, при които да се водят преговорите", каза депутатът.

В нашия проект за решение доминира пазарната верификация - съгласни сме да се провери пазарната сила на този проект, обяви и председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той обясни, че парламентът няма как да отмени решението си от 2012 г., тъй като то е било обусловено от решение на МС.

"... За тоя феникс, който очакваме да възникне, моля да съобразявате, нека този проект да си провери икономическата адекватност", призова Кирилов. Той припомни оценки на БСП, че АЕЦ "Белене" ще струва 6 милиарда, а колайдерът в ЦЕРН струвал 4.5 милиарда евро.

Валентин Николов (ГЕРБ) обясни, че спирането на проекта през 2012 г. се е наложило, защото не е имало стратегически инвеститор, но и сега позицията на ГЕРБ е "да изграждаме, но не на всяка цена". Сега знаем, че проектът струва 10 милиарда евро, заедно с инфраструктурата към него, посочи той.

Не знаем сега как ще бъде структуриран проектът, но нека да дадем възможност на правителството да работи спокойно, да дадем възможност да се реализира по най-добрия начин, но не на всяка цена.

БСП възразява, но не по същество

Левицата демонстрира пълната си подкрепа за проекта, като настояваше само парламентът да отмени и решението си от 2012 г. Опорната точка, която прозвуча в изказванията на повечето соцдепутати беше, че така се връзват ръцете на енергийния министър при преговорите, което те изтълкуваха като липса на доверие към Теменужка Петкова.

В БСП бяха доволни след гласуването.

"Въпреки че това решение на НС от 2012 г. няма никаква сила, защото строителството на нова ядрена мощност е в прерогативите на МС. Но  нека се добави и отмяна на решението на НС, защото то е неуместно", посочи Иван Генов (БСП.)

Таско Ерменков (БСП) припомни, че "за 37 години "Белене" имаше три първи копки, две спирания и два рестарта". Той посочи също проблема с въглищните централи, идентифицирани от ЕС като огромен замърсител на въздуха и възможното им спиране, ограниченият потенциал на ВЕИ-ата и в тази връзка мотивира необходимостта Втора атомна да се случи. 

Колегата му Генов посочи и друг аргумент - очаквания бум на електромобили в следващите 20 години, едно от глобалните решения за климатичните промени.

"Разчети показват, че за 500 000 автомобила е необходим един хилядамегаватен блок. Помислете си какво ще стане, когато минем на електромобили", заяви Генов. 

Според него обаче ограниченията без държавни гаранции не са добри, тъй като в хора на преговорите с евентуални инвеститори могат да се появи необходимостта от решения, които да спомогнат за намаляване на лихвите по заема, който ще се вземе. Но да оставим тоя въпрос за бъдещите 5 месеца, добави Иван Генов.

"Тук ми говорите за гаранции проектът да бъде пазарен, някой може ли да обясни какво е без корпоративна гаранция, как може да отидеш на преговори и да ти вържат ръцете. първото, което ще направи, е анализ на и ще види решението на НС, където се твърди, че площадката е сеизмична (на база доклад на БАН от 2010 г. - б.р.) и др. Решението на ГЕРБ аз го чета само по един начин - като липса на доверие към българското правителство, това за мен е бламиране - да не се отмени решението на НС от 2012 г. и е лицемерие, колеги от ГЕРБ", заяви и Жельо Бойчев.

Гледаме назад, да не се спънеме по пътя си напред. В света няма нито една ядрена централа, която под една или друга форма държавата да не е дала някакви гаранции, заяви и соцдепутатът Ерменков.

Беквокали от "Обединени патриоти" и "Воля"

Този проект не е някакво мерило по русофилско и русофобия, по американофилство или американофобия, а трябва да носи реални ползи на страната ни, заяви Искрен Веселинов от Обединени патриоти, който посочи, че тук е важна сметката и кой ще я плаща.

"Декларираме подкрепа за проекта, но ако ще отменяме декларацията от 2012 г., защо не отменим и от 2013 г. (тогава парламентът потвърди отново решението си от 29 март 2012 г. за спиране на проекта за АЕЦ "Белене" - бел.р.)? Тези декларации са останали в историята, важното е днес да покажем, че сме единни", каза Веселинов.

Павел Шопов от "Обединени патриоти" (в частност "Атака") наблегна на политическата воля на партиите, които стоят зад проекта "АЕЦ "Белене" - да го отстояват, "за да не бъдем под влияние на някой чужд държавен секретар, да отстоим това, което ще остане за поколенията, да останем в историята като Народното събрание, осъществило този абсолютно необходим проект, което ще направи България суверенна страна".

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки призова да се спрат дребните дрязги в пленарна зала, защото това били спорове от типа, като пътуваме от София за Варна, по южната или северната магистрала да минем. Да подкрепим проекта и да действаме по същество, заяви той.