Господин посланик,

Сигурни сме, че има много българи, които са Ви благодарни за приятелската откровеност, с която посочвахте недовършените реформи в страната ни, особено в съдебната система. Правехте това, стъпвайки по ръба на позволеното за един дипломат. Последната Ви реч като френски посланик в София не прави изключение.

Трудно е да ѝ се възрази, защото казва истини. Да, в България съдебната система е пълна с "гнили ябълки". Да, олигархията я използва, за да се разправя с неудобните. Да, липсват обществена енергия и политическа воля това да се промени радикално. Да, корените на днешните проблеми на страната са в комунистическия режим и в остатъците му. Да, тези, които емигрират днес от нея, я оставят на Делян Пеевски, охранена издънка на тези корени.

Колкото и да е вярно това обаче, то е половината от цялата истина. Другата половина, която липсва във Вашата реч, е, че всичко това вече десета година става под благосклонния поглед на Европейския съюз, една от чиито основни държави Вие представлявате.

Затова чувстваме, че наш дълг на приятели е да продължим мислите Ви с реципрочна откровеност. 

Лицето Пеевски отдавна не е просто лице. То е удобен, дори банализиран образ на злото, което пречи на България да се откъсне от миналото, от неговите геополитически зависимости и навици. Пеевски въплъщава т.нар. модел #КОЙ, където му е отредена низша изпълнителска роля. Той има покровители, които Европа крепи.

Спомнете си колко пъти президентът на Вашата страна Франсоа Оланд е стискал ръката на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев, син на секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев. Вие се тревожите от наследството на комунистическия режим, а Вашият президент го приема в Сен Клу и му стиска ръката. За последен път - миналия месец.

Това съвсем не е едно от онези протоколни ръкостискания, които са част от неприятните задължения на държавните глави. Ако се вярва на медиите, Оланд и Станишев са обсъждали заедно предизвикателствата пред Европа, чертаели са планове за бъдещето ѝ. 

Какво има френският президент да чертае заедно с българския политик, който преди повече от три години предложи Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност, взривявайки безпрецедентни спонтанни протести в страната? 

Делян Пеевски. Снимка Веселин Боришев

Наистина, това ръкостискане не е като да продаваш бойни кораби на Русия на президента Владимир Путин или изтребители - на военния режим на Египет, но все пак...

На такива въпроси обаче подлежат не само Вашата страна и нейният лидер, но и всички негови колеги от социалистическото и социалдемократическото семейство в Европа. Защо те нямат нищо против Станишев да води партията им, а сочат България като пример за корупция и нефункциониращо правосъдие? Наистина ли никой в лява Европа не разбира, че лидерът им е част от българския олигархичен модел и като такъв не е решение, а проблем? Защо в собствената си страна той не е спечелил нито едни избори, а води лява Европа?

(В интерес на краткостта ще пропуснем подробностите за лобистката фирма на съпругата му в Брюксел). И тя не е Бог знае какво в сравнене с новата длъжност на Жозе Барозу, дори в сравнение с фризьора на г-н Оланд не е кой знае какво, но все пак...

А какво да кажем за Алианса на либералите и демократите за Европа, в чиито редове членува Пеевски? От злополучната му номинация до днес те бягат (в буквалния смисъл на думата) от въпросите на българските журналисти, свързани с него. Според лидера им Ги Верхофстадт, Пеевски е вътрешен проблем на националната му партия, а не проблем на европейското либерално семейство. То нито за миг не се е разграничило от модела, свързан с това знаково име.

Либералите са все "сериозно загрижени" за това, което прави Владимир Путин в източния край на Европа. Но дума не казват за техния човек в България и фирмите, заустени към проваления проект "Южен поток". И това ли не виждат в ЕС? Нима е тайна, че почти цялата хибридна и антиевропейска пропаганда в България е в ръцете на медиите на семейството на Пеевски, европейския либерал?

Най-сетне, господин посланик, кажете с ръка на сърцето: вярвате ли, че ако управляващите в България настина искат да разчистят Авгиевите обори на правосъдието, не могат да го направят? Да, те взеха някои държавни поръчки от #КОЙ. Да, това не е съвсем същото като да поискаш от "Епъл" 13 милиарда евро, да опростиш глобите за наднормен дефицит на Испания и Португалия, или да изтеглиш предложение за роуминга в изгода на телеком-лобито. Но все пак - прилича.

Когато бяхте в началото на мандата Ви, а ние започвахме това издание, питахме нашите читатели какво е за тях Европа. В бележките ни остана отговорът на един от тях, напълно свободен от политическа коректност: "Европа е мястото, където мога да избягам". Защо гражданинът на една държава членка иска "да избяга" в друга? От какво? Убедителна ли е тази Европа, където хората все още искат да се спасят от своята страна в друга, която е по-Европа?

Да, това не е като тероризма и като кризата на еврото, не е като миграционната криза или като "Брекзит", но все пак...

Явлението "Пеевски" е пример, че моделът на "нашия негодник", на нашия Трухильо, на нашия Тачо Сомоса от началото на Студената война, е жив в отношенията между "старите" и "новите" демокрации в ЕС. И това е една от причините вярата на последните еврофилски мнозинства в Източна Европа в бъдещето на нейния проект да се разколебава.

Моделът "Пеевски" и двуличното отношение на Европа към него е пример как тя абдикира от "преобразяващата си роля" в името на малки партийни или национални егоизми.

Затова, когато критикувате българската корупция и българсата съдебна система, не забравяйте - и вашите държави, и вашите правителства, и вашите политици са дали нещо те да са такива, каквито са днес. 

Това не отменя дълга на българите сами да почистят и да подредят страната си. Няма как всички "да избягат" от нея.