Страните членки (Съветът) на ЕС постигнаха днес политическо споразумение доброволното намаляване на потреблението на газ да бъде удължено в периода 1 април 2023 г.-31 зарт 2024 г.

Това съобщи еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон в Брюксел. Тя говори след Съвет „Енергетика“. Предложението за продължаване на предприетите миналата година мерки е нейно.

Намаляването с 15% трябва да бъде в сравнение със средната консумация във всяка страна между 1 април 2017 г. и 31 март 2022 г. Всяка държава избира сама мерките за постигане на целта.

Отделно страните членки се разбраха да променят правилата за отчитане на спестената енергия. Те ще продължат да го правят най-малко на всеки два месеца с възможност да изпращат отчетите си по-рано. Ако бъде обявено извънредно положение на ниво ЕС, данните ще бъдат докладвани всеки месец. Ако желаят, страните могат да съобщават за сривове в потреблението по сектори.

Предстои Съветът да одобри решението на писмена процедура. То трябва да влезе в сила на 1 април.

Въпреки действията си обаче ЕС още не е излязъл от енергийната криза и трябва да бъде подготвен за следващия отоплителен сезон, отбеляза шведският министър на енергетиката Ебба Буш. В момента страната й е ротационен председател на Съвета.

В резултат на предприетите досега мерки потреблението на газ в ЕС е спаднало с 19,3 на сто в периода между август 2022 г. и януари т.г. Данните съобщи шведският министър на енергетиката Ебба Буш. В момента страната й е ротационен председател на Съвета. Намаленото търсене е позволило запълване на хранилищата в ЕС и поддържане на по-ниски цени, както и гарантиране на повече енергийни доставки. То ще ни позволи и да изпълним отново целта да поддържаме 90 на сто запълнени хранилища, изтъкна Ебба Буш.

Пазарът на газа в ЕС , стабилен, увери Кадри Симсон. Норвегия вече е потвърдила намерението си да поддържа нивото на доставки за Съюза. През миналата година доставките от скандинавската страна са скочили с 10 милиарда кубически метра и са достигнали 90 милиарда кубика. Така Норвегия се е превърнала в най-вагния газов снабдител на ЕС.

Значително се е увеличил и вносът на втечнен природен газ. От 20 милиарда кубика през 2021 г. той е скочил на 135 милиарда през миналата година. И се очаква тенденцията да продължи и тази година. Тук главен доставчик са САЩ с 56,4 милиарда кубика – с 34 милиарда повече в сравнение с 2021 г. Терминалите за втечнен природен газ в ЕС са претоварени и е увеличен капацитетът им с цел по-голям внос. В момента се работи по 5 проекта, свързани с втечнения природен газ. Очаква се до 2024 г. в ЕС да пристигнат още 50 милиарда кубика.

Цените на хъба TTF са спаднали и са се стабилизирали около 40 евро. Хранилищата в момента са пълни на 55 процента.

България подкрепя подхода за продължаване на мерките за намаленото търсене на газ, съобщи пред журналисти в Брюксел министърът на енергетиката Росен Христов, който участва в заседанието на Съвета.

Според него е необходимо фокусиране върху диверсифицирането на газовите доставки. Не е възможно потреблението да бъде намалявано до безкрайност.

Страната ни е поискала от Европейската комисия компенсации са скъпия газ в хранилището „Чирен“. Президентът Румен Радев първи е повдигнал въпроса миналата седмица, по време на Европейския съвет в Брюксел. А министър Христов продължава работата на ниво министри и дирекции в Европейската комисия.

„Очакваме обратна връзка доколко е приемлива такава помощ, съответства ли на европейските практики и дали има възможност да интегриран подход с останалите държави“, каза Христов.

Същевременно Съветът постигна споразумение за общ подход по две предложения, установяващи общи правила на вътрешния пазар за природен газ и газ от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), както и за водорода. Целта е оформяне на прехода на на газовия сектор към газове от ВЕИ и с ниско съдържание на въглерод, най-вече биометана и водорода. Така трябва да бъде постигната климатичната неутралност на ЕС до 2050 г.

Пакетът за декарбонизация на пазарите на газа и водорода със състои от предложения за регламент и за директива.

Тези предложения са приемливи за България, коментира министър Росен Христов. По думите му ние ги окуражаваме, особено договорите за изкупуване на енергия и за разлика в цената. Смятаме, че така ще бъдат насърчени инвестиции в нови технологии, включително ВЕИ и ядрена енергетика.

Позицията на България е, че все пак трябва да се направи много подробен анализ върху ефекта, който такива мерки биха имали на пазара. Трябва да бъдат направени и всички стъпки, за да бъдем сигурни, че процесът е изчистен откъм държавна помощ и могат да бъдат поети предвидените ангажименти.