БСП, столетницата, дето след Девети септември 1944 г. с тояга и кръв създаваше „македонска нация“ на родна земя, днес рисува „червени линии“ за приемането на Северна Македония в Европейския съюз. Президентът Радев тоже. Още по-червени ги чертаят самонаричащите се  „патриоти“. И т.н. 

Обикновена въдица за електората със стръв „защита на българщината“. Тази маска обаче е срамно малка, за да скрие истинските мотиви – да угодят на Москва, която според тях не иска разширяване на ЕС. Те, горките, заслепени от раболепие, не подозират истинските интереси на Кремъл.    

От другата страна хора, определящи се като десни, интелектуалци и либерали, са за (почти) безусловно и незабавно вдигане на българското вето, та Скопие немедлено да почне преговори с ЕС. И като влезе, да плеснем с ръце и се прегърнем. Те, милите, изпаднали в историческа забуда, си мислят, че така помагат на демокрацията. И че такъв е интересът на Колективния Запад. Евентуално по съвместителство дори и на България. 

Ако чертожниците на „червени“ линии наистина защитаваха българските интереси в Северна Македония, щяха твърдо да застанат зад Украйна в нейната отечествена война. Защото сегашната им политика на угодническо снишаване пред Путин води само до едно – изолация в Европейския съюз и НАТО, загуба на всички потенциални съюзници. Една сал Унгария остана в нашата слугинска компания, но и тя не е с нас, а с Белград. Като сме без опора, или ще се огънем, или ще ни смачкат – решат ли големите, не само ще дадат път на Скопие без да ни питат, но няма да искат и да чуят дори за българи във Вардарско. Камо ли пък за откраднатото ни минало.      

Сегашните управляващи в Скопие разчитат точно на това – без те да са сторили и крачка напред, останала сама, България да бъде принудена да отстъпи под външния натиск. И да им остави всичко, както е досега – от правото да тормозят всеки, който посмее открито да се нарече българин до свободата да пренаписват историята както им е угодно.   

Ако десните демократи-либерали наистина бяха десни, демократи и либерали, никога не биха се съгласили с вдигане на ветото, преди да е  започнало реалното решаване на един фундаментален проблем. Проблем колкото на еднокръвните ни братя, които искат гордо и без тормоз да се наричат българи там, където са родени, отрасли и живеят, толкова повече на демокрацията: защитата на човешките права на всеки индивид и всяка общност. 

Защо обаче „червените“ линии всъщност работят в полза на Европейския съюз, а напъните на демократите-либерали само могат да навредят на Запада?  

Защото истинският интерес на Кремъл е Северна Македония да влезе максимално бързо в ЕС – което не го разбират нито горките ни рисувачи на червени линии, нито милите ни демократи-интелектуалци.  

А  за съжаление – не го разбират дори вземащите решения във Вашингтон, в Берлин, в Париж и Брюксел.  

Защото разбиването на Обединена Европа е стратегическа цел на Путин.  И за тази цел е важно колкото се може по-скоро Северна Македония да бъде вкарана вътре. Задължително - без да са решени нейните проблеми с България. Още един троянски кон. Още един детонатор за взривяване на европейското единство. Или поне такъв ще бъде, докато начело в Скопие е управленски елит, чиято голяма част и днес се кръсти пред портретите на покойния югодиктатор Йосип Броз Тито. Елит, селекциониран с десетилетия от сръбските служби по два основни признака – вярност към Белград, вече излезлия от нелегалност съюзник на Москва на Балканите  и омраза към всичко българско.  

Дали ще се окаже, че точно обратното на собствените им скрити желания, червените с „червените“ си линии ще помогнат не на Кремъл, а на Европейския съюз - да се спаси от клопката на Москва? Само докато не им бъде указано да обърнат палачинката и да клекнат да метат северномакедонския път към Брюксел.  

Ще осъзнаят ли сините либерали, че човешките права са фундаментът на демокрацията, дори за хората в Северна Македония? И че бързането за вдигане на ветото ще доведе само до едно – подсичане на един от стълбовете на единството в Европа? Ако бяха десни и демократи, те първи трябваше твърдо да поставят условието: 

Нека най-напред да видим българите записани като държавотворна националност в северномакедонската конституция. Нека да са равни, ако не с албанци, турци и сърби, то поне с власите, бошняците и ромите.  

И после да решаваме проблемите точка по точка... 

P.S. Многоточието накрая е по причина, че българската политика, лява, дясна или от друг пол, и до днес не е определила ясно и гласно кои са тези точки, съдържащи ангажиментите за всяка от страните със срокове за изпълнение, които да залегнат в един двустранно подписан документ -  вдигане на ветото.