Ако се вярва на повечето международни медии тази сутрин, българският президент Румен Радев триумфално печели втори мандат като борец с корупцията. По същия начин парламентарните избори печели и „Продължаваме промяната“, партията, създадена от двама служебни министри на  Радев. 

Това пишат Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес, „Политико“, „Свободна Европа“, „Евронюз". Всички те обясняват Радев като главния противник на доскорошния премиер Бойко Борисов, подкрепил протестите срещу неговото 10-годишно управление.

Цитираните медии, особено агенциите, са „фабрики за новини“. Те ги продават на целия свят,  т.е. на множество различни аудитории - в национално, културно, политическо отношение. Оттук, за да бъдат продаваеми, новините трябва да бъдат максимално неутрални и разбираеми - процес, предполагащ опростяване и стереотипизация, заради които неизбежно се раждат клишета. 

България в момента е носителка на две такива клишета - „най-бедната" и „най-корумпираната" държава в Европейския съюз. В тристата думи на стандартната агенционна информация няма място за повече обяснения. На този фон победителят се обяснява най-лесно и достъпно като борец с корупцията.

Ако върнем лентата назад обаче, ще видим, че по този начин на власт у нас са идвали повечето национални лидери - от Царя до Радев и Кирил Петков. Историята сочи, че са идвали като борци с корупцията, но са си отивали като нейни носители или поне покровители.  В онази паметна реч с „800-те дни“ Негово величество подчерта „необяснимото богатство“ на някои. Сергей Станишев получи обръщението „господин чист“ (Mister Clean) от тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш. Бойко Борисов спечели изборите през юли 2009 г. като борец срещу корупцията на т.нар. тройна коалиция, срещу квотното делене на „порциите“ по схемата 3-5-8 и модела „Батко и братко“ (пак в пътното строителство). ПП идва да ни освободи от подобни схеми в Българската банка за развитие, магистралното строителство, държавните предприятия. Сигурно сега ще се появят и други скандали.

Иван Костов/СДС загубиха властта заради вредите, които нанесоха на имиджа им съмнителни приватизации (като например тази на бившата БГА „Балкан"). Заради подобни спорни сделки (БТК и „Булгартабак“), наследствените имоти, рилските гори, залезе политическата звезда и на Царя. По негово време започна политическият и бизнес възход на емблематичния Делян Пеевски. Кариерата на Сергей Станишев беше опетнена от злоупотребите с предприсъединителни фондове на ЕС. При Бойко Борисов корупционният репертоар изглежда най-широк и разнообразен.

Очевидната закономерност е, че борците срещу корупцията в България идват и си отиват, но тя остава непоклатима и един ден събаря всекиго от тях.

Кои власти са били корумпирани в България? Ако погледнете загубилите изборите - всички. Ако погледнете осъдените за корупция по високите етажи - никой.

Така че агенционното клише изглежда обосновано. Днес то полира междуродния образ на президента и неговите бивши министри, които се готвят да съставят новото правителство. Те все още са „добрите“, които идват да излекуват стария лош порок на тази все така „най-бедна“ страна.  Но това клише е коварно. То създава очаквания, на които те ще трябва да отговорят. Ако не успеят, чака ги съдбата на техните предшественици.

Клеймото на корупцията преследва България през цялото ѝ европейско членство, че и далече преди него. Трудно е човек да си затвори очите за факта, че освен върху обективни основания това клише почива и върху субективни интереси. То означава, че България няма положителен дневен ред. Тя непрекъснато има вътрешен враг, когото трябва да мрази и да „изчегъртва“. От омраза няма време да обича. От борба с миналото, не успява да планира бъдещето.  От разделение никога не стига до общ проект. Не можем да заобиколим въпроса: на кого е изгодно?

----

* „Всички и никой“ е първият роман на Йордан Радичков, написан през 1975 г., и единствената творба с криминален сюжет на този писател.