Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Беларуският лидер Александър Лукашенко е превърнал в политическо изкуство черпенето на подкрепа от Кремъл, което му позволи да остане на власт в продължение на 27 години, докато в същото време привидно не дава почти нищо в замяна на това.

Сега, изолиран от външния свят и изправен пред възможността от налагане на още международни санкции, той е зависим от подкрепата на президента Владимир Путин повече от когато и да било - но Москва ясно показа, че има някои линии, които няма да му позволи да прекрачи.

Когато ЕС обвини Беларус миналата седмица, че провежда "хибридна атака" чрез опити да накара хиляди мигранти от Близкия изток, Афганистан и Африка да прекосят полската граница, Русия бързо изпрати бомбардировачи способни да носят ядрени оръжия да патрулират в небето на Беларус и проведе съвместни учения на десантчици. Но когато бе попитан в петък за заплахата на Лукашенко да блокира руската тръба, която пренася газ през Беларус до Полша и Германия, Кремъл даде отговор, който беше звучна плесница за Минск. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Лукашенко не е обсъдил заплахата с Москва и думите и действията му "не са били координирани по какъвто и да било начин" с Русия.

Франак Вячорка, съветник на беларуската опозиционна лидерка Светлана Тихановска каза, че енергийната заплаха е типично импулсивен опит на Лукашенко да изиграе картата Русия срещу Запада, но без предварително да се консултира с Москва.

"Той е като малко момче, което се крие зад по-големия си брат", каза Вячорка в интервю по телефона. "Лукашенко се опитва да използва Кремъл и да заплашва Запада с Кремъл, (но) много често не се консултира с него за изказванията си"

Щекотлив партньор

Лукашенко не изпитва търпението на Путин за първи път.

От десетилетия той умело печели отстъпки от Москва, особено под формата на евтини енергийни доставки и държавни заеми. В същото време той на думи подкрепя идеята за "Съюзна държава" с Русия, но я държи настрана достатъчно, за да може да избегне да отстъпи беларуски суверенитет или да изгуби част от своята собствена власт.

През 2015 г. той отказа руско искане за отваряне на тяхна военна база в Беларус - нещо, което Москва нарече "неприятен епизод". И той все още не позволява Беларус официално да признае Крим - украинската територия, анексирана от Русия през 2014 г. - въпреки че се шегуваше с Путин на последната им среща този месец, че няма търпение да получи покана да го посети заедно с него.

Нийл Мелвин, директор на изследванията по международна сигурност от мозъчния тръст Кралски институт на обединените въоръжени сили в Лондон каза, че Лукашенко е "изиграл доста слаба ръка доста добре", визирайки отношенията с Русия през последните 20 години. Според него причината за продължаващата подкрепа на Путин, включително по време на масовите протести, които заплашиха да свалят Лукашенко от власт миналата година, е страхът от революция, която би могла да доведе на власт още едно прозападно правителство в съседство.

"Той не иска Лукашенко да бъде свален от власт от популярно движение, което би преориентирало Беларус към Запада, както видяхме, че стана с тези така наречени "цветни революции", особено в Украйна", каза Мелвин. "Путин трябва да действа много внимателно"

Текущата криза обаче има и някои предимства за Путин. Тя му позволи да демонстрира силата на Русия близо до границата с НАТО по време, когато напрежението със съюза е високо и Москва иска да покаже, че енергично защитава както себе си, така и съюзниците си от описваните от нея като агресивни маневри на алианса в Черно море.

Потенциалът на мигрантската криза да предизвика безпорядък в Европа също е в съответствие със стратегията на Путин за отправяне на предизвикателства и подкопаване на ЕС.

"Мисля, че дестабилизация, конфликти в различни съседни държави в ЕС, места като Великобритания, това като цяло просто е част от стратегията (на Кремъл) през последните години", каза Олга Онуч, специалистка по Източна Европа от Манчестърския университет.

Според нея Лукашенко би могъл да е малко непредсказуем, но въпреки това да действа с мълчаливото одобрение на Москва и в съответствие с целите й.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.