Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Каракачанов измислил формула за обединяване на разединените етно-популисти: "предизборни листи без лидери". Изглежда логично, защото всеки от въпросните лидери вече е пределно обременен. Единият сключи съмнителни сделки, другият концесионира плажове, третият похарчи грешни пари за пръстови отпечатъци в болниците, четвъртият е напълно неадекватен. И всичките в един или друг момент са изпълнявали подпорни функции за менискуса на г-н Борисов, с когото днес избягват да попадат в един екран. Да добавим и това, че тези хора твърде дълго се задържаха на политическата сцена и дълбоко омръзнаха с грубостите, взаимните си нападки, нелепите каузи. Какво по-логично от това шефовете да се дръпнат назад, да пуснат нови лица, актьори, футболисти, доктори? "А защо лидерите не подадат оставки и не дадат път на младите?", попита телевизионният водещ Виктор Николаев. Не получи отговор. Явно не става дума за други, по-добри лидери, а за стратегическо замаскиране на сегашните.

Само че ако се огледате, ще видите, че става дума за тенденция в публичния ни живот: лидерите са започнали да се крият.

Бойко Борисов не просто отдавна не ходи в парламента, избягва срещи с журналисти и неорганизирани от ПР-ите му граждани и отказа да се бори отново за поста министър-председател. Той е на път да се оттегли без да имаме най-малката представа кой ще го наследи. Вярно, че това е похват, често срещан при диктаторите - Живков например на няколко пъти първо издигаше, после низвергваше втория в партията. Борисов изигра подобен номер с Цветанов, но мина време, а нов втори в ГЕРБ не се очертава (да ме прощава г-н Дончев, той ми се вижда твърде интелигентен и добронамерен, за да овладее тази партия).

А може би идеалният модел е ДПС? От години движението е управлявано от един скрит в буквалния смисъл лидер. Най-силният момент от акцията в Росенец за мен беше, че принуди Ахмед Доган да се покаже физически и да бъде заснет сред розите. След драматичните протести миналата година тази партия оттегли и другия си невидим бос Пеевски - депутат, който също не ходеше в парламента и също не говореше с журналисти, оставяйки обществото да гадае как точно подръпва конците на държавата. Никой не знае как функционира ДПС отвътре, но подозрението, че от иначе симпатичния Карадайъ не зависи нищо, е непобедимо.

Добре, сега пък на терена тържествено излиза нова партия, която мобилизира надежди за рестарт и изчегъртане. Къде е лидерът? Господин Трифонов (също) не посещава парламента, боледува, а според някои се прави на болен, все едно. Реалността му е като на компютърен аватар, който говори по пижама във фейсбук, но не се среща в офлайн реалността. Не пожела да стане премиер, а последните слухове са, че най-вероятно няма да бъде кандидат за следващото народно събрание. Така е преценил, не ми е работа да съдя. Но помислете за този парадокс - лидерска партия със скрит лидер!

Да продължим разходката. Демократична България има двама съпредседатели, отделно зелените, които имат своя физиономия и ръководство. Ще кажете - демократични са хората, но не би ли било все пак по-логично неголяма партия да има единен властови център? При най-малките - "Изправи се! Мутри вън!" - пак са двама, но дали изобщо можем да говорим за лидерство при този разнороден състав на формацията?

Ще кажете - поне столетницата има безспорна председателка, която отново и отново виждаме по разнообразни мероприятия с букети цветя както щастлива класна ръководителка. Явно бюрократичната шлифовка на социалистите си казва думата. И все пак на г-жа Нинова днес едва ли ѝ е лесно. Искат ѝ оставката заради провала на изборите, нападат я левите крила в партията заради абсурдния национал-консервативен курс, притискат я от десните бизнес-среди, задето отказва договорки с ГЕРБ и обрича партията на вечна опозиционност, роят се нови формации, които късат живо електорално месо. Ще бъдем ли учудени, ако и тук последват формулата "Каракачанов" и решат да поскрият лидерката?

Не знам на какво се дължи тази странна тенденция. Едва ли гражданите са започнали да се интересуват от платформи и идеи, вместо от хора. Свикнали сме да мислим тъкмо обратното - че българският политически манталитет е склонен към персонализация в политиката. Защо тогава подобно криене на лидерите?

Ако погледнете назад ще видите, че в историята отношението ни към онези начело е доста, да кажем, странно. По различни причини и от различни среди те неминуемо биват низвергнати, оплюти, дори прогонени. Не ги сравнявам по друго, освен по яростта, която са събудили във времето си - Батенберг и Фердинанд, Стамболов и Филов, Димитров и Луканов, Костов и Сакскобургготски. Единствения, когото безспорно обичаме, е Левски, който не е успял да осъществи целите си и е загинал, без да оглави свободната държава. Горко му ако беше доживял да стане министър-председател!

А може би нашите политици най-сетне са разбрали, че у нас не се търпи никакво лидерство - нито добро, нито лошо и затова се крият зад кулисите, пускайки напред експерти и граждански квоти. Поставете се на тяхно място. Не е много честно, но ако ще те мразят каквото и да направиш, заслужава ли си масрафа?

Дойче веле

Коментари

Ха-ха-ха-ха!

Ма стига с тия кахърни масали бе, Дичев! Нови хоризонти се откриха пред паважа. Радуй ся! Пред нас са блеснали житата!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.