Не агитирам.

Преди първия тур призовах да се гласува, сега и толкова няма да направя. Пробвала съм години (десетилетия всъщност) да обяснявам, разяснявам, пояснявам.

Вече знам, че никой никого не може да убеди в нищо. Накрая вече повтарях само едно, най-важното: демокрацията не обещава добър живот, тя само обещава, че ще живеем така, както сме си заслужили. И да, все още е демокрация, все още. Така че, в неделя ще стане ясно какво заслужаваме.

Ако за някого освобождаването от затвора на наркодилъри не е нищо особено, как да го убедя, че неговото дете (внуче) е по-застрашено да стане неспасяем наркоман, отколкото войник в Украйна?

Ако някой има илюзията, че световният мир/война зависят от това дали държавата ни се ръководи от един човек (клониран и в женски вариант), или от двама мъже с уравновесяващи се позиции, как да го убедя, че дали тук ще падат дронове зависи от съвсем други неща?

Ако сме забравили да различаваме доброто от злото, глупака от образования, арогантния от загрижения - как да се противостои на хора, които са убедени, че силата е по-печеливша от справедливостта? Как да се присади достойнство у човек, как да му се обясни, че патриотизмът минава през любовта към своите, а не през омразата към чуждите народи?

Пробвала съм да убеждавам и съм се проваляла.

Този път нещата около мен се подредиха така, че нямам нито сили, нито възможност да убеждавам. В неделя просто ще наблюдавам как сме си заслужили да живеем.