Недосегаем ли е „договорът с Марешки“ за закона? Краткият отговор на този въпрос на този етап е да.

Дългият: Централната избирателна комисия (ЦИК) не можа да вземе консенсусно решение и така, съгласно правилата, отхвърля всички подадени жалби срещу бизнесмена, лидер на „Воля“ и кандидат за депутат - както за търговия с гласове, така и за нарушаване на Изборния кодекс. ЦИК отказа да изпрати жалбите на прокуратурата за проверка.

Неустойка за пропуснати ползи

Както Клуб Z писа, в аптечната мрежа на Веселин Марешки, както и в бензиностанциите от веригата му, се разпространяват листовки, които трябва да играят ролята на „договор“ между гражданите и него. 

Ако в дадена община партия „Воля“ спечели повече от 10% от гласовете на предстоящите избори на 4 април, кандидатът за депутат Веселин Марешки се задължава да изгради бензиностанция до две години от изборния ден. А всеки, който лично подпише „договора“ с Марешки, ще ползва специални отстъпки в бензиностанцията - гласи една от хартийките, кръстена „Подпишете с Марешки“.

„Документът“ се разпространява и в офисите на партията на Марешки, на официалната му страница във фейсбук, както и при обиколките му в страната.

Има призив за подкрепа и на листовката може да се види номерът в бюлетината на „Патриотична коалиция - ВОЛЯ и НФСБ“, тъй като Марешки и Валери Симеонов се явяват заедно на вота, но не и името на самата коалиция. Не пише кой е авторът на агитационния материал, въпреки че има изрично изискване и за двете в Изборния кодекс. Споменава се само „Воля“.

Отделно, ако във фейсбук към тази листовка има прикрепени към нея задължителните атрибути: „КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ“, те отсъстват от хартиените копия, които се раздават по време на обиколките на Веселин Марешки.

Обещава се и своеобразна „неустойка“ - по 5000 лв. за „пропуснати ползи“, ако „изпълнителят“ (по силата на „договора“) не изпълни предизборните си обещания за срок от 4 години, т.е. един парламентарен мандат.

Преди близо седмица Клуб Z се свърза с ЦИК за становище, а говорителката Таня Цанева заяви само, че (към онзи момент) не е имало постъпили сигнали за нарушаване на Изборния кодекс. Не се ангажира с казуса, нито дали ЦИК ще се самосезира. Посочи само, че комисията има заседание в същия ден. Каквото е имала.

Но за него - след малко...

Междувременно сигнали срещу „договора“ на Марешки всъщност са постъпили и те не са един или два.

Има жалби както от граждани, така и от участници в изборите - като „Изправи се! Мутри вън!“ например.

От формацията на Мая Манолова и Отровното трио посочват, че листовките на бизнесмена и водач на листа във Варна не съдържат задължителните атрибути по закон, които самата ЦИК е приела със свое решение от 16 февруари - „на всеки агитационен материал задължително се посочва от чие име се издава“, „всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление“. От формацията на Манолова и триото настояват комисията незабавно да разпореди спиране на раздаването на въпросните листовки.

Купуване на гласове?

„Самият „договор“ може да се разглежда като опит за купуване на гласове, тъй като съдържа непряко внушение за получаване на материални ползи, при условие че ПП „Воля“ спечели повече от 10% в конкретната община", пише в една от другите жалби, искането в която е същото - премахване на материалите.

В своята жалба от младежкия клуб към ДСБ се позовават и на текст от Наказателния кодекс, като цитират:

„Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, или да гласува на референдум по определен начин, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от 10 000 до 20 000 лв.“ 

Как ЦИК не решава

Така стигаме до заседанието на ЦИК, на което казусът все пак е разгледан. Докладчик е Ивайло Ивков, който не крие мнението си по „договора с Марешки“.

„Аз не искам да коментирам какво мисля за този договор и колко закона нарушава... Тук се обвързва търговска реклама, обещания за бензин - изобщо, кашата е голяма“, започва докладчикът, определяйки това като „изключително порочна практика“, която „въвежда в заблуждение избирателите“.

Ивков посочва още, че не е вярно (както е описано от Марешки), че т.нар. договор давал само права, защото по същество създава и задължение - да гласуваш за бизнесмена. Затова и предложенията на Ивков са две - ЦИК да изпрати всички материали -  сигналите и становищата на юристите на „Воля“, на Върховната касационна прокуратура (ВКП) и да изпрати писма до всички областни управители с искане за изземване на листовките на Марешки.

Подкрепа Ивков среща и в лицето на Бойчо Арнаудов и Ерхан Чаушев, като вторият реагира емоционално на разразилия се дебат има ли на практика нарушение, като бил посочен номерът на бюлетината на коалицията НФСБ-„Воля“, а в текста се говорело само за партия „Воля“.

„Човешкото въображение е безкрайно, правото е ограничено. Да не се крием зад норми! Изборите не са покупко-продажба! ЦИК не може да се крие зад норми! ЦИК трябва рязко да заяви в момента „Не, изборите не са покупко-продажба!“. Ама кой бил го издал?! Ама то някъде виси! Пробемът е, че виси и дискредитира всякакво начало на изборите, дискредитира въобще свободно волеизявление на гражданите и ги превръща в покупко-продажба - ти на мене, аз на тебе! Не, не, едно общество не може да се примири с това!“, ядоса се Чаушев.

„Цинично е“, констатира и Арнаудов.

При гласуването на предложението на Ивков да бъде сезирана ВКП обаче се оказа, че 8 от членовете на ЦИК са „за“, а 5 - „против“. Решенията на ЦИК се вземат с 2/3 от присъстващите членове и ако няма такова мнозинство, то то се счита за „отхвърлително“, т.е. решение на практика няма. Както се оказа и в случая. 

„Против“ „договорът с Марешки“ да отиде във ВКП бяха Димитър Димитров (ГЕРБ), Йорданка Ганчева (ГЕРБ), Катя Иванова (ББЦ), Кристина Цанкова-Стефанова („Воля“) и Мирослав Джеров (ГЕРБ).

Така при всеки сигнал срещу „договора с Марешки“ ЦИК се позовава на чл. 53 ал. 4 от Изборния кодекс, който гласи:

„Централната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса. При обжалване на решения за отхвърляне Върховният административен съд се произнася по същество или връща преписката със задължителни указания по прилагане на материалния закон“.

С други думи - комисията заявява, че понеже не могла да събере изискуемото мнозинство, не е могла да вземе решение нарушава ли Марешки закона, или не. 

За сефте

През 2019 г. водачът на листата за Европейския парламент Марешки агитираше и в самия изборен ден, като свали тогава цените на бензиностанциите си до 1,99 лв./л за всички видове горива и обяви това публично. 

Малко преди това ЦИК го глоби за търговска реклама с предизборен характер, излъчвана по телевизията преди официалния старт на кампанията. Клипът започваше с търговска реклама на лекарства, следваха кадри от аптеки, в които се появява и самият Марешки, а накрая завършваше с призив: „Заедно да спрем грабежа, ние от ВОЛЯ сме българските родолюбци“.

Още преди старта на кампанията за тези избори пък Марешки заля тв ефира с реклама на бизнеса си, както и пътищата на страната с билбордове, като там обаче се рекламират аптеките и бензиностанциите му и няма откровен призив за гласуване за формация. Т.е. става въпрос за търговска реклама, която е неуловима в случая от Изборния кодекс.