След като се разбра, че Илияна Йотова не води с 20, а с 2 процента, поради което на 1 ноември ще гласуваме отново за президент, министър-председателят Румен Радев ни разясни, че всъщност ще гласуваме за мира или за войната. Изрече го в типичния за него начин да сече българското слово така, сякаш цепи дърва на двора (Ако и английският му е такъв, като нищо можем да стигнем да война).

Е, нацепи ги такива, че със сигурност ще стигнат да ни подпали чергата. Така де, след убийството на Слави Бинев, министър-председателят ни предупреди, че навярно ще има още убийства. Да си знаем. Радан Кънев определи това като политическа глупост. Без да оспорвам генерално твърдението на Р. Кънев, аз повече виждам в думите на Радев предупреждение, заплаха. Особено след по-предишното му изказване след критиките на европарламента по повод колебливата ни позиция във връзка с нападенията на дронове срещу търговски кораби в Черно море: „Това е само началото!“

И през цялото това време кандидат-президентът и настоящ такъв, Илияна Йотова, гука приспивно за мир и български знаменца по площадите. Е, за кратко, кандидат-вицепрезидентът Кирил Вълчев ни отвлече вниманието с тия ваджишки арабски цифри, но ни успокои, че до година-две ще се разправим и с тях.

Когато преди последните парламентарни избори преглеждах имената на кандидат-депутатите от Прогресивна България, не можех да разбера – на Олимпиада ли ще ходи тази политическа сила, или ще издига поредния български флаг на някое много високо място. (Какво стана, между другото, с онова знаме от Рожен и великанската идея на президента Румен Радев? Надявам се, че поне боклуците, които оставиха след себе си патриотичните българи, присъствали на това упражнение, да са окончателно изчистени).

Но след като спечелиха изборите и започнаха да  се изявяват по медиите, веднага се сетих за Иван Хаджийски и неговото определение: „Обединеният фронт на организираната посредственост“. Те са там, в Народното събрание, за да вдигат кунки, когато им е наредено. Без да питат, без да мислят. Разбра се и от поведението на Михаела Доцова, която шест месеца ни осветяваше с усмивка, взета на заем от Урсула фон дер Лайен, но при първото спъване-падане на Култуклиева, се държа като ученичка, хваната да преписва.

Бойкот на изборите на 1 ноември е най-глупавото нещо, което може да се измисли. Пеевски толкова може. Или поне така му излизат бакалските сметки. Но тъй като през последните седмици все по-често се говори за евентуални мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна, като „сговорчивостта“ на Путин се свързва с поставянето под въпрос на разширените след 1997 година граници на НАТО, добре е да помислим, да се информираме и да решим – къде е по-добре да видим изписано името на България, на масата на преговорите или отново на някаква салфетка.

А, да, понеже споменах информиране. През този месец се отбелязаха двадесет години от смъртта на Анна Политковская – журналистката, разкрила жестокостите на путинската армия в Чечня,  нескриваща презрението си към този зъл и посредствен човек, готов да разруши и самата Русия. Смъртта й бе дар за рождения ден на Путин. 

Сега у нас, в България, генерален директор на БНТ е журналистката, която показа „зверствата“ на чеченските сепаратисти през същите години, за които пишеше Анна Политковская.

Да, Обединеният фронт стяга редиците си, а Иван Хаджийски предупреждава, че това е „единствената възможна бойна форма“. Не се съмнявайте, те ще се бият, защото изобщо не се виждат в една нормална, демократична България.