Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Отношенията между Москва и Вашингтон сега са по-лоши отколкото през Студената война, каза руският външен министър Сергей Лавров на 28 април. САЩ трябва да спрат да се държат като "повелител", който обединява съюзниците си срещу Русия и Китай, заяви той и предупреди, че ако Америка отбягва взаимно уважителния диалог  "ще живеем в условия на "Студена война" или дори в по-лоши условия".

Това може да не е речта * на Уинстън Чърчил във Фултън, Мисури на 5 март 1946 г., която смятаме за начало на първата Студена война. Нито е първият път, когато Москва говори така заканително. Но нищо не ни пречи да го приемем за обявяване на новото блоково деление в света, ясно артикулирано от руския външен министър: САЩ и съюзниците им срещу Русия и Китай.

Лавров го е изричал и по-рано, макар и леко по-завоалирано:

„Нашите отношения с Китай се развиват по-бързо от това, което остана от връзките ни с европейските страни...-каза той след среща с китайския си колега Ван И в южнокитайския град Гуйлин на 22 март. - Докато нямаме промени на западния фронт, на изток имаме много интензивна програма, която става все по-богата с всяка година".

Напоследък почти ден не минава без разкрити руски шпиони, главно под дипломатическо прикритие. Ден не минава и без реципрочно изгонени руски и европейски и американски дипломати.

Дрънкането на оръжие става все по-силно – по границите на Украйна и в Черно море, в Южнокитайско море и около Тайван, в Персийския залив и в Егейско море, в Тибет и в Арктика.

Пандемията хапе населенията и икономиките, но от военните разходи нищо не е отхапва. Глобално те продължават да растат.

Диалог Изток-Запад почти няма. Доколкото все още съществува, той е или в непублични телефонни разговори, или косвен, през медиите, и се състои главно от прикрити и недотам прикрити предупреждения и закани. Започва нова надпревара във въоръжаването, докато договори за контрол върху въоръженията излизат от сила един по един. 

Във всичко това има много déjà vu - особено за по-възрастните поколения, които помнят 1989-а и преди нея.

Макар и отново разделен, светът не се връща точно към предишното блоково деление - поне един от предишните блокове, съветския, го няма, а другият, трансатлантическият преживя и продължава да преживява ред кризи. От встъпването в длъжност на Джо Байдън като президент на САЩ наблюдаваме консолидация и от двете страни.

По какво новото деление прилича на старото?

Най-очевидната прилика е, че то отново е между Изток и Запад. От едната страна са САЩ и Европа, представени в блоковете си НАТО и Европейския съюз. От другата страна са Русия и Китай, които не представляват единен блок, но имат помежду си много споделено – от недемократичните режими и национализма до съвпадащи международни позиции, военни намеси в чужбина и демонстрации на сила, ускорено въоръжаване и превъоръжаване и агресивно поведение в глобалните комуникации и в киберпространството. Някогашните "идеологическа борба" и "идеологическа диверсия" изглеждат като усмивки от старите ленти в сравнение с днешните цунами от фалшиви новини и пропоганда в интернет.

Приликите май свършват дотук. И започват разликите.

Западният блок е общо взето старият - демокрациите от двете страни на Атлантика. Неговата основа - Вашингтонският договор - остава непоклатима вече над 70 години. Тя обаче беше поставена за кратко под съмнение по време на предишншя американски президент Доналд Тръмп. Той обяви НАТО за остаряла и се опита да прокара транзакционен подход към европейските съюзници - плащате си - пазим ви, не си плащате - не ви пазим. В същото време обаче САЩ разположиха хиляди войници и оръжия по източния фланг на НАТО, за да успокоят страховете на балтийци, поляци и украинци от Русия, но започнаха да изтеглят войски от Германия - ход, който Байдън върна назад. Европейците заявиха открито, че в дългосрочен план не бива да се осланят на сигурността си на САЩ и трябва да развият свой собствен отбранителен капацитет. Тази тенденция е необратима, макар Байдън да положи усилия да поправи отношенията. 

Кризите от първото десетилетие на 21-и век показаха ред пукнатини в солидарността на Запада. Икономическата и миграционната криза изправиха Север срещу Юг. Украинската криза показа разминавания в нагласите спрямо Русия. Упадъкът на системните елити и възходът на антисистемните движения, на национализма и различните форми на популизъм, Брекзит поставиха европейската интеграция на кръстопът и отвориха пространства за проектиране на влияние - пропагандно от Русия и икономическо и пропагандно от страна на Китай. Подобен ефект имаше и коронакризата, отворила писти за ваксинната и изобщо здравната дипломация на Москва и Пекин.

В първата Студена война инициативата на комуникационното поле имаше Западът. Комунистическите режими се отбраняваха. Днес Изтокът е в комуникационно настъпление, а Западът се чуди на ефикасността на руската и китайската пропаганда, които не може да спре, без да измени на своите демократични принципи. Изгубеното благоденствие и подкопаното доверие в либералната демокрация са в основата на промененото съотношение на силите на медийния фронт. 

Източният блок е в процес на формиране. Неговите стожери, Русия и Китай, осъзнават и не крият общите си интереси, но едва ли са забравили старите си сблъсъци и едва ли са спрели да преследват различни цели. Москва търси някакъв геополитически реванш, Китай претендира за повече от бившето място на СССР - световна хегемония в оборзримо бъдеще. Но и в двата случая главното препятствие пред амбициите им е Западът. Той е заплаха за руския и за китайския режим не толкова с военната и икономическата си сила, колкото с примера си. Възпитавани в марксизъм, елитите и в двете източни империи знаят, че нахраненият човек един ден неизбежно започва да иска и свобода. А режимите на Путин и Си трябва да хранят по-добре народите си, защото иначе единствените начин да се държат на власт и да тушират вътрешните напрежения са репресията и търсенето на външен враг и конфликт.

 
Новият източен блок за разлика от стария няма абсолютен хегемон, какъвто беше бившият Съветски съюз. Русия остава единствената в света сила, съперничеща военно на САЩ. Но Китай върви с големи крачки, за да я настигне и не е обвързан с договорите за стратегическите въоръжения между нея и САЩ. Русия (3% от световния БВП) е безнадеждно изостанала от Китай (17% от световния БВП) икономически. В това отношение тя е регионален, а не световен играч, с икономика по-слаба и от най-големите европейски. Това означава, че на Изток вече няма "говорит Москва". Русия не може да диктува в източния блок, както правеше преди в СИВ и във Варшавския договор. Тя трябва да се съобразява, да се договаря, понякога - да се брани. И да носи със себе си стратегическата дилема - Европа или Азия е найното място и центърът на нейния интерес. 
 
В същото време, до средата на този век представата ни за “велики сили” ще бъде безнадеждно остаряла. Днешните Г-7 (с изключение на САЩ) ще бъдат извън и зад голямата икономическа седморка. В нея няма да има нито една европейска страна (освен ако дотогава Европейският съюз не реши да бъде единно представен). Германия ще бъде номер 9 в света икономически, следвана от Обединеното кралство. Първите осем места ще заемат, както следва: Китай, Индия, САЩ, Индонезия, Бразилия, Русия, Мексико, Япония. Днешните световни организации няма да отразяват тези реалности. Новите гиганти ще се борят за съответстващо на ръста им представителство. Гласове за реформа на Съвета за сигурност на ООН се чуват от днес, но светът е далече от консенсус по нея.
 
Географски предишните блокове бяха съсредоточени в Европа и отразяваха сферите на влияние в нея. Всеки от тях си имаше проксита по цялото земно кълбо, но главната линия на противопоставяне беше на Стария континент. Днес фронтовете са повече - в Европа, отново, разбира се, но още повече в Тихия океан и моретата около Китай и Северна Корея, в Персийския залив, в Близкия изток, на различни места в Африка и в Латинска Америка. 
 
Предишните блокове се отличаваха с идеологическа хомогенност. Това може да се твърди все още за Запада, който има споделени ценности. След края на комунизма идейната спойка на изтока са национализмът, антиглобализмът и антилиберализмът. Те събират около себе си шарена, исторически, географски, политически и културно диверсифицирана компания - от иранските молли и сирийския режим, през тоталитарните изкопаеми в Куба и Северна Корея и лявата латино диктатура на Мадуро във Венецуела до сръбските националисти. 
 
Глобални кризи от рода на пандемията и занапред ще поставят на изпитание и двата блока. И за двата застаряването на населението и следващият от него увеличен натиск върху социалните системи, дигиталиазацията, изкуственият интелект и социалните им ефекти с освобождаването на маси от ненужна работна сила ще бъдат предизвикателства. 
 
Преходът към безвъглеродна икономика обаче изглежда, че ще се отрази по-тежко на страните, силно зависими от износа на минерални горива, каквито са Русия, Иран, Венецуела. Ако не успеят навреме да диверсифицират икономиките си и да се пренастроят към безвъглеродните горива, ги чака дестабилизация. А тя не може да остане само техен проблем. 
 
________________________
* "От Шчечин в Балтика до Триест в Адриатика желязна завеса пада над континента".

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.