През последните три години над 20 китайски генерали и адмирали бяха отстранени от служба. На 24 януари към клуба на "опозорените" се присъединиха Чжан Юся и Лю Дженли - съответно зам.-председателят и шефът на кабинета на Централната военна комисия (ЦВК). През 2022 г. Си Цзинпин лично подбра седмината членове на ЦВК. От ръководителите на върховния военен орган на партията останаха само двама - самият китайски лидер и шефът на дисциплинарната комисия Чжан Шънмин. 

Елиминирането на Чжан Юся буди най-голямо недоумение. Той стана най-високопоставеният военен командир на Китай, благодарение на близкото си приятелство със Си. За разлика от повечето си колеги, генералът има боен опит, отличавайки се във войната с Виетнам от 1979 г. Бащите им пък заедно са се сражавали срещу републиканските сили на Чан Кайшъ по време на гражданската война (1945-1949 г.). 

75-годишният генерал предполагаемо щеше да излезе в пенсия през 2027 г., когато трябва да се обнови съставът на ЦВК. Но Си не позволи това да се случи.

Въпросът е: Защо? 

Корупция?

Първата публикация след оповестяването на чистката в официалния вестник на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) PLA Daily посочи, че Чжан е бил отстранен за подхранване на "политически и корупционни проблеми, които заплашват абсолютното ръководство на партията над въоръжените сили и подкопават основите на управлението на партията". 

Корупцията в НОАК е ендемична и Чжан определено се е облажвал през годините. Смята се, например, че бившият министър на отбраната Ли Шанфу е бил назначен на поста си през март 2023 г., след като е платил солиден подкуп на генерала. Половин година по-късно Ли бе свален при мащабна чистка заради... приемане на подкупи. Появиха се слухове, че и Чжан ще го последва, но му се размина. До 24 януари.

Понякога корупцията е просто корупция и е възможно алчността на Чжан да е дошла в повече на Си. Както коментира новината Нийл Томас от Asia Society - за китайския лидер борбата срещу корупцията е "безкрайно пътешествие". През 2025 г. в Китай бяха стартирани над 1 000 000 разследвания за корупция на държавни служители (при средно 600 000 за последното десетилетие). Може би Си е осъзнал, че трябва да предприеме по-кардинални мерки в борбата срещу тази напаст. Какъв по-добър урок да даде на армията, ако не "жертва" личност с аурата на неприкосновеност?

Някои експерти обаче са на друго мнение. За тях корупцията е повод или утежняващ фактор към първопричината.

Предателство?

Алтернативен анализ на разрива в отношенията между Си и Чжан предоставя специалистът от Jamestown Foundation К. Тристан Танг. Той разграничава значително отстраняването на Чжан и Лю от чистката през октомври 2025 г., когато са повдигнати обвинения за корупция на друг член на ЦВК - бившия ѝ зам.-председател Хе Уейдун:

  1. Хе е обвинен в "сериозно подкопаване" на системата, докато Чжан и Лю в "сериозно потъпкване" - първият термин традиционно се прилага при "разводняване" на нарежданията, докато вторият е с по-голяма тежест и предполага директно неподчинение.
  2. Чжан и Лю са критикувани, че са причинили "сериозни щети по развитието на бойните способности". Подобно обвинение срещу Хе отсъства.
  3. Хе и други "са причинили сериозни щети при изграждането на националната отбрана", докато Чжан и Лю - "сериозни вреди на държавата". Танг обяснява, че военната концепция за "държава" на КНР обхваща територията на самоуправляващия се Тайван.

Разминавания между Си и Чжан се проявяват в предложенията им за развитието на НОАК в приетия през октомври 2025 г. 15-и Петгодишен план (2026-2030 г.). Си Цзинпин се стреми към по-евтино, но концентрирано изграждане на военни сили, способни да извършат атака срещу Тайван през 2027 г. (когато НОАК ще навърши 100 години). Чжан е поставил по-дълъг хоризонт за тази цел (2035 г.) и настоява за поетапно развитие на войските, с акцент върху мрежовите информационни системи и безпилотните технологии. Танг посочва също, че решенията на генерала са довели до "изоставане" в графика на Си за 2027 г., що се отнася до ученията за съвместно водене на операции.  

Недоволството на китайския лидер от управлението на армията рефлектира в статии на PLA Daily от 31 януари и 2 февруари. В първата се съобщава, че разследването на Чжанг "представлява решителен и мощен тласък за спечелване на критичната битка за постигане на целта за стогодишнината на НОАК". 

"Чрез решително разследване на корумпирани елементи като Чжан Юся и Лю Дженли се премахват пречките, които възпират развитието на военната кауза, и се изчистват изкуствено завишените елементи при изграждането на бойните способности", се посочва в статията от 2 февруари.

Прегрешенията на Чжан изглеждат военни по форма, но есенцията им е политическа - той е избрал алтернативен път за развитие на китайската армия, противно на ясно изразената воля на китайския лидер. Той е предал доверието на предполагаемия си приятел.

Защо тогава да му се позволява "да си отиде кротко" в пенсия? 

Продажба на ядрени тайни?

Ден след отстраняването на Чжан "Уолстрийт джърнъл" публикува статията, в която информирани китайски източници обявиха, че Чжан е предал ядрени тайни на САЩ. Това обяснение бе посрещнато с недоверие от специалистите. Нийл Томас припомни, че генералът може да се сдобие с подобна информация само от Китайската национална ядрена корпорация, след което ще се наложи да я предаде на агент - това изглежда на практика невъзможно, защото комуникациите му се следят и той рядко води срещи без придружител.

Сътрудникът към "Института Монтен" Франсоа Годман пък отбелязва, че малкото чуждестранни пътувания на Чжан в качеството му на зам.-председател на CMC включват само Русия, Пакистан и Венецуела. По време на целия си мандат той се е срещнал с един американски представител - Джейк Съливан, бившият съветник по национална сигурност на САЩ (през 2024 г., в Пекин).

За протокола - Китай също официално отхвърли твърденията в "Уолстрийт джърнъл".

Авторите на статията Линлин Уей и Чун Хан Уон признават, че няма как да проверят достоверността на информацията на източниците си, които може да лъжат или да са се заблудили. 

Пуч?

Според най-нереалистичната версия на чистката от 24 януари Си е предотвратил преврат. Това се вписва в дългогодишното убеждение на някои анализатори, крепящо се до голяма степен на пожелателното им мислене или доверие в пропагандата на субекти като Фалун Гонг, че китайският лидер е слаб и във всеки един момент е на косъм да бъде свален от власт. (Тук може да видите пример за "преврат" на Си от 2022 г.)  

Няма никакви, нека подчертая - абсолютно никакви доказателства, че "старите пушки" Ху Цзинтао, Уен Джиабао или други партийни кадри са се договорили с Чжан да свалят Си и той ги е изпреварил. Тук по-творчески настроените коментатори дори увериха, че е имало престрелка "ала-Джеймс Бонд" в лобито на популярен пекински хотел между сили на режима и "бунтовниците".

Няма данни, че разярената китайска армия е поела, поема или ще поеме на поход срещу Си и всеки момент ще го измъкне за ушите като заек от дупката, в която се е заврял. 

Правят се и опити да се сравни настоящата ситуация с революцията от 1911 г., които издават фундаментална липса на познания за двете епохи - крахът на династията Цин бе възможен в една разкъсана от граждански конфликти държава, подчинена и унижавана от чужди страни, в състояние на продължителна и тежка икономическа криза, в отсъствието на масово наблюдение и без институционализирана идеология, която да обединява елитите.

Единственият национален протест срещу управлението на Си се проведе през ноември 2022 г. Причината - локдауните от COVID кризата, при които китайското население бе затворено в домовете си в продължение на месеци. Протестите спихнаха, след като Пекин разхлаби мерките и фокусира "белите си кръвни клетки" върху по-активните елементи на недоволството. 

В "капана на диктатора"?

Заради чистката на генералите в краткосрочен план Китай няма да представлява заплаха за сигурността в Тайванския пролив, Южнокитайско море и Източнокитайско море. Но рокадите сигнализират решимостта на Си да преследва външнополитическите си цели не само чрез инструментите на политическия и икономическия шантаж, но и на военния. Особено ако прочитът на Танг за поведението на китайския лидер е правилен. 

И все пак - не бива да изключваме възможността Си да е попаднал в "капана на диктатора". С този израз са означавани случаите, в които при концентрацията на все повече власт у автократ, той неизбежно започва да се обгражда с малодушни и често некомпетентни подмазвачи. За да не предизвикат гибелния му гняв, те докладват само това, което върховния лидер иска да чуе. Това единствено засилва параноята му, а лошите съвети неусетно допринасят за собствената му разруха. Архетипът за този феномен е Сталин, който в навечерието на Втората световна война отстранява почти две трети от офицерите си.  

Решението на Си да заличи Чжан означава две неща:

1. Недосегаеми в армията няма;
2. Лоялността е безалтернативна.

Непрестанните чистки предлагат възможност за кариерно развитие на ново поколение китайски военни. В стремежа си да се докажат пред лидера, тези "политически генерали" могат да предприемат агресивни авантюри, пренебрегвайки практичните съображения на старите командири. Чистката може да донесе на Пекин така желания фокус в развитието на НОАК, но да го лиши от стратегическа дълбочина. 

Си може и да затвърди личната си власт, но рискува да управлява една по-слаба и изолирана от реалността държава.