Горящи коли на руското посолство в Киев, разярени тълпи от скинари в Лвов и пленени украински моряци в Севастопол.

Това е резултатът от едно напълно ненужно политическо упражнение, което е на път да докара източната част на Европа до война. Противопоставянето на двете крайни позиции в Москва и украинската столица и стремежът да се запази престижът пред обществото може да предизвикат истински конфликт. За късмет поне за момента изглежда, че ситуацията започва да деескалира.

Основните причини за инцидента може да търсим в политиката на Киев през последните месеци

Другото лице на медала са основните икономически проекти, които Москва успя да прокара през тази година и възнамерява да осъществи в близко бъдеще.

Повод за сблъсъка е ситуацията, която се оформи в Приазовието, след като Русия анексира Крим. Дефакто украинската страна остана без възможността свободно да преминава през Керченския проток, тъй като по морското право в момента той е изцяло в руски териториални води. Дори и преди анексията проблемът с излаза от Азовско море беше много сложен, защото двете държави практически контролираха едновременно подхода към него.

За да се реши този въпрос, до момента действаше Договор за корабоплаването в Азовско море от 2004 г. и Договореност между правителството на Руската федерация и Кабинета на министрите на Украина за мерките за осигуряване на безопасността на мореплаването в Азовско море и Керченския пролив от март 2012 г. Според тях и двете страни гарантираха безпрепятственото преминаване на всички видове плавателни съдове през протока.

Подобна ситуация има и в Балтийско море, където Русия със затварянето на Балтийския пролив контролира целия Вислински залив и препятства полското корабоплаване в региона. Въпреки това до момента там не се е стигнало до подобна ескалация на напрежението.

До сблъсъка се стигна след ясен опит на Украйна да види докъде стигат границите на търпението на Русия

Правителството в Киев осъзна намаляващото си значение в региона на Азовско море и реши да премести военноморската си база в гр. Бердянск. По тази причина започна и предислоцирането на част от корабите от Черноморския флот на страната през Керченския проток. Всъщност това беше втората партия съдове, които преминаваха през спорните води. В този случай руската държава предварително беше обявила временно затваряне на корабоплаването през Керченския проток.

Ръководството в Киев е било напълно наясно къде изпраща своите моряци в този случай. Още повече че срещу техните катери и буксир, останали от съветско време, са изправени много по-модерните и мощни бойни кораби на руския флот в Севастопол. 

Реакцията на Москва беше напълно ясна

За съжаление случаят много напомня на войната с Грузия през 2008 г., когато силите на Тбилиси бяха използвани, за да се провери готовността на руската армия да се сражава с войски, оборудвани и обучени от НАТО и САЩ.

В този случай причините за конфликта са предимно вътрешни. От руска страна не трябва да търсим някакви много дълбоки формулировки, с които да обясним действията им. След 2016 г. Руската федерация действа на международната сцена изпреварващо и се държи като империя, която се стреми да възроди световните си позиции. За момента видимо успява.

Водеща причина за действията на президента Петро Порошенко са наближаващите избори през март 2019 г. Успоредно с това в Украйна се подготвя поредното вдигане на данъците, което допълнително би разклатило вече непопулярното му управление.

Споровете с Русия са най-прекият път за извоюване на миг

спокойствие във вътрешния политически живот. В този аспект трябва да се следи и сблъсъкът в областта на църквата. Естествено там ситуацията е много по-дълбока и многопластова, но за съжаление зад опитите за самостоятелност отново прозира по-скоро чисто прагматично търсене на моментни политически дивиденти, отколкото истинска грижа за духовната самостоятелност на украинското общество.

На този фон международната общественост реагира изключително трезво. ЕС се обяви на първо място за деескалация на напрежението и този път не избърза със санкциите срещу Русия. Това е продиктувано и от опасността от спирането на транзита на газ отново през зимата. Тежестта на Киев в международните отношения намалява и поради развиващите се нови перспективи пред проектите "Северен поток 2" и "Турски поток".

По този начин Москва държи политиците от Брюксел

и те ще бъдат изключително внимателни в действията си. Все пак представителите на съюза в ООН изискаха от Руската федерация да отвори протока за плаване, а Германия и Франция предложиха услугите си като посредници за разрешаване на спора. Интересна е позицията на Турция, която до този момент винаги беше със специално отношение към ситуацията в Крим. 

Сега изглежда, че Анкара е напълно на страната на Путин, като се опира на новия необявен стратегически съюз между двете държави. Ръководството на НАТО също първоначално реагира много вяло, но после бързо се върна към традиционната си реторика и осъди действията на руския военноморски флот. За съжаление отново тази позиция звучи като ехо от изказванията на американското правителство. Най-твърдата позиция дойде от Държавния департамент и президента Доналд Тръмп, които осъдиха действията на Русия, а държавният глава обяви, че са застрашени отношенията между Вашингтон и Москва.

В крайна сметка ситуацията за момента тръгва в посока на спадане на напрежението

Единствената опасност може да дойде от страна на крайните елементи, които указват натиск върху украинското правителство. Страната отдавна е превърната в заложник на голямата игра между Вашингтон и Москва и за съжаление изглежда, че няма лесен изход от това положение.

Русия за пореден път демонстрира, че вече се съобразява само със собствените си интереси и е готова да действа твърдо, независимо къде получи предизвикателство. Явно голяма част от международната общественост или не е наясно с този факт, или смята, че може да го промени. Трагичното е, че в света има политици, които са готови да изложат на риск хиляди човешки животи заради моментните си политически дивиденти. Остава само да се надяваме, че инцидентът ще остане буря в чаша вода и няма да даде основа на нов горещ конфликт.

----

* Авторът е доцент в СУ "Св. Кл. Охридски". Преподава история на СССР, съвременна руска и латиноамериканска история. Има специализации в САЩ, Япония и Русия. Материалът е написан специално за Клуб Z, подзаглавието е на редакцията.