Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Тя е - и сигурно ще остане в историята като една от най-влиятелните жени политици на  XXI век. Но  освен уважението и комплиментите "желязната канцлерка" ще отнесе със себе и многото критики, които натрупа през последните години.

Няколко дни преди да изненада света с краткото си съобщение, че това е последната й политическа мисия като канцлер, партиен лидер на ХДС и член на Бундестага, мадам Меркел поздрави в Истанбул своя стар познайник Владимир Путин с руското: "Здравствуйте!", сякаш да ни напомни, че големите лидери, сред които е несъмнено и тя, трудно могат да се съберат в калъфа на няколко вестникарски колони. Както и другата "грандама" на световната политика преди нея - желязната Лейди Тачър - г-жа Меркел е толкова богат политически и човешки персонаж за описване, че ако беше жив Гор Видал, сигурно щеше да напише роман за тази забележителна жена, известна като царица на компромиса и на "финия натиск отгоре".     

Независимо харесваме ли я или не, уважаваме ли я или не, разбираме ли я или не - тя провокира мисленето с оня упорит образ за руската мечка или за американския орел със стрелите и маслиновата клонка между яките си нокти. За нея обаче нито един от тези два силови символа не подхожда: по-скоро тя ще остане в съзнанието на милиони хора като един солиден, спокоен и самоуверен политик, знаещ накъде води германския крайцер, как да го прекара през бурните вълни на световната политика до онова пристанище - като в родния й Хамбург, където сигурността и просперитетът на нейния народ ще бъдат гарантирани. Поне докато тя е на капитанския мостик. Други обаче никога няма да забравят, че нейната мигрантска политика може до голяма степен да промени лицето на Европа и да смути съня на много консерватори, обърквайки в същото време сметките на стотици либерали, особено когато казва "Здравствуйте" и говори за "Северен поток-2".

Първо - тя още не си е отишла

Рано е да говорим за нея в минало време. Дори да не изкара до заветната 2021 година, както самата тя обяви, мадам Меркел - както и предшествениците й Хелмут Кол и Герхард Шрйодер -  ще продължи да хвърля "остатъчна светлина"  върху близкото минало на Европа и родната й Германия, а вероятно и върху близкото им бъдеще. Ако търсим политически символ за нея, той сигурно ще бъде някакъв микс "немска машина": като надеждния и безсмъртен "Фолксваген Бийтъл", тиха и удобна като "Мерцедес", бърза и леко агресивна като БМВ, когато се налага... Ако беше жив големият присмехулник от "Вашингтон пост" Арт Бъкуалд, сигурно щеше да напише: "Моторът на мадам МЕРКЕдес" се умори..." Както и много германци се поумориха от нейното присъствие на сцената. Но като мъдра жена тя го усети и реши, че е време постепенно да се оттегли с надеждата, че голяма част от ореола й ще оцелее. Неуморен читател и любител на литературата (макар и с докторат по квантова химия), тя не може да не е прочела онези пророчески думи на Джон Стайнбек, че нищо не омръзва на хората така, както задържалият се дълго на власт политик... Марк Твен отива оше по-далеч, казвайки, че политиците трябва често да се сменят - като памперсите, и то по същите причини... Това естествено не важи за нашите политици. Марк Твен не е имал честта да ги наблюдава...

През оставащите по-малко от две години до края на мандата й (ако издържи дотогава) тя смята, че ще има повече време за важни международни въпроси, в това число за Сирия, а може би и за Украйна? Ще поживеем - ще видим, както би казал Сергей Лавров, също неин отдавнашен политически партньор. В тази доста разнебитена и мъглява световна машина опитът и думата на фрау Меркел все още имат значение. Но то постепенно ще намалява, нещо като онова заглавие на Маркес за "предизвестената смърт". И тогава един ден ще дойде ред и на мемоарите й. Но за разлика от някога младия и огнен лейбърист Тони Блеър, който стигна до унизителния си политически край с етикета "пудела на Буш" заради войната в Ирак, а след това и с проточеното "предаване на властта" на Гордън Браун през последния му мандат, първата жена канцлер в историята на Германия има шансове да си отиде с достойнство.

Това обаче няма да е лесно. Собствената й партия, на която все още е лидер, губи осезателно позиции на последните вътрешни избори. ХДС се гърчи в конвулсиите на неясното си бъдеще, вътрешните битки за нов партиен лидер и гнева на коалиционните партньори от ХСС. Зелените стремглаво набират скорост, "Алтернатива за Германия" диша във врата на управляващите с твърдата си политика по отношение на мигрантите, а объркана и уплашена Европа гледа с тревога как ще се развият нещата в "локомотива на Европейската икономика".

Де факто лидер на Европейския съюз от дълги години насам поради мощта на германската икономика, от мадам Меркел се очаква твърдост, мъдрост, визия, решителност и гъвкавост, за да устои Европа на бурите, които я люшкат. А тя има по-малко от 2 години на кормилото, може би много по-малко. С колкото и целувки да мотивира Жан-Клод Юнкер колегите си от ЕС, колкото и мъдро-саркастични думи да отронва гордият пан Доналд Туск, всички те - включително очарователният и амбициозен френски президент - ще гледат със затаен дъх последните стъпки на русата дама от Берлин. Тя напуска кораба по време на буря, в която думата "Брекзит" е сквернословие в Брюксел, а непредсказуемостта и фриволните идеи на един самоук президент във Вашингтон - също така с яркорус перчем - обещават интересно бъдеще на света, както казват англичаните. В това число и мадам Тереза Мей. Само китайците имат една тревожна аксиома - пазете се да не живеете в интересни времена. Натрупали мъдрост през последните няколко хилядолетия на държавност, лидерите в Пекин тихомълком градят мощната си икономическа и военна машина, пеейки приспивни песни на европейците като сирените край Сцила и Харибда. Като добавим към всичко това изострените отношения между Съединените щати и Русия, новата надпревара във въоръжаването и деликатното положение на Европа, притисната между двата военни колоса и икономическия валяк Китай, става ясно в какъв "интересен" момент фрау Меркел слиза от сцената.

Звездна кариера

Малко персонажи в германската политическа история имат такава богата палитра от цветове и нюанси като тези на Ангела Доротея Меркел, родена през 1954 г. в Хамбург в лютеранско семейство. Една четвърт от гените й са полски - баба й по бащина линия е от Гданск. Но детството й всъщност минава в малкото градче Темплин в Източна Германия, на 90 км от Берлин, където баща й - лютерански свещеник - получава назначение в местната епархия. Тук през 1968 г. тя "встъпва в редовете" на Единната германска младеж, нещо като Комсомола на ГДР. В биографиията си тя сама казва, че се е занимавала с културна дейност, макар да я критикуват, че е била пропагандистка на марксистко-ленинските идеи. Мадам Меркел обаче казва, че не помни да е работила като пропагандист, че разчита предимно на паметта си. Но ако някой ден се докажело обратното, тя можела да преживее този факт...

Факт е обаче, че усърдното и дисциплинирано момиче научава отлично руски език и до днес си служи добре с него, когато й се наложи. Путин отвръща на лингвистичния й жест със също толкова добър немски. Иначе фрау Меркел говори свободно и приличен английски, така че, когато ръководи срещите на Европейския съюз, на Г-7, или има разговор на четири очи с Еманюел Макрон, тя не стои вглъбена и самотна в някой ъгъл или не търси преводач, за да обшува с колегите си. Когато има свободно време, предпочита хубавата книга, отколкото "разговорки на ясна луна", както казваше Василий Шукшин. В никакъв случай не минава за дърдорко. И ако предшественикът й и неин ментор Хелмут Кол се разтоварваше през кратката си ваканция, цепейки дърва в някоя планинска хижа в Австрийски Тирол или в Швейцарските Алпи, канцлерът Меркел бързаше към някой от футболните стадиони винаги когато работата й позволяваше няколко часа почивка. Тук шегобийците може да добавят, че тя никога не дойде на мач на "Бистришките тигри", където ефективен център-нападател е нашият министър-председател и неин политически студент.

След гимназията идва Университетът в Лайпциг, където младата Ангела учи физика. После започва научна работа в Академията на науките на ГДР, а  впоследствие защитава и докторантура в областта на квантовата химия. Напълно е възможно да е единственият правителствен лидер сред колегите си в Европа с докторска титла в областта на природните науки. Канцлерът Хелмут Кол забелязва скритите й таланти и бързо я издига в партийната йерархия. Следват няколко министерски поста, членство в парламента, партиен ръководител на ХДС от 2000 г. (след скандала около канцлера Кол за финансиране на партията от черни каси...), и накрая канцлерски пост от 2005 г. до ден днешен. Четирима федерални президенти са се сменили, докато тя е канцлер, десетки министри, няколко правителствени коалиции и безброй домашни и международни инициативи. Трудно е да се обясни как леко флегматичната на пръв поглед дама има на разположение такава огромна енергия.

Обикновено е облечена (леко) консервативно - почти винаги в панталон и сако, далеч от искрящите тоалети на Мелания Тръмп или Мишел Обама  Може би лютеранските традиции винаги дърпат човека към някаква скромност във всекидневието, но не и в амбициите.

Мотор на Европа, съюзник на Америка, осиновител на Африка

За разлика от помпозния, но муден Франсоа Оланд, от самовлюбения нарцис Никола Саркози, от напомпания самохвалко Дейвид Камерън, от скучния до смърт идалго Мариано Рахой и неуморния любовник Силвио Берлускони немската политическа машина Мадам Меркел се трудеше на всички фронтове по-скоро тихо, невинаги с фанфари, но в повечето случаи с видими резултати.

Още не знаем дали и тя ще каже като Фидел Кастро: "Историята ще ме оправдае", но когато от американската банка "Лиймън брадърс" през лятото на 2008-а тръгна финансовият земетръс, който се стовари като цунами върху световната икономика, Ангела Меркел не се поколеба да стегне коланите както на Германия, така и на Европейския съюз. Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис не питаеше дълбока любов към нейната философия за спасяването на Европа и особено към плана й за Гърция, но права или крива, канцлерката наложи волята си и мнозина смятат, че нейната решимост, както и парите на германския народ, спасиха Гърция от свободното падане в бездната, а ЕС от още по-дълбока криза. Бъдещето ще покаже дали е така. Никой не обича фискалната дисциплина като лютеранците и никой не я мрази така, както италианците. (Ние все още се мислим за прусаците на Балканите, но без тяхната дисциплина.)

С френските си партньори тя играеше изящно политическо танго, защото и двете страни се нуждаеха една от друга в бурните води на ЕС, размътени от странното желание на Камерън да тласне Великобритания към един референдум, който гримасничещият баща на "Брекзит" Найджъл Фараж спечели за голяма изненада на всички. Когато един или друг политически лидер не й беше интересен, тя просто го пропускаше да мине незабелязано край нея. Зоркото око на канцлера не подмина и "прусаците на Балканите" и така един прекрасен ден една германска фондация помогна за създаването на една млада политическа партия в София и на нейния широко скроен лидер... За което мнозина противници на ГЕРБ никога няма да й простят. Изглежда обаче тя не се интересува много от вътрешните проблеми на балканска Прусия.

От доайен на европейските лидери тя постепенно се превърна в нещо като жив паметник на статуквото и безспорния лидер на Стария континент. Докато колегите й в Лондон и Париж я наблюдаваха със завист, а Путин дори не си губеше времето да говори с тях за световните дела, госпожа Меркел умело балансираше между политическия вятър, духащ от Вашингтон, и нуждата от по-евтин петрол и газ от Изток... Тя минаваше за стабилен приятел на САЩ и поддръжник на НАТО, но никога не прекъсна диалога си с Москва независимо от санкции, изгонени дипломати, словесни престрелки и дипломатически салтоморталета. Реалист дълбоко в душата си, тя знаеше как да приласкае Буш-младши и Барак Обама, с които изгради трайно приятелство. Отношенията й с "русия ураган" Тръмп засега са хладно-прагматични. Business ас usual, както казва Проф. Д-р Тръмп, майстор на словесната еквилибристика и скъп приятел на медиите.

Стъпката й на "Мути" (Майчицата) да покани близо милион мигранти от Африка и Близкия изток в Германия обаче бе капката, от която чашата на нетърпението преля. Както у дома, така и в голяма част от европейските страни, които не бяха консултирани предварително за това й решение, към Мути се надигне вълна от ярост и недоволство. Резултатът днес е, че ES e тотално объркан по въпроса за миграцията, страни като Австрия и Унгария отхвърлят нейните идеи, Вишеградската чатворка като цяло нехае за тях, а привържениците й се чудят какво да й кажат, когато я погледнат в очите. Съгражданите й, особено тези в Бавария, сигурно я ненавиждат в контекста на всички дивотии, които някои от мигрантите вършат в Берлин или в Кьолн, докато трудещите се Ханс и Юрген плащат сметките за издръжката им. Сега мнозина си спомнят казаното от нея още преди няколко години (когато бомбите започнаха да гърмят по площадите и метростанциите), че мултикултурализмът и интеграцията на мигрантите са тотално неуспешни политики както в Германия, така и в Европа. Но вече може би е късно, казват младият Себстиан Курц от Виена и политическият му братовчед от "старата империя" Виктор Орбан. Звездата на Курц тепърва изглежда изгрява, докато финият Макрон с изящните маниери нетърпеливо очаква своя ден на европейския престол.

Епилог

Рано е още, ако вярваме на китайската мъдрост, да даваме окончателна оценка за ролята на мадам Меркел в световната история... Няма съмнение, че звездата й залязва, което е естествено. Както няма съмнение, че никой не може да отрече умението й да налага решенията си както на германци, така и на цяла Европа, без да използва прусашкия ботуш, а тихо и кротко да ги притиска с аргументите си и с мощта на икономическите лостове. Днес сутринта, докато пишех тези редове, старата политическа лисица Волфганг Шойбле (всъщност "вълк") и бивш финансов министър, а днес шеф на Бундестага, каза по телевизия "Дойче веле", че майсторството в политиката е да намериш правилния баланс между морала и големите очаквания на тези, които са те избрали да ги водиш. Водещият интервюто, една друга стара лисица от BBC Тим Себастиан, реагира  със сарказъм: "Морал в политиката? Ха-ха..." На което Шойбле отвърна с многозначителна усмивка. 

В този контекст може да кажем, че мадам Меркел в повечето случаи от дългата й кариера беше майстор в намирането на тънката червена линия, разделяща ефимерния морал в политиката от интересите в нея... А след 400 години, както казваше Чжоу Енлай (за Френската революция), ще знаем с точност коя е била нашата Мути.

Коментари

Защо бе какво я свали?

Защо бе какво я свали? Sie schaffen das? Или?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.