Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

След кратък престой американската мобилна платформа за превоз Uber бе забранена на българска територия от Комисията за защита на конкуренцията през 2015 г. Може би една от най-решителните намеси на регулатора в последно време!

Според КЗК Uber не трябва да присъства на българския пазар, защото не се конкурира лоялно с таксиметровите компании. Шофьорите на таксита трябва да си заслужат специални разрешителни, за да бъдат допуснати на работа – процес, който отнема време и средства. Изискват се и допълнителни застраховки и данъци. А за да станеш шофьор на Uber, трябва да имаш мобилен телефон… и толкова. Съответно според КЗК не е честно Uber да се конкурира с вече съществуващите играчи на пазара, при положение че има далеч по-ниски разходи.

Но не е само КЗК. Много страни и градове по света, включително Лондон, Токио и Берлин, забраниха Uber по подобни причини. Дали обаче тези решения се ръководят най-вече от загриженост за конкуренцията на пазара, цените за потребителите и сигурността на гражданите? Или може би са подтикнати от силата на таксиметровото лоби?

Защото, макар и около Uber да има скандали по темата за сигурността на пътниците (например в Индия), истината е, че цените на Uber са по-ниски и технологичните подобрения, които компанията въвежда, правят живота на потребителите по-лесен и по-удобен. Нещо повече, макар и вече забранен в България, с краткото си присъствие Uber успя съществено да размъти водите на българския пазар. В отговор на дигиталната заплаха от Uber таксиметровата индустрия реагира сравнително бързо. Е, не свали цените си и не подобри заплащането на шофьорите си, но въведе мобилни приложения, които интегрират функционалното удобство, присъщо за Uber, и вече съществуващата си мрежа от автомобили и шофьори.

Българските потребители днес, поне в София, могат да използват приложения, за да си повикат кола, да я проследят на картата и да не мръзнат на студа и да размахват ръце на някой пуст булевард посред нощ. Тези нововъведения, макар и предлагани не от Uber, са директен резултат от присъствието на компанията в страната ни. И това е най-доброто доказателство за силата на конкуренцията и свободния пазар.

Да се конкурираш на пазара означава да измислиш нещо ново, да го пласираш на пазара, да предложиш на потребителите по-ниски цени и/или по-високо качество. Да опазваш конкуренцията на пазара не означава да се елиминират потенциалните конкуренти. Да, конкуренцията трябва да е лоялна, но за да е лоялна, първо трябва да я има.

Неоспоримо е, че новите технологични гиганти подриват старите индустрии и понякога придобиват твърде голяма пазарна ниша, като по този начин самите те намаляват конкуренцията. Например в сферата на търсачките Google има почти монопол в ЕС с 90% от пазара. Но как подхожда ЕК? Тя не забранява Google, за да предпази библиотекарите например, а изследва материята и ако реши, че има основание, завежда съдебно дело с искане за финансова глоба.

Ако днес КЗК изгони Uber, кого ще изгони утре? Airbnb? Фейсбук?

Въпросът е как регулаторите да се отнасят към новите технологии, към технологичните революции, към компаниите, които променят индустрии и ги правят ненужни. Ако искаме да се развиваме, а и България да „даде нещо на света“, трябва не да бягаме от новите технологии, а да се възползваме от тях максимално. Ако искаме иновации да се раждат и у нас, трябва да покажем на обществото и на бизнеса, че ги ценим, а не, че се опитваме да ги потушим.

Защото днешният Uber може да е утрешната Walltopia.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Няколко дреболии за непознаващите

добре България и Убер "консултанти". 1. Мобилни приложения и онлайн повиквания за таксита в София имаше доста преди американците да чуят за убер. 2. Такситата в София са безсрамно евтини, прилични и многобройни. 3. Обществените пътища имат краен капацитет и натоварването им с още повече джигити, обикалящи на празен ход с надежда някой да ги наеме е вредно. 4. "Ниска цена" в случая означава, след първата щастлива година, само неплатени осигуровки и зле поддържани автомобили, т.е. бедни и неосигурени шофьори и опасности по пътищата за всички. 4. "Конкуренция" не значи да продаваш лоша услуга за по-малко пари, като заобикаляш правилата, които важат за всички и "пестиш" от неплащане на данъци и осигуровки.
 's picture

Kruger

Дали една услуга е лоша

го казват клиентите. Ако Убер беше лоша услуга, присто нямаше да има клиенти. Аз пътувам често по работа (и не само) и навсякъде където има Убер ги ползвам. За мен услугата е добра, защото не се занимавам с пари брой, дребни, бакшиш, дори не трябва да си вадя кр. карта за плащане, няма изненади с цена и маршрут, няма фалшиви таксита, измами, колите и шофьорите винаги са спретнати и приятни (иначе отпадат, няма как). На Вас какво не Ви е хаерсало когато сте ползвал Убер? И не цената често е по-висока от другите, например в пикови часове или почивни/празнични дни е стигала до стандартна х 6. Но ги има:) Когато другите ги няма:)
 's picture

russian_boy

Uber в Лондон

UBER в Лондон не е бил никога забранявам, камо ли по причините, споделени от автора. Лондонските власти заплашиха Uber с неподновяване на лиценза, заради пропуски за гарантиране на сигурността на клиентите. Тези пропуски бяха отстранени и Uber си поднови лиценза без проблеми в Лондон и в няколко други големи британски града. Друг е въпросът, че да работиш Uber във Великобритания шофьорът и автомобилът трябва да минат през сложен процес на регистрация, в който доказват, че имат ниво на английски, нямат криминално минало, познават града, минали са курс за професионален водач на такси, автомобилът отговаря на строги изисквания, плаща се голяма застраховка и т.н. Uber е просто поредната таксиметрова компания, която работи според законовата рамка, валидна за всички, а не е някакво приложение, с което всеки изведнъж става шофьор на такси. Въпросът е защо Uber не се регистрираха като таксиметрова компания в София и защо авторът пише за Лондон без въобще да си направи труда да провери.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.