Малко след като бе назначен за първи път за премиер - още през 1999 година, Владимир Путин се пошегува пред топ-разузнавачи, че група шпиони под прикритие, пратени да проникнат в правителството, вече „успешно изпълняват задачата си“

Сега се оказва, че Путин не се шегува. По време на неговото управление не само Кремъл, но и почти всяка институция от руската държава беше превзета от бивши кадри на КГБ, какъвто е и самият той.

Миналата седмица дойде новината, че техният възход ще бъде увенчан с окончателния триумф – възкресяването на самия КГБ (Комите́т госуда́рственной безопа́сности – б.р.). Според руския вестник „Комерсант“, в момента тече сериозно разместване в службите за сигурност на Русия, което ще обедини ФСБ (Федералната служба за сигурност – основният наследник на КГБ) с външното разузнаване в нова супер агенция, наречена Министерство на държавната сигурност. Тези съобщения не бяха отречени от Кремъл или самата ФСБ.

Новата агенция, която връща името на тайната полиция на Сталин от 1943 до 1953 година, ще бъде толкова голяма и толкова мощна, колкото стария КГБ на Съветския съюз. В нея ще работят 250 хиляди души.

Създаването на новото Министерство на държавната сигурност представлява „победа за партията на чекистите“, каза анализаторът Татяна Становая от Москва, напомняйки за болшевишката тайна полиция ЧК (Чрезвыча́йная коми́ссия – б.р.)‎. Важната разлика е, че това разместване на практика е затвърждаване на личната власт на Путин над сектора за сигурност на Русия.

Путин каза през 2004 година, че „няма такова нещо като бивш агент на КГБ“, но винаги е имал сложни отношения с ФСБ. От друга страна, Путин позволи на ФСБ да погълне парчета от стария КГБ, надробен по времето, когато в началото на 90-те Елцин се опитваше да демонтира всемогъщия апарат за сигурност на бившия Съветски съюз. По времето на Путин ФСБ си върна контрола върху границите, гранични войски и електронното събиране на разузнавателна информация. В това време бившите агенти от КГБ започнаха да превземат всяка една държавна институция, както и бизнеса в Русия.

В същото време Путин направи и няколко опита да реформира ФСБ и да поеме контрола. През 2007 година той постави своя близък съюзник Виктор Черкесов начело на Федералната агенция за борба с наркотиците, на която възложи да следи тъмните бизнес дела на шефовете на ФСБ. Когато опитът за чистка на Черкесов се провали, Путин създаде друга конкурентна агенция за сигурност – Следствения комитет, на който възложи да разследва политическите убийства от висок обществен интерес като тези на журналистката Анна Политковская и опозиционния политик Борис Немцов.

Сега обаче Путин изглежда е решил да преобърне правилото „разделяй и владей“ и да консолидира властта в две супер агенции: Националната гвардия, която бе създадена през юли и обединява вътрешните войски под контрола на Кремъл, както и сега Министерството на държавната сигурност. Лично Путин ще контролира и двете агенции.

„През нощта на 18 срещу 19 септемрри... страната се превърна от авторитарна в тоталитарна“, написа във фейсбук бившият депутат-либерал Генади Гудков.

Още едно доказателство за консолидирането на властта в ръцете на Путин е продължаващата чистка, която от лятото насам взе главите на ръководителите на Федералната служба за наркотиците, Федералната служба за охрана, Федералната служба по миграция, Руските железници, както и началника на кабинета на президента и доверено лице Сергей Иванов.

Целта при всички случаи изглежда е замяната на съюзниците на Путин от „старата гвардия“ с по-млади, по-лоялни и по-малко независими фигури. Същият модел бе приложен и спрямо регионалните губернатори – четирима от тях бяха уволнени, а двама бяха заменени от лични бодигардове на Путин.

Охрана на режима

Създаването на Министерство на държавната сигурност е част от „проект, който цели да замени старите съюзници с нови“, каза независимият анализатор Станислав Белковски. Путин „не обича да е обграден от хора, които се чувстват недосегаеми заради личната си близост с него. Той не иска да има нищо общо със старите си приятели, той иска хора, които да изпълняват желанията му“.

Той дори си избра и палач – това е Сергей Корольов, ръководител на отдела за икономическа сигурност във ФСБ – който да преследва и елиминира всеки независим глас в новото силово министерство, коментира Белковски.

По-дълбокото значение на всички тези чистки и размествания отива отвъд дворцовите игри. Те са ясни знаци, че режимът очаква проблеми. Откакто цените на петрола започнаха да падат през 2013 година, Кремъл се подготвя за безредици и недоволство – основно като отвлича вниманието с анексирането на Крим например или с военната намеса в Сирия. Но Путин свива също и железен юмрук.

"КГБ, това трябва да се помни, не е бил традиционна служба за сигурност в западния смисъл – т.е. агенция за защита на интересите на държавата и нейните граждани“, написа анализаторът по въпросите на сигурността Андрей Солдатов, основател на сайта Agentura.Ru. „Основната задача на КГБ е била да защитава режима. Дейността е била лов на шпиони и дисиденти, надзор на медиите, спорта, дори и църквата. Операциите са били провеждани и вътре, и извън страната, но и в двата случая основната задача е била защитата на интересите на обитателя на Кремъл в този момент“.

Точно от това има нужда Кремъл и днес, особено когато инфлацията остава двуцифрена, а руският бизнес продължава да е изолиран от международните финансови пазари заради санкциите на Запада след анексирането на Крим.

"Не си спомням друг момент, когато толкова много агенти от службите едновременно да се издигат във властта“, коментира независимият депутат Дмитрий Гудков по повод чистките през лятото. „Не знаем нищо за управленския опит на тези хора. Подготовка на оръжията за битка, стягане на редиците – за това са всичките назначения. Кремъл няма доверие на хора без униформи“.

„Терминатор 2“

Има и една последна, доста по-лична причина, заради която Путин провежда чистки и възкресява Министерството на държавната сигурност.

„От една страна, това е знак за силата на Путин, защото той се чувства достатъчно уверен за лично авторитарно управление“, каза Белковски , който е бил съветник в Кремъл преди десетина години. „Това също е знак за слабост, защото мотивът зад всичко това е предотвратяването на евентуален преврат“. Путин е „човек на системите и институциите“ според Белковски и като такъв знае, че съюзниците са най-голямата заплаха за управлението му.

Със създаването на супер министерството Путин завършва пълен 25-годишен цикъл. Когато Борис Елцин дойде на власт през 1991 г. в навечерието на преврата срещу Михаил Горбачов, организиран главно от шефа на КГБ Владимир Крючков, новият лидер на Русия опита да създаде агенция за сигурност, която да не се бърка в политиката и обществото и да се ограничава стриктно до прилагането на закона.

Елцин се провали. Според Солдатов, до средата на 1990-те „различни отделни части и дейности от стария КГБ бяха започнали да се връщат към Федералната агенция за контраразунване, точно както течният метал на андроида убиец T-1000 от филма „Терминатор 2“... и бавно се възстановяваха след като са били разбити на части“.

Сега тези парчета окончателно са сляха в едно пълнокръвно копие на оригинала, но с една важна разлика. Новото Министерство на държавната сигурност е замислено специално като гарант за управлението на Путин.

Който и да оглави новото министерство, със сигурност ще бъде важен политически играч. Но е ясно, че истинската глава и на руската държава, и на новата й консолидирана система за сигурност, ще бъде самият Путин.

Това не се е случвало от управлението на Юрий Андропов насам, също бивш шеф на КГБ, който бе генерален секретар от 1982 до 1984 година. Той управляваше по време на спад на цените на петрола и войната в Афганистан, която трябваше да повиши популярността на режима, но бързо се превърна в трагедия, а накрая ускори икономическата криза, така че репресиите и пропагандата не можеха да предотвратят снежната топка на разпада и революцията.

Путин се надява, че този път по-сурова репресия и по-умна пропаганда ще го спасят от същата съдба.

Оуен Матюс е британски писател и изследовател, съветолог. Ръководил е бюрата на Newsweek в Москва и в Истанбул. Коментарът му е публикуван в Politico.