Много малка е вероятността в Русия да има протести след изборите както преди пет години, предаде Нюз.Ру.

Това гласят резултатите от проучването на "Левада-център", обявена за враг от Путин през изтеклата седмица. Те бяха огласени два дни преди парламентарния вот в неделя.

Повечето запитани смятат за малко вероятни протестите както по политически, така и но икономически причини. Една 18 на сто виждат възможност за масови акции срещу спадането на жизнения стандарт. 15 процента допускат действия с политически искания.

Още по-малко са тези, които са готови лично да участват в такива прояви. Само 12% са обявили желание да протестират срещу жизнения стандарт, а 10 на сто - срещу начина на провеждането на изборите.

Може би това е причината предизборната кампания тази година да бъде най-вялата от разпадането на СССР насам.

14 партии са допуснати до участие във вота. При това става дума точно за тези партии, за които ЦИК реши, че няма нужда да събират подписи, за да се регистрират. На всички останали бе отказана регистрация по различни причини.

Победителят отдавна е предизвестен и това е партията "Единна Русия", отбелязват наблюдатели. Тя е основана от президента Владимир Путин и оглавявана в момента от премиера Дмитрий Медведев.

За влизане в Думата трябва да бъде преминат прагът от 5 на сто.

Ултранационалистът Владимир Жириновски убеждава московчанка колко е добра неговата Либералнодемократическа партия.

Според последните проучвания „Единна Русия“  ще спечели 43 на сто. Следват либералдемократите на ултранационалиста Владимир Жириновски с 11%, комунистите на Генадий Зюганов (11%) и "Справедлива Русия" на Сергей Миронов (5%). Само тези 4 партии се очаква да влязат в Думата. Те са единствените, които имат представители там и сега.

Двете главни опозиционни сили се очаква да вземат само по 1 процент и пак да останат извън парламента. Това са Партията на народната свобода (ПАРНАС) на експремиера Михаил Касянов и "Яблоко" на Емилия Слабунова.

Проучването на "Левада-център" за настроенията на руснаците показва, че те са разочаровани от последната вълна от протести, обхванали страната след изборите през 2011-2012 г. Така смята зам.-директорът на агенцията Алексей Гражданкин.

"Историята на тези протести показа, че в страната нищо не се промени. Остава страхът от събитията в Украйна и протестите не биват възприемани като мирни акции. Освен това хората са разтревожени, че властта възприема протестите като неприемлива форма на диалог с обществото. Те си спомнят присъдите срещу протестиращи", изтъкна Гражданкин.

Той допълни, че в преддверието на изборите властта в Русия е успяла да дискредитира самата идея за протести.

"Очаквания за фалшификации на тези избори почти няма въпреки обичайните предизборни тенденции. Никой не провежда активна кампания, че изборите ще бъдат нелегитимни. Няма и напрежение. Ако управниците дадат знак, че може да се протестира, хората може да се възползват от това. Но докато властта смята себе си за силна и решителна, не си струва да се очакват протести", каза още Гражданкин.

Според политолога Александър Пожалов сред причините либералната опозиция да се откаже от подклаждането на протестни настроения е и този, че опозиционните партии участват в изборите. Те мотивират хората да излязат да гласуват, а не да протестират. В приоритет се превърнаха социалните права. Протестите са локални - заради забавянето на заплатите, съкращенията или скокът на жилищните трифи.

Друг политолог - Александър Кинев, обяснява ниското равнище на протестните настроения с депресията, в която обществото се е оказало след протестната вълна от 2011-2012 г.

"За да има протест, трябва да има надежда нещо да бъде постигнато. А сега има разочарование, усещане, че вече сме излизали и сме получили нещо противоположно на това, на което сме се надявали", каза той пред в. "Ведомости".

Политологът смята, че за протести е необходима критична ситуация. А в момента тя само вяло се влошава.

Въпреки очакванията обаче руските власти решиха да се застраховат от евентуални изненади, отбелязва Нюз.Ру. Те изпратиха в 6 региона допълнителни подкрепления за поддържане на реда. Сред тях са полуостров Крим и пристанищния град Севастопол, които Русия анексира от Украйна през 2014 г.

САЩ вече предупредиха, че няма да признаят резултатите от изборите в анексираните региони.

Въпреки сигурната победа на "Единна Русия" Кремъл прави всичко възможно тя да бъде бетонирана, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Сред взетите мерки е и изтеглянето на изборите от декември за септември. Това бе направено още миналата година. Целта обаче бе предизборната кампания да бъде по-кратка.

Има и една новост. За първи път от 2003 г. вотът се провежда по смесена система. Половината депутати в 450-членната Дума ще бъдат избрани по партийни списъци. А другата половина - по едномандатни окръзи.

Сериозни промени обаче след този вот не се очакват и не трябва да се очакват.