Преди дни лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов участва в образователна дискусия в сградата на Народното събрание. Поводът бе Mеждународният ден за борба с наркоманиите и нелегалния трафик на наркотици, а предложението от дясната ръка на премиера - да се тестват учениците за наркотици заедно с профилактичните медицински прегледи.

ЦВЕТАНОВ С ИДЕЯ: ТЕСТОВЕ ЗА НАРКОТИЦИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ

Макар прессъобщението на ГЕРБ по-късно да не спомена и думичка за идеята, тя не е напълно нова - всъщност кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) вече я прилага. 

В няколко училища в морската столица миналата година бяха проведени тестове за наркотици - с вземане на слюнка. Тестовете са напълно доброволни - иска се позволение от родител и само той научава резултатите. Но само защото законът не позволява иначе.

"Все още чакаме предложение и подкрепа да бъде изменен Законът за здравето и такъв вид тест - безкръвен, да може да се прави без съгласие на родителя, с цел гарантиране и превенция на здравето", казва Николов и обяснява според него излишната стъпка да се иска позволение така: "Като се замисля, никой иска разрешение от страна на родителите, ако децата им се проверяват за въшки. По същия начин би трябвало да се правят тестове за наркотици."

Разликата е, че въшките са заразни, господин кмете.

Тестването за наркотици на ученици е популярна практика в десетки държави. Съгласието на родител или на ученика, ако е вече пълнолетен, обаче е абсолютно задължително навсякъде по света. Именно това желание на кмет на ГЕРБ да прескочи този ключов фактор в прилагането на идеята е притеснителен. Не помага особено фактът, че тестванията са били избирателни, а не на случаен принцип.

САЩ е една от държавите в света с най-строга политика срещу наркотиците - до степен, че тя се нарича там разговорно "война". Последните десетилетия показват, че въпросната "война" е в много отношения неефективна. Въпреки това опитът, приложен в техните големи мащаби, несъмнено е безценен.

Първоначално практиката започва заради развитите ученически спортове в САЩ - логично, тъй като дори децата-атлети могат да ползват забранени вещества. През 90-те години на миналия век обаче училищата натискат за още - да могат да тестват всяко дете, което участва в извънкласни дейности. Казусът стига и до Върховния съд, който отсъжда, че това е напълно разумна мярка за превенция, ограничаване и установяване на употреба на наркотици. Така случайни тестове започват да се налагат и на членовете на клуба по шах, училищния хор и други.

Училищата обаче продължават да натискат. През последните години 28% от американските училища са тествали възпитаниците си чрез случаен подбор. 

Едно нещо обаче е неизменно - родителите имат пълно право да не дадат позволение за такъв тест.

За жалост другото правило - да не се наказва ученикът, ако е хванат с наркотици в кръвта, не се спазва толкова често - 8% от децата са изключени.

Ефективно ли е?

Десетки изследвания са проведени през годините в опит да се отговори на този въпрос. По-голямата част от тях не показват спад на употребата на наркотици в училищата (например това от 2014 г.). 

Изследване през 2013 г, което използва данни, събирани 14 години, пък сочи дори негативна страна на тестовете - те водят до малко намаляване на употребата на марихуана, но увеличаване в употребата на по-тежки наркотици.

Противно на България, където институциите за борба с наркотиците често злоупотребяват с фактите за сметка на това да плашат и ужасяват обществото, американският Национален институт по злоупотреба с наркотици прави следния извод:

"Тъй като има противоречиви изследвания по въпроса с тестването за наркотици, има нужда от още изследвания."

И добавя ключовата забележка:

"Тестовете за наркотици никога не трябва да бъдат единственият метод за борба с употребата."

Какви са другите методи?

Такива, които в България не се прилагат както трябва.

Прекрасен пример обаче е Португалия - държава, в която всеки пълнолетен може да носи доза за лична употреба от кажи-речи всеки наркотик. И същевременно това е една от малкото държави, която ефективно намалява употребата на наркотици сред деца и възрастни от години.

Как става това? С информация. Информационните кампании, дебати, дори упражнения. Например - разиграване на сценарий, в който децата да се научат как да отказват наркотици, как да се справят с натиска от съученици, как да търсят помощ. 

В това влиза и обучение на психолози, създаване на специални центрове, оказване както на психологическа, така и на медицинска помощ. Не е случайно, че Португалия е домакин на Европейския център за мониторинг на наркотиците и злоупотребата с наркотици - агенция на ЕС.

Ключова в най-западната държава от ЕС е промяната в отношението към употребяващите наркотици - там те не са престъпници, а пациенти.

За разлика от тестовете за наркотици, които например не засичат употреба на алкохол, най-популярният порок сред гимназистите навсякъде по света, мерки като в Португалия водят до спад на употребата на всякакви вредни вещества.

Формулата в България е друга - плашещи, агресивни и фактологически неиздържани лекции, плакати, табла. В тях употребата на наркотици е престъпление, последиците винаги са ужасни, окончателни и неизбежни. 

Но вместо да подобрим далеч по-ефективните методи, по стар балкански обичай се предлага друго - да си вкараме още един, по-неефективен...