Решението на Обединените арабски емирства да напуснат ОПЕК този петък бележи най-сериозното предизвикателство пред картела от десетилетия. Както съобщава Асошиейтед прес, излизането на Емирствата – един от ключовите производители в Персийския залив – разклаща 65-годишния механизъм за координация на добива, който дълго време определяше динамиката на световния петролен пазар.
Абу Даби заяви, че ще продължи да увеличава производството „постепенно и съобразено с пазарните условия“. На практика обаче това остава хипотетично, докато Иран блокира Ормузкия проток – жизненоважния маршрут, през който преминава една пета от световните доставки на петрол и газ. Докато проливът остава затворен, голяма част от добива на държавите от региона не може да достигне до международните пазари, а цените се покачват.
ОПЕК, създадена през 1960 г. от пет държави в Багдад, днес обединява 12 членове, които държат над 80% от доказаните световни петролни резерви. От десетилетия организацията регулира цените чрез координиране на добива – стремеж към баланс между приходите на производителите и устойчивостта на глобалното търсене. Този модел често е предизвиквал напрежение със Съединените щати, където цената на горивата е политически чувствителна тема.
Напрежението вътре в самия картел обаче също е нараствало. Според анализи, цитирани от Асошиейтед прес, Емирствата от години настояват за по-голяма свобода да увеличават добива си, докато Саудитска Арабия – най-големият производител и фактически лидер на ОПЕК – защитава по-строгите ограничения. На този фон очакванията за пик на световното потребление на петрол в близките години засилват мотивацията на производителите да реализират максимални приходи сега, преди преходът към възобновяеми енергийни източници да намали търсенето.
Експерти предупреждават, че излизането на ОАЕ отслабва способността на ОПЕК да влияе върху цените. Организацията губи един от малкото си членове с голям резервен капацитет – ключов инструмент за стабилизиране на пазара. Това може да доведе до по-волатилна среда и по-трудно управление на глобалните дисбаланси.
В краткосрочен план обаче всичко се свежда до блокадата на Ормуз. Докато тя продължава, глобалните доставки остават ограничени, а цените – под натиск нагоре. Анализатори, цитирани от Асошиейтед прес, подчертават, че бъдещите ефекти от решението на Емирствата ще станат видими едва след края на конфликта и възстановяването на нормалния трафик през пролива.
Дотогава световният петролен пазар остава в състояние на несигурност – между геополитическата криза в Персийския залив и структурните промени в самия картел, който дълго време беше основният арбитър на цените на енергията.
