"Вие опитвате да ми кажете, че независимо от всичко, до избор на нов главен прокурор г-н Сарафов ще продължава да изпълнява длъжността главен прокурор?!

И сега въпросът ми, логичен, е: ами добре, ако предпоставките за определяне на нов титуляр не могат да бъдат изпълнени по една или друга причина - най-малкото, защото нов състав на ВСС не може да бъде определен - няма ли в някакъв момент това "временно изпълняване на длъжността" да стане нарушаващо всякакъв разумен срок"?

Тук имаме един, макар и временен мандат, а се оказва, че временността на този мандат е в зависимост от бъдещо несигурно събитие. И как това отговаря на принципите на правовата държава и доброто управление."

Авторът на горното изказване Андрей Янкулов и кадровиците от Прокурорската колегия няколко часа спориха по внесената от него точка - да се избере нов "изпълняващ функциите" главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов.

Междувпрочем - на цитираните негови думи Калина Чапкънова (прокурор от Бургас) реагира "жизнеутвърждаващо", като допусна:

„Не дай си Боже, други факти от живота, които могат да прекратят протичането на този мандат.“ (не стана ясно това ли фиксира като единствено възможният и логичен край на управлението на Сарафов - б.а.).

"Това не може да продължи така" - аргументите на Янкулов

Както Клуб Z вече писа, до днешния ден и точка 28 (?!) от дневния ред се стигна, след като с първия си акт като министър Янкулов сезира Пленума по въпроса с "и.ф."-то. По-миналия четвъртък Пленумът разгледа въпроса и, без особена изненада, подаде топката на Прокурорската колегия, която стъпвайки на един член от Закона за съдебната власт, в далечния вече 16 юни 2023 г., постави Сарафов в стола на Иван Гешев.

Юристи са почти единодушни, че ПК е органът, който "огледално" трябва да се занимае и с евентуално махане на временно изпълняващия функциите. Макар по въпроса да има нормативен вакуум.

В изложението си днес министърът посочи, по думите му, 3 групи факти - като само първата от тях включва приетото на 21 януари м.г. ограничение за 6-месечен максимум на поста и.ф. (отам се получи датата 21 юли, след която Сарафов не би трябвало да е на поста, макар Прокурорската колегия вече на два пъти да повтаря друго - б.а.).

Като втори мотив Янкулов посочи цялостното управление на Прокуратурата в периода от Сарафов, "поведението му като и.ф. главен прокурор, в това число и като фактически изпълняващ длъжността главен прокурор" (министърът напоследък предпочита да го нарича по този начин - б.а.).

Той говори за обещанията на самия Сарафов, когато встъпваше - че ще разчисти казуси като "Осемте джуджета" - и каза, че не е изпълнил нищо от тях.

Посочи и съвсем пресния случай с европейската ни прокурорка Теодора Георгиева - не от вчера той защитава тезата, че щом ПРБ е водила досъдебно производство за корупция и дори е изпратила част от фактите на Лаура Кьовеши, стои въпросът къде са повдигнатите обвинения.

Изведе на трето място и като самостоятелно основание "продължителността на заемане на тази длъжност". 

"Това доста се удължи във времето. Когато взехте решение през юни 2023 г. - тогава това решение беше мотивирано, че ще бъде едно състояние до избиране на титуляр"

(междувпрочем същата формулировка е вписана и в самото решение за назначаване на Сарафов от 2023 г., което днес прокурорите с охота използваха срещу Янкулов - б.а.).

Той призна, че до избор на титуляр вече близо 3 години не се стига "по обективни причини" и че в никой случай виновните "не могат да бъдат наведени като отговорност на ВСС", но все пак "Времето си тече".

"Това според мен не може да продължи така! И не може да продължи, защото води до тежка криза на правовата държава - не само заради този дълъг период на и.ф., а и заради обстоятелството, че ВКС, неговата Наказателна колегия, не признава това положение, което е създадено."

С последното министърът визира поредицата от решения на съдилища - включително на Върховния, които след 21 юли не признават правомощието на Сарафов да поиска възобновяване на наказателни дела. Янкулов говори още за правната несигурност и на няколко пъти специално наблегна, че всъщност не си надвишава правомощията - тъй като не иска той да посочва главен прокурор, а те да си изберат - "на това нещо може много лесно да се сложи край, като бъде определен друг".

Масиран артилерийски отговор на "здравите сили"

Ако миналия четвъртък кадровиците в Пленума се държаха що годе "прилично" към служебния министър, днес не беше точно така. За около 100 минути, включително и най-мълчаливите сред членовете на ПК, взеха думата, колкото да очертаят две основни линии:

  • Министърът изобщо няма активна легитимация да ги сезира по този въпрос.

И по-"приятелската" линия 2:

  • Да спрат темата до произнасянето на Конституционния съд, пред който има висящо дело по въпроса със Сарафов.

Второто... NE GO PRIEHME

Стефан Петров, водещ заседанията на колегията заради страшинството, по липсата на главен прокурор, държа дълга дидактическа образователна лекция: за обратното действие на законите, за това какво голямо изключение е то, цитира професори (че дори и Борислав Цеков цитира) и че дори да било вписано ретроактивно действие в споменатия закон - а то не е вписано - щеше да е нарушение.

Обсъди и Съдийската колегия, която при напълно идентичен казус реши да приложи закона - освободи Георги Чолаков и избра съдия Мариника Чернева за "и.д." на ВАС.

"Без да съм говорител на СК, аз проследих тяхното заседание, когато беше освобождаването на Чолаков и изибрането на г-ж Чернева. Там решението беше взето с резултат 5:4 гласа. Като от тези 5 единият застъпваше тезата, че това се отнася за Чолаков, но не се отнася до Сарафов."

Иначе казано, от факта, че били САМО 5:4, а пък един се колебаел, той извади изключителната логика, че решението не е съвсем решение... Всичко друго било "посегателство върху правната сигурност".

"Острието" на прокурорите Огнян Дамянов бе доста по-конкретен - и макар че дискусията бе едва в началото, натърти, че "ние смятаме" - и повтори "ние смятаме" - че в случая законът няма обратна сила. Явно - да не се затрудняват останалите от прокурорите да смятат нещо различно... 

Калина Чапкънова явно смяташе "правилно". И първа от всички предложи изобщо да оставят без разглеждане въпроса, внесен от министъра. Защото под въпрос е дали сезиращият е активно легитимиран да ги сезира, и защото неговото "предложение всъщност е едно съждение".

Тя обвини Янкулов в ретроградност - че ги призовал не да гледат закона, а да решават по убеждение и по "неписаните принципи на нашето съзнание", както и да изхождат от "общото си усещане за добро и лошо". А пък тези неща били характерни „някъде назад, даже до додържавното общество“.  

"Искането е недопустимо и като такова то не бива да бъде разглеждано по същество", каза бившата бургаска окръжна прокурорка.

Изпитите по право обаче не спряха. Огнян Дамянов взе думата и запита вносителя:

"Да ни посочите конкретната правна норма - в ЗСВ или друг нормативен акт, който дава право на министъра на правосъдието да сезирате Прокурорската колегия с това, което сте го направили? За и.ф. главния прокурор?"

На това Янкулов отговори, че прилага директно Конституцията, а те как ще я тълкуват, си е тяхно право.

Накрая се размина с една "безплатна правна консултация" от Дамянов - че могъл да ги сезира с искане за дисциплинарна отговорност на който и да е магистрат (факт - безспорно право на министъра - б.а.). 

Гергана Мутафова специално напомни, че текстът на приетото от тях решение през 2023 г. гласи, че назначават Сарафов "до встъпването на нов главен прокурор". И че никой не бил предполагал колко ще продължи това положение.

След което припомни дълга поредица от (неслучили се) събития - включително че във въпросния пакет промени от 21 януари 2025 г. изрично има задължение парламентът и професионалната общност за същите тези 6 месеца да за започнали избори на нов, редовен ВСС. Което изобщо не е станало, и то не по вина на сега заседаващите (вече девета година!) членове. Което безспорно си е самата истина.

Така се стигна до уж-приятелското предложение от Пламен Найденов - да спрат разглеждането на случая на основание: че има образувано висящо конституционно дело по въпроса. И се чака решение.

Той се обърна към Янкулов с питането: "как тогава да определим друг и.ф. - като той (Сарафов) не е оттеглил своето съгласие".

И още - великодушно:

"Прокурорското у вас е останало. Но накрая във вашето изказване май политиката надделя“.

В края бяха поставени на гласуване двата варианта: "спира разглеждането на предложението на министъра до решаването на Конституционон дело 2/2026 г." Което събра само 2 гласа "за" срещу 7 "против".

И решението:

"Оставя без разглеждане предложение от министъра на правосъдието... с вход номер - еди кой си... за определяне временно изпълняващ функциите главен прокурор."

То бе прието с 9:0. Т.е. - едни и същи двама души подкрепиха и двете. На отбелязването на Янкулов как така става, Стефан Петров отсече: 

"Ми те гласуваха... То няма значение..."

И закри заседанието поради изчерпване на дневния ред.