„Към момента положението е, че такъв (и.ф. главен прокурор) всъщност няма – защото по силата на закона господин Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор.“

Това заяви тази сутрин по бТВ Андрей Янкулов, служебен министър на правосъдието.

Както и Клуб Z писа, в четвъртък Пленумът на Висшия съдебен съвет се събира по искане именно на Янкулов, депозирано буквално на втория му ден на поста - за да обсъди въпроса за изпълняващ функциите главен прокурор. Според министъра в момента България е в „тежка конституционна криза“, защото Борислав Сарафов не може да продължи да изпълнява функциите на главен прокурор по силата на закона.

По думите на Янкулов днес пред бТВ, проблемът е институционален – прокуратурата не може да функционира правилно, ако не бъде избран легитимен временно изпълняващ длъжността (поради изключителната конституционна и законова овластеност на Главния, действително за множество функции на самата система се иска неговото действие или одобрение - бел. ред. на Клуб Z).

Министърът подчерта, че изборът на титуляр е невъзможен при ВСС с изтекъл мандат (пак резултат от реформата от 21 януари 2025 г. - б.р.) но посочи, че определянето на временно изпълняващ функциите е необходим ход, който не може да бъде избегнат.

Интересен въпрос е обаче: кой трябва да реши - Пленумът или Прокурорската колегия?

Клуб Z напомня, че базирайки се на Закона за съдебната власт, касаещ "обикновени" изпълняващи функциите, на 16 юни 2023 г. именно Прокурорската колегия сложи Сарафов на поста "и.ф.", събирайки се на блиц заседание (като никога) в петък. Обикновено процедурите по освобождаване ванига са "огледални" на тези по назначанване.

 Според Янкулов обаче именно Пленумът на ВСС трябва да се произнесе, а не само Прокурорската колегия

„Това се случи (назначаването - б.р.) буквално на следващия ден – изключително бързо, без никакъв дебат“, каза той и припомни, че вече сме близо три години след това решение (именно използвайки "трика" - все едно назначават обикновен и.ф., тогава кадровиците се позоваха на текст от закона, че това става в 3-дневен срок - бел. ред. на Клуб Z)

Янкулов обърна внимание и на проблема с „временното“ – при 7-годишен мандат за главен прокурор, почти три години и.ф. според него са абсурдна ситуация. Той припомни, че опитът на предишния министър да оспори избора е бил спрян от ВАС с аргумент за липса на правен интерес.

По искането на бившия правосъден министър Атанас Славов, който публично лансира тезата, че Янкулов може да предложи кандидат за и.ф. главен прокурор (всъщност това е едно от правомощията на министъра, но то обичайно не се използва, - б.р.), сегашният министър заяви, че е готов да го направи само ако ВСС „абдикира“ и процесът бъде блокиран.

„Към този момент не е етапът, на който трябва да правя предложение за конкретна личност“, заяви той, като добави, че централният проблем е възстановяването на конституционния ред, а не „кой точно“ ще заеме поста.

Янкулов твърди, че ключов фактор в кризата е позицията на съдилищата. По думите му Върховният касационен съд е изразил становище, че Сарафов е нелегитимен заради изтекъл срок, а „огромното мнозинство от апелативните съдилища“ също отказват да разглеждат негови искания по дела (по въпроса обаче има висящщо дело в КС, именно инициирано от апелативни съдии от Варна  бел. ред. на Клуб Z)

„Прокуратурата не може да бъде заложник на един човек“, каза министърът и постави въпроса защо при наличие на над хиляда прокурори в страната се стига до ситуация „само един“ да може да изпълнява длъжността.

(Всъщност - по същата "логика", все едно се касае за обикновен амниситративен ръководител, Прокурорската колегия тогава цитира чл. 168 ал. 7 от ЗСВ: "При отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, а при липса на заместник - от съдия или прокурор, определен по старшинство." Гешев в момента имаше 5-има заместници - бел. ред. на Клуб Z)

На въпрос дали подобна промяна не трябва да се остави на следващо парламентарно мнозинство, Янкулов отговори, че не става дума за реформа, а за преодоляване на кризата.

„Възстановяването на конституционния ред не е съдебна реформа. Това е нормално действие за прекратяване на тежка конституционна криза“, заяви той.

Същевременно призна риск – възможно е да бъде сменено само името, без реална промяна. Той даде пример с 2023 г., когато според него „гръмките заявки“ за промяна в прокуратурата не са довели до реални резултати.