Ограничението едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за не повече от шест месеца не противоречи на Конституцията.

Това се казва в становище на служебния правосъден министър Андрей Янкулов по повод образуваното вече Конституционно дело: противоречи ли на основиня закон въпросният текст от Закона за съдебната власт (чл. 173 ал. 15).

Както е известно, въпросният текст бе обнародван на 21 януари м.г. и от 21 юли, според мнозина, Борислав Сарафов и Георги Чолаков (тогава и.ф. на ВАС) трябваше да сдадат постовете си. С Чолаков това се случи, но с и.ф. главния прокурор - не.

Сарафов атакува текста пред ВАС, той сезира КС (като "по ноти"), но в крайна сметка жалбоподателят оттегли иска си. Според мнозина така бе предварено и осуетено евентуално "неблагоприятно за здравите сили" произнасяне на конституционалистите и по адрес на продължаващия девета година (?!) мандат на ВСС.

В крайна сметка - по запитване на варненски апелативни съдии, КС първо допусна, после и образува конституционно дело по повода.

Като заинтересована страна по въпросното конституционно дело № 2/2026 г., Янкулов пише, че постът на временно изпълняващ функциите не е уреден в Конституцията и основанията за определяне на продължителността на временното изпълнение, както и за неговото евентуално предсрочно прекратяване, могат да се определят в закон.

Напомня се, че Сарафов временно изпълнява функциите от 16 юни 2023 г., т.е. изпълнението на условието за 6-месечен максимален престой е предполагало той да напусне кабинета на главния прокурор на 21 юли 2025 г. 

"На оспорената норма на ЗСВ не е придадено обратно действие и правното положение на „заварения“ и.ф. главен прокурор не се преурежда от момента на влизане на новото правило в сила.  В конкретния случай нopмaтa нa чл. 173, aл. 15 ЗCB имa т. нap. „нecъщинcĸo oбpaтнo дeйcтвиe“ върху завареното правоотношение на Сарафов -  тя пpeypeждa зa в бъдeщe (след изтичането на 6 месеца) зaвapeнитe пpaвooтнoшeния, ĸoитo нe ca пpиĸлючили, обяснява министърът на правосъдието.

И напомня, че според решения на КС прилагането на нов закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на закона. Становището му е обосновано и с предходната практика на Конституционния съд.

„Поставянето на 6-месечен срок цели да подчертае временния характер на тези правоотношения и е гаранция срещу превръщането им в неограничено във времето продължаване на изтекли мандати“, се казва в становището.

Според Янкулов оспорваната разпоредба не създава и институционален вакуум – тъй като тя не забранява определянето на следващ изпълняващ съответните функции при спазване на заложеното условие. Възникналите проблеми с фактически изпълняващия функциите на главен прокурор не се дължат на закона, а на неприлагането му от компетентните органи, категоричен е министърът.

Клуб Z напомня, че той вече опита да сезира "компетентните органи", свиквайки мълниеносно Пленум на ВСС. Там обаче общото становище бе, че темата е  от прерогативите на Прокурорската колегия. Последната вече проведе едно заседание, без да го включи в дневния си ред, но по думите на самия министър - това ще стане другата сряда.

Измененията в съдебния закон (предвидили и че ВСС с изтекъл мандат не може да избира титулярни главен прокурор и председатели на ВКС и на ВАС) не са засегнали кадровата компетентност на ВСС, нито са променяни правилата за мандатите на органите на съдебната власт, смята министърът на правосъдието, цитиран от пресцентъра.

„Законодателната намеса в ограничаване на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на членовете му е оправдана от това същият да не взема трайни решения за бъдещето на държавните органи, при положение че изтеклият срок на правомощията му създава риск от неправомерно влияние“, се казва в становището. Това решение е и в съответствие със задълженията за опазване на независимостта на съдебната власт, наложени от правото на ЕС.

„Да се отрече контрол над ВСС от законодателната власт и след изтичане на мандата на членовете му приближава този орган до форма на абсолютна власт по въпросите на кадровото обезпечение“ на съдебните органи. „Законодателната реакция – ограничението на правомощията с текста на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е необходим коректив, за да не се допусне това“, заключава още Андрей Янкулов.