Миналия вторник в американската военна база "Рамщайн" в Германия се състоя среща, която нееднократено бе определяна като историческа. Тя беше посветена на въоръжаването на Украйна и в нея участваха 40 държави - 30-те от НАТО и страни партньори. Участва лично американският министър на отбраната Лойд Остин.

Веднага след срещата украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви, че са настъпили „тектонични промени“ във философията на съюзниците. По думите му  тези промени са станали възможни благодарение на усилията на Остин и на председателя на Обединените началник-щабове на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили.

Първите резултати от срещата вече са налице дни след нея. Западът започна да предоставя на Украйна тежко въоръжение, с което тя може не само да спре руската офанзива, но и да да премине в контранастъпление и да си върне окупираните от руските сили територии. При това, става дума не само за въоръжение от съветски тип, каквото има още в източните членки на НАТО, но и на западни образци.

"Искаме да видим Русия отслабена до степен да не може да прави нещата, които направи, нахлувайки в Украйна", каза Остин, завръщайки се в САЩ.

Държавният секретар Антъни Блинкън, с когото Остин беше в Киев на 25 април добави, че незивисима и суверенна Украйна ще има "много по-дълго, отколкото ще има Владимир Путин".

На 29 април заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд заяви, че целта на САЩ е войната на Русия против Украйна да зъвърши със стратегическо поражение за руския президент Владимир Путин.

„Искаме това военно приключение да струва прекомерно на него и на режима му. И, разбира се, ние искаме Украйна не само да оцелее, но и да просперира като демократична независима държава, която укрепва добросъседските си отношения както с Европа, така и с руския народ“, каза тя.

Очевидният подтекст е, че такива добросъседски отношения не са възможни при Путин и следователно неговото елиминиране е станало цел на САЩ.

Въпреки че на срещата си на върха в Букурещ през 2008 г. НАТО допусна Украйна някога да стане членка на западния алианс, процесът ѝ на подготовка за присъединяване беше дълго замразен заради остро отрицателната реакция на Русия. В предвоенния период НАТО държеше повече на това да умиротворява Москва, отколкото да помага на Украйна да напредва в подготовката си за членство и това не се промени дори след анексията на Крим и отцепването на проруските сепаратистки анклави в Донбас през 2014 г. Днес виждаме, че тази стратегия не само че не възпря, но дори окуражи руския президент Владимир Путин да започне война срещу Украйна, защитавайки имперската си концепция за руска зона на влияние в бившето съветско пространство.

От самото начало на конфликта НАТО заяви, че няма да се намесва, защото това би означавало трета световна война, която не може да бъде друга освен ядрена. В същото време алиансът ясно осъди руската агресия и започна масирано да въоръжава Украйна успоредно със санкциите срещу Русия с очевидната цел да накара последната да плати възможно най-високата цена за авантюрата си. Но дори след нападението на 24 февруари не всички в НАТО бяха убедени, че трябва да дадат на Киев всички оръжия, които той искаше, а именно танкове, самолети, артилерия. Сред важните играчи в алианса най-резервирана беше Германия по очевидни исторически причини, поради енергийната си зависимост от Русия и поради трудността да се вземе такова решение в сложната трипартийна коалиция от социалдемократи, зелени и либерали.

По всички тези причини в това, което руският президент Владимир Путин нарича "първа фаза на специалната операция", западната военна помощ се състоеше главно от отбранителни оръжия - ефективните американски и британски ръчно преносими противотанкови системи Javelin и NLAW, турски дронове Bayraktar наред с муниции, малки стрелкови оръжия и защитни средства. Те се оказаха достатъчни за Въоръжените сили на Украйна да нанесат стъписващи загуби на агресора, да осуетят усилието му да завземе Киев и да изостави първоначалните си планове за светкавична война, съсредоточавайки всички останали му сили в Източна и Южна Украйна.

Тези въоръжения обаче се оказаха недостатъчни за украинците да преодолеят руското превъзходство във въздуха, артилерията и ракетните войски. Неуспяла да отбележи значим териториален напредък, Русия се съсредоточи върху систематичен обстрел и безразборни бомбардировки на украиниските градове, унищожаване на мирно население, икономика и гражданска инфраструктура с очевидното намерение да доведе Украйна до крайна разруха и изтощение, които да я накарат да се предаде.

Досегашният ефект е точно обратен. Украинците показаха смелост, достойнство, патриотизъм и боен дух, които възхитиха свободния свят. С храбростта си те го спечелиха безапелационно на своя страна. Свободният свят разбра и друго - колкото по-колеблив и по-пестелив е той във военната си помощ за Украйна, толкова по-скъпо трябва да плати тя с кръв и богатство, толкова по-настъпателен и безнаказан е Путин, толкова по-големи стават заплахите от него отвъд Украйна. С това и последните колебания отпадаха.

„През цялата ни история сме се учили, че когато диктаторите не платят цената за своята агресия, те причиняват повече хаос и се ангажират с повече агресия, каза американският президент Джо Байдън на 28 април, обявявйки нова военна помощ за Украйна. - Те продължават напред. А разходите, заплахите за Америка и света продължават да нарастват. Не можем да позволим това да се случи.“

Ясен сигнал за решимостта на Вашингтон беше възстановяването на програмата от Втората световна война Lend-Lease, оправомощаваща президента еднолично да оказва спешна военна помощ в големи размери, без да минава през бавните процедури на одобрение в Конгреса.

Освен това, след първия, минал по общия ред, помощен пакет от $13,6 млрд., администрацията на Байдън прати в Конгреса ново предложение за астрономическите $33 млрд., две трети от които са военна помощ за Киев и за държави от източния фланг на НАТО. 

„Още през есента на 2021 г., когато бях назначен за министър на отбраната, подчертах, че считам за един от приоритетите в работата си фактическата интеграция на Украйна в НАТО - написа в профила си във Фейсбук Резников след срещата в "Рамщайн". - Дълго време убеждавахме нашите партньори, че ще бъде бъде целесъобразно да предоставят западно произведени оръжия на Украйна, отговарящи на стандартите на НАТО. Преходът към западните калибри и оборудване е стратегическо решение, което най-накрая беше взето. По-специално вече получаваме 155-милиметрова артилерия. Постепенно това ще осигури пълното взаимодействие на украинската армия с армиите на страните от НАТО. Което ще бъде значително укрепване на източния фланг на Северноатлантическия алианс. Няма да скрия: преди три месеца тази задача се смяташе за почти невъзможна. Но благодарение на смелостта и професионализма на украинските войници, устойчивостта на украинския народ всичко се промени".

Украйна получи американски, германски и френски 155-милиметрови гаубици. Те са фактор променящ играта, защото поради по-големия си калибър, снарядите им имат по-мощен заряд и съответно със средно 20 на сто по-голяма далекобойност от руските си 152-милиметрови аналози. Споменатите натовски гаубици имат далекобойност от 40 до 46 километра, за разлика от руската артилерия, чиято далекобойност е до 30 километра. Заедно с това, извън преносимите зенитно-ракетни системи от рода на Stinger (американски) и Mistral (френски), Киев получава вече и натовска зенитна артилерия, например германски самоходни зенитни установки Gepard.

Тези оръжия означават, че украинските войски ще могат да нанасят на противника поражения в по-голяма дълбочина отколкото той на тях и съответно - да го държат на по-голямо разстояние, осигурявайки си пространство за настъпление. Руската авиация вече няма да може почти безпрепятствено, както досега, да бомбардира украинската военна и гражданска инфраструктура, а загубите ѝ ще се увеличат.

Нищо чудно в края на войната, когато и да бъде той, Украйна да се окаже по-модерно и по-натовски въоръжена от някои държави членки на алианса като България, където модернизацията на армията, флота и авиацията е буксуващ процес за вече 18 години членство по чисто вътрешни причини.

Успоредно с новата артилерия Киев получава вече и тежки американски дронове, които могат както да разузнават, така и да унищожават тежко въоръжение, укрепени позиции, установки и командни пунктове на противника. Трудност все още представлява доставката на натовски танкове и самолети, защото обучението за работа с тях изисква месеци. Затова пък държави като Чехия, Словакия, Полша, Германия изпратиха и продължават да изпращат своите стари, произведени по съветски образец танкове Т-72 и бойни машини на пехотата. Последната такава пратка от 200 танка Т-72 осигури Полша на 29 април, като в замяна предварително беше договорила да получи британски танкове Challenger-2, доказали се като едни от най-ефективните и най-добре защитените в света в двете войни в Залива. 

"[На срещата в "Рамщайн"] не ставаше дума само за доставка на оръжие и боеприпаси. Говорихме много за производството на оръжия и военна техника, мястото на Украйна в тези процеси", написа още Резников.

Той каза, че е имал срещи с министрите на отбраната на Великобритания, Канада, Полша, Германия, Словакия, Румъния, Турция, България, Естония, Литва и Италия.

„Всяка от тези държави предоставя на Украйна безценна подкрепа, за което сме безкрайно благодарни. Като цяло коалицията в подкрепа на Украйна срещу злото на Кремъл се засилва. В същото време искам всички ние да имаме правилните очаквания. Предстоят няколко изключително трудни седмици. Практическото изпълнение на споразуменията, обучението и логистиката изискват известно време.Русия вече е натрупала сили за мащабна офанзива в Източна Украйна. Помощта за Украйна ще расте, но в следващите дни всички ще са необходими нашата устойчивост и изключително единство. Врагът вече е наясно със стратегическото си поражение, но все пак ще се опита да ни нарани най-много“, написа Резников.

Косвен белег за ефектите от срещата са и руските реакции. На следващия ден, 27 април, изказвайки се в Санкт Петербург Путин размаха отново ядрената заплаха. 

„Ако някой има намерение да се намесва в протичащите събития отвън и да създава за Русия неприемливи за нас заплахи от стратегически характер, трябва да знае, че нашият отговор на насрещните удари ще бъде светкавичен, бърз“, каза той. "Имаме всички инструменти за това. Такива, с които никой не може да се похвали сега. И няма да се хвалим. Ще ги използваме, ако трябва. И искам всички да знаят това... Всички решения по този въпрос са взети".

Малко преди него външният министър Сергей Лавров заплаши със същото. Последва спирането на доставките на газ за България и за Полша и предупреждението, че те могат да спрат и за други европейски страни, които отказват да плащат в рубли.

На 28 април пет руски ракети демонстративно удариха жилищен квартал на Киев, точно когато генералният секретар на ООН Антониу Гутериш беше на посещение там, ден след негова среща с Путин в Москва. Заедно с това Русия отказа да даде хуманитарен коридор на цивилните, блокирани в обсадения Мариупол, макар Путин да се беше съгласил на това в разговора си с Гутериш. Обстрелът по ред украински градове в Донбас и Запорожието, по Харков и Николаев се засили. 

Обобщавайки изминалата седмица от войната, Си Ен Ен коментира в анализ:

"Това беше седмицата, когато войната в Украйна наистина премина от кървава борба на една нация за освобождение срещу жестокото настъпление на Русия към потенциално дълга години борба между велики сили. Всеки ден носеше усещане за тежки, исторически събития и решения, които не просто ще решат кой ще спечели най-голямата сухопътна война между две държави в Европа след Втората световна война, но ще оформят хода на останалата част от 21-ви век ... Отчайващата реалност в края на определящата седмица за Запада и Русия е, че мирът в Украйна може да е по-далече, отколкото е бил след нахлуването. И докато Западът може да изпрати поток от оръжия, боеприпаси и помощ в страната, той не може да сложи край на война, която ще праща болезнени и опасни политически, военни и икономически шокови вълни по света за месеци напред. Само Путин може да направи това".

Телевизията цитира и интервю на Гутериш с нея след посещението му в Москва: 

„Войната няма да приключи със срещи. Войната ще приключи, когато Руската федерация реши да я прекрати и когато има сериозно политическо споразумение. Можем да имаме всякакви срещи, но те не са това, което ще сложи край на войната."