"В българската рафинерия на брега на морето тези алтернативи могат много по-лесно да бъдат намерени. Трябва да се мисли за алтернативи в доставките на ядрено гориво, от години се разработват такива сценарии. От тази гледна точка много често в България се надценява тази зависимост."

Такова нетрадиционно мнение изказа днес пред БНР програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. По думите му, по отношение на нефта страната не е в трудното положение на рафинерии в Централна Европа, свързани с руски тръбопроводи, където много трудно може да се доставя алтернативно нефт.

Освен това подчерта ще България е сравнително малък потребител на газ. Сега в много по-голяма степен това потребление може да бъде заместено, за разлика от 2009 г., когато нямаше как да се получи допълнително газ, коментира експертът.

Все пак - големият въпрос пред нас си остават транзитните газопроводи и дали при ескалация на напрежението в Украйна ще се стигне до тяхното спиране, което ще има сериозни последствия за страните, свързани с тях.

"Много сериозно се смениха приоритетите. Докато в последните десетина години ЕС залагаше предимно на приоритета справяне с климатичните промени, за европейския Зелен пакт, сега изведнъж аспектите на енергийната сигурност и конкурентноспособността на европейската индустрия станаха водещи", каза Стефанов. 

И продължи - Германия и много страни от Източна Европа, които са много зависими от руски енергийни ресурси, имат по-въздържана позиция.

Според него Европа "доста сериозно върви към откъсване" от руската енергийна зависимост. Стефанов поясни, че това се случва както през вътрешно преразпределение на европейския пазар, така и през по-сериозен ангажимент за доставки от САЩ.