Русия спаси свой лоялен авторитарен режим в стратегически важна бивша съветска република.

Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) получи бойното си кръщение като мини-реплика на бившия Варшавски договор – да смазва всяко непослушание в страните, които Москва вижда като своя сфера на влияние.

Руските и казахстанските власти оправдаха разстрела на цивилни (още няма официално оповестен брой на убитите демонстранти) с познатия разказ за подготвени отвън терористи, които се опитали да съборят законната власт. При липсата на външна заплаха няма основание за използване на “миротворски” сили на ОДКС.

Владимир Путин укрепи влиянието си в Средна Азия. Режимът в най-голямата и най-богатата страна в региона му е задължен за оцеляването си.

Спонтанността и мащабите на бунта показаха яростно и масово недоволство срещу безразделното властване на кликата Назарбаев-Токаев в продължение на 30 години от разпадането на Съветския съюз. Заповедта да се стреля без предупреждение и отказът да се преговаря с демонстрантите показват, че режимът се стреми да всее страх, следователно сам се страхува от гнева, който тлееше и изригна изпод повърхността на досегашната “стабилност”.

САЩ и Европа реагираха твърде плахо в сравнение с други случаи на кърваво потушаване на антиправителствени протести. А на 6 януари армията устрои малък “Тянанмън” на Площада на републиката в Алмати.

Американските инвестиции в Казахстан са близо $54 млрд. за последните 30 години, само за 2019 г. те са $5,5 млрд. На страните от Европейския съюз се падат 40% от външната търговия на страната и 48% от преките външни инвестиции в нея.

Поне за момента стабилността на режима в Нур Султан изглежда по-важна от перспективите на демокрацията там както за САЩ, така и за Европа. Ако бунтът обаче продължи, западните съюзници ще бъдат изправени пред неизбежен ценностен избор, подобен на този с Украйна.