Разполагането на войски на Владимир Путин в Казахстан е завръщане към царска Русия, пише днес в. "Дейли телеграф", цитиран от БТА. Сегашната операция на Путин създава асоциации и с инвазиите на Унгария и Чехословакия от силите на Варшавския договор съответно през 1956 и 1968 г., изтъква британското издание.

За пореден път Владимир Путин възпроизвежда прецедент от времената на Студената война. До вчера Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), военен съюз на бивши съветски републики, съществуваше само на хартия. Тя бе разглеждана само като инструмент за съхраняване на руското влияние в постсъветското пространство, с който не се прави нищо на практика. Сега обаче съюзът се мобилизира и то с учудваща ефективност и бързина.

Интервенцията на ОДКС в Казахстан създава асоциации с инвазиите на Унгария и Чехословакия от Варшавския договор. Тогава, както и сега, предвождан от Москва военен съюз извършва интервенция, за да потуши въстание в съседна страна, която Кремъл възприема като част от сферата си на влияние.

Тогава, както и сега, Москва действа заедно със съюзниците си, като по този начин прави заявка за регионално лидерство. Не става дума обаче за носталгия по Съветския съюз. Казахстан е най-голямата, най-богатата и най-образованата страна в Централна Азия, Казахстан и Русия имат обща граница, дълга 7500 км, а режимът на бившия казахстански лидер Нурсултан Назарбаев е важен и надежден съюзник на Русия.

Изглежда Путин реши, че интервенцията с цел слагане на край на безредиците в Казахстан крие по-малко рискове от бездействието, отбелязва "Дейли телеграф". Решението на Путин вероятно е свързано и с едно принципно положение, което е било валидно много преди съветския период. През 1849 г. Хабсбургската империя моли цар Николай Първи да изпрати армия за потушаването на въстание в Унгария. Половин век по-рано Русия, Австрия и Прусия се сражават заедно срещу революционна Франция и Наполеон, защото нито една от трите монархии не иска да допусне някоя от нейните посестрими да бъде сразена от френските революционни сили.

Руска бронирана колона се отправя  към Казахстан. Снимка АП / БТА

 

Идеята (с Казахстан) е простичка. Не бива да се допуска консервативна автокрация да бъде свалена от улично въстание. От тази гледна точка не е важно, че, за разлика от революцията на Майдана в Украйна през 2014 г., в казахстанското въстание няма нищо прозападно. Никой не развява знамето на Европейския съюз в Алмати. Никой не застрашава регионалната хегемония на Русия. Става дума за цените на горивата, за корупция и за недоволство от един елит, който е на власт прекалено дълго време, обобщава "Дейли телеграф".

Путин поема риск в Казахстан и се надява на успех, пише в. "Гардиън" във връзка с решението на Кремъл да изпрати войници в Казахстан в рамките на миротворческия контингент на ОДКС. ОДКС е военен съюз, но решението за интервенция по всяка вероятност е взето в Москва, отбелязва британското издание. Старата шега за предвождания от СССР Варшавски договор е, че това е единственият военен съюз, който е атакувал сам себе си. Тази шега се появява, след като танковете на военното обединение влизат в Прага през 1968 г., за да сложат край на движението за реформи в Чехословакия.

С разполагането вчера на сили на предвожданата от Русия ОДКС в Казахстан се появиха асоциации с Пражката пролет от 1968 г. и смазването на унгарското въстание от СССР през 1956 г. ОДКС бе създадена през 1999 г. като организация за взаимна отбрана. Сега тя се активизира, за да потуши безредиците в една от своите страни членки. Путин вероятно се надява, че една скоростна мисия ще възстанови реда и след това Казахстан ще бъде благодарен и задължен на Москва.

Операцията обаче си има своите рискове. Действията на ОДКС се възприемат като интервенция на Русия и създават неприятни усещания за мнозина в Казахстан, където едно от основните постижения на бившия президент Назарбаев бе избягването на сериозна конфронтация между казахското мнозинство и руското малцинство в страната.

Путин се възползва от безредиците в Казахстан, за да разшири влиянието си, пише в. "Ню Йорк таймс". Случващото се в Казахстан за пореден път демонстрира уязвимостта на лидерите на бившите съветски републики, на които Кремъл разчита за опазването на реда. В същото време обаче Русия се сдоби с поредната възможност да засили влиянието си в постсъветското пространство, което е един от основните приоритети на Путин в дългосрочен план, отбелязва американското издание.

В Алмати още се стреля. Трупове лежат по улиците

Не стихва стрелбата около Площада на републиката в казахстанския град Алмати. По улиците лежат загинали хора. Виждат се няколко коли със следи от куршуми; най-малко в две от тях има човешки тела, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

Тази сутрин събитията в Алмати се развиват главно в района на площада. Другаде из града положението е сравнително спокойно и рядко отекват изстрели.

Мнозина подстрекатели към безредици, както властите наричат протестиращите, се движат из Алмати с коли без номера, както съобщи неотдавна комендантството на мегаполиса. Властите предупредиха, че хората трябва да носят документи за самоличност, а спрямо собствениците на коли без номера и самите превозни средства ще се прилагат най-строгите санкции, предвидени от обявеното извънредно положение.

Започналите в Казахстан на 2 януари масови протести срещу поскъпването на горивата прераснаха в безредици. Президентът Касъм-Жомарт Токаев разпусна правителството и обяви извънредно положение. По негово искане доминираната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) изпрати в Казахстан миротворчески сили за стабилизиране на обстановката. По данни на властите, в момента конституционният ред като цяло вече е възстановен във всички региони на страната.

Най-трудно все още е положението в Алмати. Всички сгради на държавните органи са под контрол, но "терористите и бандитските групировки" в града ожесточено се съпротивяват на властите, заяви днес в обръщение комендантът на Алмати генерал Канат Таймерденов.

Антитерористичната операция в Алмати продължава. Освободени са сградите на акимата (областната администрация), резиденцията на президента и Площадът на републиката, съобщи комендантът. Той прикани населението "да проявява предпазливост", тъй като силите на реда продължават да прочистват зоната от "терористи и бандитски формирования".

Генералът призова жителите на Алмати да спазват режима на извънредно положение и комендантския час, "да не излизат вечер и нощем навън и в града".

В руските медии - съвсем различна картина

В Казахстан се провежда антитерористична операция срещу мародерите и подстрекателите към безредици. В престрелки с бунтовниците, продължили да нападат полицейски управления, офиси на телевизии и дори болници, са убити 18 служители на реда и военни, а 748 - ранени. Щетите от масовите размирици са около 92 милиона долара, съобщава днес официозът "Росийская газета".

По данни на казахстанските здравни власти, в безредиците са пострадали над 1000 души, почти 400 от тях са в болници, 62 - в реанимации, посочва "Известия". "Мнозина олигарси (. . .), най-крадливите, избягаха", казва местният общественик Чингиз Лепсибаев, цитиран в репортаж от изданието.

Събитията в Казахстан реално застрашават сигурността на страната и нейната териториална цялост, цитира "Росийская газета" изявление на Станислав Зас, генерален секретар на ОДКС. Руското външно министерство препоръча на всички граждани на Русия в Казахстан "да спазват повишени мерки за лична сигурност", се казва в друг материал от вестника.

Полицаи задържат участник в протестите в Алмати. Снимка АП / БТА

 

ОДКС уведоми за миротворческата си операция в Казахстан Съвета за сигурност на ООН, пише още "Известия". Това е първата бойна операция на колективните сили от шестте бивши съветски републики, подчертават медиите. Според сайта "Медуза" правомерността й е съмнителна, тъй като документите на ОДКС не предвиждат (но и не забраняват пряко) прилагането на колективна сила, без да има агресия отвън срещу страна членка.

Страните от ОДКС неведнъж са отказвали помощ с войски именно заради липса на външна агресия, напомня "Медуза".

Протестите в Казахстан трябва да се разглеждат като акт на агресия отвън, заяви обаче по-рано президентът Токаев, споменавайки за "терористични банди, всъщност международни, минали сериозна подготовка в чужбина". "Изтрита е границата между външни и вътрешни обстоятелства (. . .) Отсега нататък врагът винаги е външен, дори ако е вътре", коментира политологът Фьодор Лукянов, цитиран в "Комерсант".

Всекидневникът нарича силите на ОДКС в Казахстан "миротворчески войски на раздора". В открито писмо, за което пише вестникът, обществени дейци от Русия заявяват: "Участието на руски силови структури в потушаването на протестите неизбежно ще вложи положението на рускоезичните граждани на Казахстан, които ще станат отговорни за империалистичната политика на руското ръководство".

Казахстанците ще възприемат военната намеса като агресия, твърди президентът на базирания в Русия фонд "Казахска диаспора" Полат Джамалов, цитиран в "Московский комсомолец". В мародерството и рушенето на сгради Джамалов "незнайно защо вижда "ръката на Москва", добавя вестникът.

Експерти свързват казахстанските протести с предстоящите преговори по сигурността между САЩ и Русия; същевременно САЩ опровергаха предположенията за тяхно участие в събитията, отбелязва "Свободная преса". Но припомня изявление по повод действията на ОДКС, в което Москва заявява, че вижда в протестите "инспириран отвън опит за насилствено (. . .) подкопаване на сигурността и целостта на държавата". Не се посочва откъде е това "отвън", но с оглед цветните революции в постсъветското пространство и другаде най-очевидният кандидат за тази роля изглежда са САЩ, добавя "Свободная преса".

Миротворците от ОДКС ще станат мишена за критики от страна на политиците в САЩ и ЕС, тъй като геополитическите противници на Русия нямат интерес от "съксес стори" (разказ за успех - б.р.) на подобни мисии, убеден е коментатор на "Известия".

С малки разлики протестите в Казахстан "протичат по същите технологии като в Украйна през 2014 и в Беларус през 2020 г.", заявява "Взгляд".

Електронният вестник предлага на казахстанското ръководство "логичен план", разработен от Маргарита Симонян, главен редактор на руската държавна телевизия Ар Ти (RT). "Планът" предвижда по-специално казахстанските власти да признаят за руски анексирания от Москва полуостров Крим, да направят руския втори държавен език, да върнат кирилицата и "да изпъдят антируските НПО". Тогава според "Взгляд" Казахстан "ще може да опази своя суверенитет от мечтаещите да превърнат страната в нов разсадник на нестабилност край руските граници".

Междувременно "казахстанците се редят на опашки пред банкоматите, за хляб и за горива", пише в заглавие "Независимая газета".

Хората се запасяват със стоки от първа необходимост и пари в брой, които може да им потрябват, ако властите не успеят да поемат контрол над ситуацията. На фона на масовите протести пада националната валута, падат акциите на казахстанските компании и държавните облигации, изтъква изданието.

Има риск казахстанският "вирус на нестабилност" да се разпространи в съседните държави, предупреждава на сайта си "Независимая газета". "Пожарът в Централна Азия едва се разгаря" за Русия, алармира "Свободная преса". След Казахстан всичко може "внезапно" да пламне и в Турция, прогнозира агенция РЕГНУМ.