Множеството избори за тази календарна година поизмориха обществото ни. Но определено те имат благоприятно влияние в една сфера от политическия живот и държавното управление – проблемите на българските съдилища, прокуратурата и породената от това корупция.

За пръв път от 2014 г. насам по-голямата част от парламентарно представените партии публично признават конкретиката на проблемите, нещо което трайно не се случваше в двете предишни управления на ГЕРБ и явните (и скритите) им партньори. Трайното изговаряне на дефицитите ще принуди контролираните ни медии също да ги направят обществено достояние, а от това току-виж и ние като граждани не ги забравим.

На първия етап от преговорите ПП, БСП, ИТН и ДБ заявиха съвпадение на целите кое как да бъде разрешено, близост на мерките, което ги прави изпълними и като че ли яснота кое е възможно и в какъв ред. Дотук е лесното, трудното предстои – да бъдат записани в пределна яснота под формата на споразумение. А най-трудното сигурно още не осъзнават съвсем – от това да си критик на едно управление до това да поставяш цели и да ги претвориш в позитивно право, което институциите да прилагат - дълъг и мъглив път.

Какво е неизпълнимото?

Накратко казано за улеснение на читателя – новата коалиция няма необходимите гласове, които са необходими за изменение на българската Конституция. С това приключват иначе високите и ясно изразени политики в предизборните им програми. Така деполитизацията на Висшия съдебен съвет, ясните правила за разследване и отстраняване на главния прокурор, възможността граждани да сезират Конституционния съд остават на заден план. Като силно, но неизпълнимо въжделение е и свалянето на действащия главен Иван Гешев. И май само от БСП са напълно наясно с това.

Но тук не свършват рисковете. А като в телевизионно шоу можем да кажем, че интересното тепърва предстои.

Изпълнимото, но опасно

Каквото и да решат от новото мнозинство, то се свежда само до промяна на законодателството и до процедури за попълване на някои държавни органи с изтекъл или изтичащ мандат. Това е вторичен инструмент за изпълнение на реформи и само по себе си отново, ако не бъда правено прецизно и обмислено, може да им обърка сметките. А с това и бързо да отвори път за атаки от предишната власт, понастоящем контролираща ВСС, КПКОНПИ, прокуратурата и регулаторните органи като КЗК, КФН и други.

Нещо, което всички участници в преговорите пропуснаха е липсата на действаща стратегия за реформи в съдебната власт. Последната изтече 2020 г. и ГЕРБ нито отчетоха какво е изпълнено, нито приеха нова. За целта предстоящото споразумение може спокойно да прерасне в бъдеща нова стратегия с хоризонт, който надхвърля дори пълния мандат от четири години. Така ще заложат това, което всички очакваме от тях – цели за съдебна независимост и отчетност на прокуратурата и множество конкретни стъпки кое как да бъде изпълнено.

И не само, ще поставят ясни условия какво и как биха „търгували” със своята опозиция в Народното събрание/НС/. Нека не се заблуждаваме – пълното изолиране на ГЕРБ, ДПС и Възраждане е скъпо струваща мечта за фанатизирани партийни фенове, но на терена на политиката се превръща в скъпоструващо бреме. Ще дам пример – вече 2 години Инспекторатът към Висшия съдебен съвет действа с изтекъл мандат. Изборът на нови инспектори е от спешен порядък. Мнозинството това да стане според Конституцията е отново две трети от народните представители. Тоест без ГЕРБ и ДПС няма избор, няма и Инспекторат. И тук вече, познавайки поведението на тези "играчи", следва да обърнем внимание, че те биха проваляли процедурата, ако не им се предложи най-малкото нерегламентирана квота от десетте инспектори или направо главен съдебен инспектор.

Тук е мястото да отбележим, че около оставката на Гешев стои и друг капан – ако сега той подаде или бъде мотивиран да подаде оставка този ВСС ще избере негов наследник. Няма пречка това да е някой далеч по-съобразителен, по-деликатен, по-образован и също толкова зависим и подчинен на политически и икономически кръгове. И тогава за още седем години ще се очертаят интересни времена, белязани от застоя, съчетани с потенциално слизане от власт и току-виж новите реформатори станат и чисто новите успехи на българската нереформирана прокуратура.

Изпълнимото и полезно

Преди да има коалиционно споразумение можем да навлезем в конкретика само от протеклата дискусия. В резюме тя предвещава:

Закриване на специализираните съдилища и прокуратура. Това, без да е съчетано с ревизия на дейността им и наказване най-малко на героите от Осемте джуджета няма да има докрай изпълнен ефект. Помним потулените Янева-гейт и Черноморие-гейт, когато висши съдии и прокурори получиха курортни имоти на безценица;

Прозрачен и предвидим законодателен процес – време е с изменение на Закона за водите да не се изменят условията за пенсиониране и др. подобни. Това е въпрос на култура и само от депутатските редици на коалицията зависи;

Ревизия на Закона за съдебната власт с цел предвидими и бързи правила за атестиране и кариерно повишение на съдиите и прокурорите, чисти правила за избор на председатели на съдилищата, електронно правосъдие, мерки за равномерна натовареност в съда – изпълнимо е, макар и частично;

Съдебен контрол над актовете на прокуратурата – ако се отчете натовареността на съдиите и постигне баланс кой и по какъв ред да прави това, също е осъществима мярка;

Закон за т. нар. частен фалит – да се изследва поведението на длъжника – дали е бил добросъвестен в опазване на своите и интересите на кредитора си. Важна мярка, за да превъзпита и помогне на най-бедните български гражданин, потопени в бързи кредити;

Прекрояване на КПКОНПИ – тук въпросите са много и е важно да бъдат безкрайно проследими още в коалиционното споразумение;

За финал, единственият неюрист в преговорната среща бе Кирил Петков и добре си даде сметка, че "Тук ако не се справим, всички други мерки ще бъдат неползотворни". От това зависи продължителността на това бъдещо управление и полезното за гражданите упражняване на властта.

 

Институт  за пазарна икономика