За втори пореден месец украинската армия си връща повече територии, отколкото руските сили успяват да завземат. От началото на годината Москва е окупирала по-малко от 1000 кв. км украинска територия, спрямо 3400 кв. км за същия период на миналата година. Руската армия също така е понесла рекордни загуби в Украйна през октомври, като едновременно с това е отстъпила част от завзетите си позиции. Това показват оценки на западни разузнавателни служби и данни, представени от украинския президент Володимир Зеленски, съобщава Bloomberg.

Над 54 000 руски военнослужещи са били убити или тежко ранени през октомври, заяви Зеленски в неделя. Това е най-високият брой месечни загуби от началото на пълномащабното руско нахлуване преди близо пет години. Украинската армия използва видеозаписи от дронове, за да документира загубите на противника. По думите на Зеленски броят на убитите и ранените руски войници вече надхвърля темпа, с който Москва успява да набира нови военнослужещи.

В началото на октомври Русия започна есенния набор, с който планира да призове около 120 000 души на задължителна военна служба до края на годината. През пролетта на тази година в армията постъпиха над 141 000 наборници. С указ от декември 2025 г. Путин определи обща цел от 261 000 наборници за 2026 г.

Наред с това на 27 септември руският президент подписа указ за поредно увеличаване на щатната численост на въоръжените сили – с още 15 500 военнослужещи, с което разрешената численост на руската армия достигна 2 441 630 души. Това е четвъртото увеличение от началото на годината.

Засега Кремъл отрича подготовката на нова мобилизация. Последната подобна кампания беше обявена през септември 2022 г., след поредица от руски военни неуспехи. През август обаче Зеленски предупреди, че Путин може да прибегне до скрито призоваване на стотици хиляди руснаци, без официално да го обявява, което би позволило на Москва едновременно да попълва войските си и да оказва психологически натиск върху европейските държави.

Редовният набор не е равнозначен на мобилизация. Официално Москва гарантира, че новобранците няма да бъдат изпращани да воюват в Украйна, макар че подобни уверения имаше и през 2022 г., а тогава руското Министерство на отбраната призна, че наборници все пак са били изпратени на фронта. През 2024 г. руски наборници отново бяха въвлечени във военни действия по време на украинската операция в Курска област. 

През август Зеленски съобщи и за други планове на Москва за разполагане на между 30 000 и 50 000 севернокорейски военнослужещи на руска територия. По-рано Северна Корея вече изпрати около 14 000 войници в Курска област в подкрепа на руските сили.

Оценки на европейски правителства, предоставени на Bloomberg, показват сходни числа - според тях делът на загиналите сред руските военнослужещи също е достигнал рекордно равнище. Също така за втори пореден месец украинските сили са успели да си върнат повече територия, отколкото руската армия е завзела, показват данни на Института за изследване на войната (ISW). Руските войски дори губят позиции в ключови райони на източен Донбас – областта, която руският президент Владимир Путин иска да постави изцяло под контрола на Москва.

От началото на 2026 г. Русия е завзела по-малко от 1000 кв. км украинска територия – рязък спад спрямо около 3400 кв. км за същия период на миналата година. Данните са на DeepState – украинска аналитична група с връзки с армията, която следи развитието на бойните действия. Завзетата от Русия площ през тази година представлява едва 0,2% от територията на Украйна, контролирана от правителството в Киев.

Според изчисления на Алекс Кочкаров от Bloomberg Economics, базирани на данните на DeepState и оценките на украинския Генерален щаб за броя на руските жертви, през октомври Москва е губила близо 1000 военнослужещи за всеки квадратен километър украинска територия, който е успявала да завземе нетно.

Оценките за загубите по време на продължаващ конфликт, разбира се, са приблизителни, но дават надеждна представа за общите тенденции на бойното поле.

„Вероятно темпът на руското настъпление в Украйна ще остане слаб до края на 2026 г.“, коментира Кочкаров.

Според него това ще продължи въпреки засилването на руската въздушна кампания срещу Украйна.

Постигнатото от украинските сили на фронта подчертава способността на Киев да оказва съпротива, въпреки все по-интензивните руски въздушни удари срещу цивилното население. Развитието на бойните действия може да укрепи и позициите на Украйна в преговорите за мир под егидата на САЩ, които се водят периодично след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом миналата година. Следващият кръг от тристранните преговори между Украйна, Русия и САЩ може да се проведе още тази седмица в Абу Даби.

Забавянето на руското настъпление обаче е съпроводено със засилване на ударите срещу украинския тил. Москва атакува все по-интензивно енергийната, железопътната и логистичната инфраструктура, както и украински предприятия. Според доклад на ООН от миналия месец руските атаки са причинили смъртта на най-много цивилни от началото на пълномащабната инвазия.

След последните масирани руски удари Украйна е изправена и пред сериозни проблеми с електроснабдяването. През уикенда в Киев на места токът е бил достъпен едва по час и половина дневно.

Миналата седмица украинската централна банка предупреди, че руските атаки вероятно ще тласнат икономиката на страната към свиване през тази година – за първи път от началото на пълномащабната война.

В отговор Киев засилва ударите по руски петролни рафинерии с цел да прекъсне основния източник на финансиране на военните действия на Кремъл. Украинските атаки продължават въпреки натиска от страна на САЩ да бъдат прекратени.