Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Между общините в България има големи разлики в икономическата активност и предприемачеството. Въпреки че не разказва цялата история, разпределението и броят на фирмите в общините са подходящи индикатори за тази активност. 

Предвид размера на местната икономика и големия дял на търговията и цифровите бизнеси, не е изненада че столицата е лидер по общ брой регистрирани фирми. През 2019 г. броят им достига 123 000, като мнозинството от тях са малки и микропредприятия. На второ място се нарежда Варна с почти 29 000 фирми, на трето - Пловдив с 27 000. На дъното на класацията са най-малките общински икономики в страната – Трекляно с едва 11 нефинансови предприятия и Бойница с 12.

В динамика, отново най-големите регионални икономики водят, като през 2019 г. в столицата броят на фирмите е нараснал с 2777, в Пловдив – с 608, във Варна – с 497. Притеснително е обаче обстоятелството, че дори и на върха на икономическия цикъл в цели 127 общини броят на нефинансовите предприятия намалява или остава непроменен, което насочва към по-слаба предприемаческа дейност. Възможно е част от обяснението да е в протичащия процес на консолидация на стопанските субекти. Прави впечатление и относително бързият ръст в броя на предприятията в общините в периферията на София – знак за преливането на икономическа активност от столицата в околните общини.

По-интересно е обаче разпределението на фирмите спрямо броя на населението. Водещите общини по брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението са струпани в Южното Черноморие – Несебър е цели 216 фирми/1000 души, Приморско със 163, варненска Бяла – със 124. Тази концентрация до голяма степен се обяснява с голямата гъстота както на малки места за настаняване, така и на други бизнеси, свързани с туристическата дейност – ресторанти, барове. Сходно струпване има и край Благоевград, благодарение на планинския туризъм. Във водещите икономически центрове относителният брой на фирмите варира в диапазона 90-100 на 1000 души, като в столицата той е 109. На дъното отново са малки общини с изостанало икономическо развитие, с по 10-20 нефинансови предприятия на 1000 души.

Кризисната 2020 г. беше белязана от значителен спад в новорегистрираните фирми, особено в периодите на локдаун. Тази слаба предприемаческа активност, съчетана със зачестили фалити, неизбежно ще се отрази на спад в броя на фирмите, особено в регионите, най-сериозно засегнати от кризата.

На този фон обаче данните за първите няколко месеца на 2021 г. дават по-сериозни поводи за оптимизъм, тъй като на този етап не изглежда кризата да се е отразила дългосрочно на създаването на нови бизнеси; тъкмо обратното – немалко предприемачи са изчакали да дойде краят на ограниченията, за да започнат нова дейност.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.