Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Играта с глава е голямо изкуство във футбола. Не точно като да преминеш половин отбор на съперника и вкараш гол (като Диего Марадона или Лео Меси), но все пак се счита за висш пилотаж - особено за атакуващите. Да се пласираш пред вратата на противника, да се извисиш в точния момент и да удариш топката с глава, като я насочиш точно където искаш, без да отнемеш от скоростта ѝ - това е изкуство.

Някога в махалата момчетата, които бележеха така, бяха на голяма почит. И момичетата много ги харесваха. Нещо като с барабанистите в рок музиката. Уж вокалистът и китаристът (Меси, Неймар, Роналдиньо) обират лаврите, но за онзи с палките и силните ръце си има специална публика. И специални копнежи.

Същото е и с царете във въздуха.

Головете с глава често са сред най-красивите и запомнящи се. Те са много сладки за онези, които ги забиват, и болезнени за отсрещната страна. Продължават да са голямо оръжие, каквото са поначало и статичните положения, от които най-често са резултат.

И противно на предположенията, че с глава се играе по-малко, защото топката от години вече е „свалена долу“, това не е така. Често кълбото се центрира или просто праща по въздуха, а оттам и въздушните отигравания и двубои са много. Те са се увеличили, поне това показват изследвания.

Всичко може да се промени обаче и то не заради стилови тенденции да се играе само по тревата. 

Промяната идва по неволя - зачестилите случаи на починали от деменция или други неврологични заболявания знакови фигури в британския футбол. От тях тръгнаха фондации, движения, журналистически разследвания, претенции на близки на жертвите... Твърди се, че има връзка между ударите на топката с глава и заболявания като деменция, алцхаймер, паркинсон и т.н.

Те косят величия от най-големия отбор на Англия в историята, онзи, донесъл единствената световна титла - през 1966 г.

Джеки Чарлтън, Мартин Питърс, Рей Уилсън, Ноби Стайлс…

Първият и последният си отидоха през миналата година. Тогава дойде още един удар - Боби Чарлтън, братът на Джеки, също страда от деменция. Съпругата му лейди Норма се съгласи да огласи страшната диагноза пред в. „Дейли Телеграф“, за да помогне на много други със заболяването и да ускори процесите по търсене на решения, както тя се изрази.

Боби Чарлтън е считан от мнозина за най-голямото име на английския футбол. Той оцелява в зловещата самолетна катастрофа на „Манчестър Юнайтед“ през 1958 г., а десет години по-късно е европейски шампион с „червените дяволи“. През 1966-а пък е с основен принос Англия да триумфира на домашния си Мондиал.

Коронавирусът и тук сложи прът в колелата, но гласовете за подпомагане на нови изследвания, създаване на независими органи за справяне с проблема и осигуряване на средства за болните станаха хор. Последното вече се обсъжда и на правителствено ниво във Великобритания. 

Казусът е голям и е знаково, че най-сериозно внимание му се обръща в родината на футбола. Там, където играта с глава е на особена почит. В последните години тази култура се промени - покрай комерсиалния успех на Висшата лига, привличаща футболисти, които са силни най-вече с топка в краката. Но отново - докато има футбол, ще има и действия във въздуха. А въздушните двубои предполагат и сътресения на мозъка - може би оттам трябваше да започнем, но ще се спрем подробно по-долу.

Невидима заплаха

Бившите футболисти са три и половина пъти по-заплашени от заболявания като деменция и алцхаймер, показва изследване на експерти от Университета на Глазгоу, публикувано през есента на 2019 г.

Проучването бе финансирано от Футболната асоциация на Англия и Асоциацията на професионалните футболисти. Всичко започна от семейството на починалия бивш играч на „Тотнъм" Джеф Естъл, което твърди, че смъртта му е пряко свързана с травми на мозъка, причинени от удари по топката с глава.

Изследването се позовава на проби на 7676 бивши футболисти в сравнение с тези на 23 000 души, които никога не са играли професионално. Започнало е през януари 2018 г., а основен консултант му е бил д-р Уили Стюърт, невролог.

Според него рискът за бившите професионални футболисти е много по-висок за невродегенеративни болести като деменция, алцхаймер, заболяванията на моторните неврони (като АЛС), паркинсон и т.н., отколкото при всички останали.

В същото време те по-рядко боледуват от рак и сърдечни заболявания. 

Това доведе до промени в тренировъчния процес, наложени от Футболната асоциация. На момчетата и момичетата до 12-годишна възраст в школите е забранено да играят с глава, а до 18 г. това е лимитирано. Подобни мерки са факт и в САЩ, където се съблюдават дори по-строго.

През 2017 г. Алън Шиърър направи филм с Би Би Си - „Деменцията, футболът и аз“. Той се подложи на всички възможни изследвания, тъй като открито призна, че се страхува от болестта. Мозъкът му е окей. Засега. А голмайсторът № 1 в историята на Висшата лига и бивш лидер на английската атака има за какво да се страхува.

46 от 260-те му гола във ВЛ са с глава. Това означава, че дори само за един мач той е играл на „втория етаж“ много пъти. Ами в тренировките? В пъти и пъти повече.

УЕФА също влезе в играта. В началото на миналата година асоциацията обяви, че финансира свое изследване с 1,2 милиона евро. Това е малка сума и плахо начало, но все пак е нещо.

Мислите си, че това е безобидно. Оказва се, че не е така. Снимка АП

 

Всичко започва в Америка

Стана дума по-горе за отражението на проблема в САЩ, но истината е, че подобно на много други неща и това явление тръгна оттам като дефиниране на проблема и процес.

В „Клуб Z“ няколко пъти сме ви разказвали за заболяването, наречено хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ, на английския - CTE). То спада към невродегенеративните заболявания и в последните години нашумя покрай американския футбол (най-вече), а също така хокея на лед, ръгбито, и разбира се - бокса и други бойни спортове. Единствено с тях бе свързвано доскоро.

Може и да сте гледали филма Concussion („Сътресение”, но в България се разпространява като „Шампионът”), в който Уил Смит играе д-р Бенет Омалу, емигрант от Нигерия в Питсбърг. Това е човекът, практически свързал ХТЕ с американския футбол и променил един цял спорт и бизнеса около него.

Д-р Омалу е бил дежурен патолог в най-голямата болница на Питсбърг, когато в края на септември 2002 г. е трябвало да направи аутопсия на починалия на 24-ти същия месец Майк Уебстър. Голямо име в американския футбол, герой на Питсбърг, където тази игра е като слънцето за местните.

Лекарят не е могъл да повярва, че на масата му лежи тялото на 50-годишен мъж, бивш елитен спортист, член на Залата на славата на НФЛ. Изглеждал му поне с 20 г. по-стар. Омалу не е знаел почти нищо за американския футбол, не е разбирал страстта на своите съграждани и може би това е бил неговият шанс. И проклятие.

Та той решил да направи обстойна аутопсия на великия Майк Уебстър, за да узнае какво му се е случило. Железния Майк, както е наричан (много преди Майк Тайсън да получи същия прякор), умира от сърдечен удар. Сам и изоставен от семейството си. В пикапа си - там е живеел. Той е правил няколко опита за самоубийство, страдал е от адско главоболие, амнезия, деменция, депресия, алкохолизъм…

„Човече, ти нормален ли си?! Ти знаеш ли, за бога, кой е Майк Уебстър? Подписвай ш...ия протокол, че целият град чака да го погребе“, такива неща е чувал д-р Омалу.

Не, не знам кой е Майк Уебстър и слабо ме вълнува какъв е бил, но искам да разбера какво е станало с него, за да стигне дотук на 50 години“, отвърнал нигериецът.

И за ужас на колегите си отворил мозъка на величието. А за свой ужас видял нещо за първи път при разреза – жълто-кафеникави плаки, които не са характерни при смърт от сърдечен удар и всичките заболявания на Уебстър.

Железния Майк също е играел с глава, но по друг начин. Той е бил център - това е онзи, който първи подава топката на куотърбека (подавача) под чатала си и първи посреща щурма на защитата отсреща. Ударите шлем в шлем (и не само) са смазващи, когато се случват между грамадни мъже.

В следващите месеци и години Бенет Омалу се сблъсква с още няколко такива случая - все с играчи по американски футбол, звезди на славния „Питсбърг Стийлърс“.

Д-р Бенет Омалу, който промени правилата на цял един спорт, а скоро и на други. Снимка Уикипедия

 

През 2005 г. публикува доклад в престижно медицинско издание. И предизвиква интерес. Медикът се оказва почти сам срещу една система, която е готова да го смаже. Националната футболна лига на САЩ генерира милиарди долари, свързана е с Конгреса, едрия бизнес, телевизиите, шоубизнеса, продажбата на билети и фенски артикули… Държава в държавата. Тя яростно отрича връзка между играта и „нещо си“, което Омалу твърди, че е заболяване, причиняващо изредените по-горе състояния и смърт. 

Върху патолога е оказван огромен натиск, твърди се, че той и бременната му съпруга са били следени. Второто е без преки доказателства. Принуден е да напусне Питсбърг, където навсякъде го гледат накриво и направо го мразят, разберат ли кой е.

Но вълната набира скорост. Близките на играчи - починали или вече страдащи от сходни симптоми, започват да завеждат дела спещу НФЛ. Свободната преса се намесва, начело с издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Чикаго Трибюн“. Телевизиите също се пречупват, макар ваденето на показ на тази дълго пазена тайна да не е в техен интерес. Плащат милиарди на лигата за тв права.

Минаха години преди НФЛ да признае направените вече авторитетни научни изследвания за връзката между агресивната природа на американския футбол и преждевременната смърт на бивши играчи. Да признае ХТЕ. Бенет Омалу получава сподвижници. Близки на починали играчи масово започнаха да разрешават изследвания на мозъците им.

НФЛ се съгласи да изплати милиарди на стотици жертви. И започна да променя играта с цел да я направи по-чиста, да намали ударите шлем в шлем (вече се наказват от съдиите) и въобще непредизвиканата агресия. На помощ се притичват технологиите - всяка година шлемовете стават все по-добри, абсорбиращи все по-силни удари, въвеждат се нови средства за тренировка, предпазващи главата.

Излязоха на светло много нелицеприятни неща. Че се е случвало играчи да продължават да играят с комоцио, след като седнат на скамейката или се приберат за кратко в съблекалнята и им „попремине“. Ред такива неща… Било е практика за Майк Уебстър, който е виждал само „черно“ пред себе си, но въпреки това е оставал на поста си. Сега протоколът за сътресение е много по-строг и изискванията при удари в главата непрекъснато се завишават.

Но какво се оказа?

Играчите в американския футбол, хокеистите, ръгбистите, боксьорите и т.н. са съвременни гладиатори, макар и свободни, високоплатени, почитани…

А до откритието на Бенет Омалу се смяташе, че само боксьорите са заплашени от болести като деменция и алцхаймер, щото „ги бият по главата“.

Американският футбол сега плаща висока цена и не е ясно къде ще му излезе краят. Изследвания и анкети показват, че все повече хора от средната класа отвъд океана спират децата си от този спорт и ги насочват към баскетбол, бейзбол, сокър… Да не говорим за богатите. Играта се променя, но дали ще удържи на натиска при намаляването на нейните естествени извори? Популярността на НФЛ пада, рони се, макар спортът да е все още много гледан, следен и атрактивен и №1 като интерес.

Има и много предизвикателства пред диагностицирането на ХТЕ. На практика такова няма. Болестта се установява само при смърт, а при възникнали симптоми - като например загуба на памет и концентрация, депресивни състояние и резки промени на настроенията, се счита, че вече е късно за лечение, осигуряващо добър комфорт на живот. Видяхме много играчи да спират с американския футбол в разцвета на силите си - преди да навършат 30 г. Такива, вършещи работата на Майк Уебстер. И не само.

Американският футбол е вълнуващ и атрактивен за гледане, но и много жесток спорт. Не опитвайте това у дома. Снимка АП

 

Ами „нашият“ футбол?

При всичко, казано дотук, човек няма как да не се запита какво ще се случи с добрия стар футбол, след като едни „безобидни“ удари по топката с глава водят може би и до ХТЕ, но стигат и за останалите неврологични заболявания.

Това с комоциото вече е практика - клубният лекар е длъжен да извади футболист от мача, ако забележи и най-малки признаци след удар в главата. Наскоро беше отречено, че деменцията се дължала на кожата, от която са правени топките в изминалите десетилетия. Болестта бе открита и при бивши състезатели, излизали по терените през 90-те години, а и в новото хилядолетие.

Така въпросите остават и хлопат все по-силно по вратата. Защо ФИФА, УЕФА, местните федерации и здравните власти напредват със скоростта на костенурка? Сега има удобно извинение - коронакризата. Но тя ще отмине скоро и пак ще чуем тропането. Добре поне, че след като научават много неща по трудния начин, в Англия не се отказват. 

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през март 2021 г.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.