Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Единодушно. Джордж Вашингтон е единственият президент в историята на САЩ, когото Избирателната колегия подкрепя с пълно мнозинство на президентските избори през 1789 и 1792 г.

Героят от Американската революция е бил боготворен от своите войници. Ветеран от войната изпраща писмо на генерала на 22 май 1782 г.¹, в което изразява волята на мнозина от своите събратя – Вашингтон да бъде провъзгласен за крал на новата държава.

Получава категоричен отговор още в същия ден:

„Бъдете сигурен, сър, нито едно събитие в хода на войната не ми е причинявало по-болезнено усещане от информацията Ви за съществуването сред армията на идеите, които изразявате, и аз гледам на тях с отвращение и строго ги осъждам.“

От чувство за дълг и след твърда подкрепа от бащите основатели Вашингтон склонява да застане начело на новосъздадената държава.

За разлика от всички наследили го на поста на върха на изпълнителната власт той никога не се присъединява към партия. Вашингтон до края на управлението си остава твърд противник на вътрешното разделение по партийни линии в страната. В прочутото си Прощално обръщение (Farewell Address) от 1796 г. той споделя страха си, че партиите ще доведат до неизлечими конфликти и разделения в страната.

Иронията е, че главните автори на речта и бащи основатели на Америка – Александър Хамилтън и Джеймс Мадисън, стават лидери на двете противостоящи фракции в зората на американската политическа система – Федералистката и Демократ-републиканската партия².

Джордж Вашингтон

Когато Вашингтон се оттегля в плантацията си в Маунт Върнън, Вирджиния, през 1796 г. (три години преди да почине), Америка губи първия и единствен безпартиен президент в историята си. Страната вече е достатъчно укрепнала, за да се нуждае от тотална вътрешна кохезия срещу потенциалните външни натрапници.

Опонентите се изменят – те вече не носят чужди знамена, а различни партийни окраски. Не се намират зад граница, а в Капитол хил³. И всички са устремени да пратят „свой човек“ на мястото, от което Вашингтон е бягал като дявол от тамян – Белия дом.

САЩ не се превръщат в монархия, след като печелят войната. Но не е трудно за американското население да започне да възприема президентската фигура като кралска или президентските кампании като вътрешна борба за трона.

След края на ерата „Вашингтон“ различни партии се докопват до властта в Америка. Най-устойчиво и до днес остава противопоставянето между Републиканската (червените) и Демократическата (сините) партия, като двата лагера се обособяват малко преди Гражданската война в средата на XIX век.

На 3 ноември 2020 г. ще видим само последното проявление на тази вражда – когато републиканецът Доналд Тръмп се изправи срещу демократа Джо Байдън.

Кой може да бъде президент – или каква е разликата между Обама и Арни?

Барак Обама

Всеки може да се кандидатира за президент на САЩ – стига да е американски гражданин по рождение, да е навършил 35-годишна възраст и да е живял в САЩ в продължение на поне 14 години.

Това са общоизвестните критерии, които ограничават възможността да се отправят съмнения относно легитимността на държавния глава. За съжаление кохорта конспиративни консерватори начело с президента Тръмп продължава да настоява вече 10 години, че Обама бил родом от Кения и нелегално е станал президент. Той всъщност е роден в Хаваите през 1961 г. – почти две години след като островите стават щат на Америка.

Джон Ф. Кенеди

По същото време (в началото на първото десетилетие от XXI век) други симпатизанти на Републиканската партия повеждат кампания да се премахне условието за месторождението. Целта – да се издигне бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер за кандидат-президент. 

Критериите на практика са доста по-регресивни. В исторически план желателно е било да сте мъж, с бял цвят на кожата, протестант (може и католик, ако сте Джон Ф. Кенеди, но със сигурност не и атеист) и естествено... висок. Последното, разбира се, в кръга на шегата – най-дълго управлявалият президент Франклин Делано Рузвелт е бил в инвалидна количка.

Франклин Д. Рузвелт

Всички гореизброени невписани закони постепенно са нарушавани – Обама изкара два мандата, Хилъри Клинтън бе на косъм да спечели президентските избори, а при победа на Джо Байдън Америка ще има първата жена вицепрезидент.

Оставяме най-важният критерий за финал – всеки, който иска да бъде президент, трябва да подвие коляно пред партийния естаблишмънт. Стига да не е милиардер (като Тръмп) или прочут генерал, на чието име е кръстена столицата на държавата.

Властта е в ръцете на партиите, защото без тяхната помощ е почти невъзможно за кандидат-президент да се наложи на първичните избори,  да спечели номинацията и накрая да победи на изборите.

Доказателства за това виждаме при последните два избора – Бърни Сандърс заплашваше сериозно да радикализира Демократическата партия, но ръководните фактори се консолидираха зад Джо Байдън и отмениха „прогресивната революция“.

Тръмп спечели и то напук на републиканските елити, но не се отърва от „дълбоката държава“. Той широко отвори вратата на кабинета си за любимци на десния естаблишмънт като Майк Пенс, Майк Помпео, Стив Мнучин, Джон Болтън и други. Кой реално победи тогава?

Как се избира президент – население vs Щати?

Във всяка високосна година в първия вторник от ноември милиони американци се изсипват пред избирателните урни, за да дадат своя глас за желания кандидат-президент. Тази традиция съществува от края на XVIII век, като периодът е избран да съвпада с приключването на земеделския сезон на фермерите.

Президентите имат право да управляват два мандата, като ограничението е фиксирано през 1952 г., след като Франклин Делано Рузвелт „се застоява“ за четири (последният не е пълен). Срокът от 4 години на мандатите на практика е заложен в 20-ата поправка на конституцията. Заради това опитът на Тръмп да удължи управлението си покрай епидемията от коронавирус бе неуспешен и предизвика критики дори от Републиканската партия.

Хилъри Клинтън

8 ноември 2016 г. трябваше да бъде денят на Хилъри Клинтън. Мнозинството от предизборните проучвания даваха малка, но сигурна преднина на бившата първа дама. Авансът бе налице и в изборния ден – Клинтън спечели 2,9 милиона гласа повече от Тръмп. Но въпреки това... загуби.

И не е единствена. На четири президентски избора преди това кандидат-президент е губил, въпреки че е спечелил най-много гласове – през 1824, 1876, 1888 и 2000 г.

Как е възможно това?

Много просто – избирателите не гласуват за кандидат-президент, а за електори, които са определяни от двете големи партии. После те се събират на обща конференция и гласуват съобразно кандидат-президента, когото представляват.

Днес общият брой на електорите е 538, тоест за победа на единия кандидат са необходими 270. Ако двама кандидати спечелят по 269 електори, тогава Конгресът се събира през януари: Камарата на представителите гласува за президент, а Сенатът – за вицепрезидент.

Всеки щат получава по един електор за сенатор (общо 100). При останалите процедурата е по-сложна – щатите вземат електори в зависимост от броя депутати, които изпращат в Камарата на представителите (те се определят въз основа на населението на конкретния щат, като общо са 435). Има и трима електори от окръг Колумбия.

Тръмп спечели 304 електори, Клинтън – 227. Може да ви се струва несправедливо или нелогично – защо победата е толкова категорична, при положение че за републиканеца са гласували близо 3 милиона по-малко избиратели.

Защитниците на правата на малките щати ще посочат, че държавният глава е спечелил изборите в 30 щата, докато Клинтън – в едва 20 (заедно с окръг Колумбия). От тази гледна точка победата на Тръмп не изглежда толкова нечестна.

Ако Америка разчиташе само на броя гласове за цялата страна, тогава кандидат-президентите щяха да фокусират кампаниите си предимно в големите градове като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Хюстън. Благодарение на т.нар. електорална колегия по-малките щати като Уайоминг, Ню Мексико и Северна Дакота не са просто крайпътни спирки към мегаполисите.

Демократите открай време настояват да се премахне електоралната колегия и вместо това да се броят всичките гласове. Има защо – последните три пъти, когато кандидат-президентът с по-малко обща подкрепа е печелил президентските избори, той е бил от Републиканската партия.

Причината е, че електоратът на демократите е ситуиран в големите градове, докато републиканците разчитат на многобройните по-слабо населени щати.

Предварителният вот "по пощата" и присъствено – рекорд на 100 години

На изборите до този момент са гласували над 80 милиона души - било по пощата или присъствено. Експертите очакват да бъде постигната рекордна избирателна активност за последните 100 години.

Четири дни преди вота в Тексас вече са гласували повече души отколкото през 2016 г. 

Причината за това е пандемията от коронавирус. Демократите от месеци призовават симпатизантите си да не рискуват и да не се редят на дълги опашки, като подлагат живота си на риск.   

Тръмп - обратното. Той критикува гласуването по пощата и твърди, че масово се извършват измами, макар че не предоставя доказателства за твърденията си.

Пенсилвания се очертава като най-важният щат преди изборите на 3 ноември - той е задължителен за Тръмп, ако иска да има шанс за победа, а изостава там с около 5 процента от Байдън. И двамата кандидати планират да проведат няколко митинга в щата в оставащите дни. 

Проблемът е, че това са първите избори, на които в Пенсилвания се гласува по пощата и бюлетини ще бъдат броени едва след 3 ноември. Затова, ако надпреварата е много оспорвана, може да научим името на президента след седмици.

---

Изборите, за които никой не говори

Америка е президентска република. Но не от източен тип, където титулярят на върха на изпълнителната власт е откровен диктатор, а от западен – има разделение на властите. Президент без мнозинство в двете камари на Конгреса е немощен. Той трябва да бъде готов да прави компромиси с другата страна, за да прокарва политиките си, трябва да изисква изрично съгласие при назначаването на кандидати за определени държавни длъжности и не на последно място – от Конгреса зависи дали няма да го импийчнат.

Ако демократите не бяха обърнали мнозинството в Камарата на представителите (долната камара) на 3 януари 2019 г., тогава нямаше по-късно през същата година да започват процес по импийчмънт срещу Тръмп. Който бе спрян в Сената, където пък републиканците са повече.

На 3 ноември на карта са поставени всичките 435 места от Камарата на представителите и 35 позиции от общо 100 в Сената.

Капитолият, където се помещава Конгресът на САЩ.

На 3 ноември ще се проведат и избори за всичките 435 места от Камарата на представителите и за 35 позиции в Сената от общо 100. 

По данни на един от най-престижните сайтове за предизборни проучвания "538" демократите имат около 97 процента шанс да запазят доминацията си в Камарата на представителите и 77 процента шанс да спечелят мнозинство в Сената.

Демократите може да постигнат „тройна победа“ – президентство, Камара на представителите и Сенат. Възможно е да се запази статуквото – синя долна камара и червени президентство и горна камара.

Мнозинство в Сената би било „утешителна награда“ за партията, която ще загуби президентските избори. Макар че ще ѝ е доста трудно да го обясни на поданиците си, които са възпитани да се чувстват като победители само когато човек с определена партийна окраска живее в Белия дом.

Както когато сините или червените спечелят Вечното дерби.

---

¹ През 1783 г. е подписан Парижкият мирен договор, чрез който Великобритания признава суверенитета на Тринайсетте колонии.

² Федералистката партия е първата в историята на САЩ – създадена е през 1789 г., но е фактор в американската политика само през първото десетилетиe. Разпада се през 1829 г. Демократ-републиканската партия е създадена през 1792 г. и съществува до 1825 г.

³ Капитол хил – името на сградата, където се помещава Конгресът.

⁴ Уловката е, че не са задължени. Възможно е електорите да нарушат народната воля и да гласуват за друг кандидат. Това са т.нар. нелоялни електори (faithless electors). На тази практика традиционно се гледа с лошо око от партиите и в някои щати това действие е наказуемо.

----

Този материал е публикуван в октомврийския брой на сп. "Клуб Z". Утре очаквайте: "Доналд Тръмп - между добрия, лошия и злия" от Симеон Гаспаров и "Вечният Байдън" от Христофор Караджов.

Коментари

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Това е положението, Разпопов, Щатите са ФЕДЕРАЦИЯ

Конгресмените се избират спореде броя на населението, но сенаторите винаги са по двама от всеки щат - от най-големия, до най-малкия, без значение от броя на населението. Системата на избирателната колегия е хибридна - там всеки щат получава точно определен брой равен на общия брой представители в Конгреса. Това се нарича баланс на властите.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.