Свличането на България към структурата на постсъветския олигархизъм е господстваща тенденция у нас през последните 15-20 години. Ако процесът на пълно поглъщане на "малкия брат" от "големия" не е приключил, то това не е заслуга на българската политика, а на необходимостта да се спазват европейските регулации - поне като фасада.

Забавянето и блокирането на това свличане е възможно, от една страна, вследствие на пълноценна институционална реформа, която да преучреди отношенията между публични институции и пазарни отношения у нас. От друга страна, рефрома и преучредяане са възможни ако има достатъчно мощна политическа гаранция за тях.

За съжаление, българската политика е във все по-пълен плен на олигархични, евразийски модели на институционално управление и изолация на обществото от взимане на значими политически решения. Тук стигаме и до един от болезнените въпроси на оценката за посоката на днешното протестно движение - възможно ли е олигархичното статукво да бъде преборено чрез предоставяне на пълни властови пълномощия на настоящия президент - дори и за кратко, а не се знае дали и за толкова кратко време. 

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Публикуваме го със съкращения. Заглавието е на редакцията