Свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване според Закона за туризма, в платформи като Booking.com, Airbnb, Expedia, във фейсбук и т.н., да бъде забранено и санкционирано. А неспазването на това условие при "системни нарушения" да може да доведе включително до спиране на достъпа до съответните интернет сайтове, което доставчиците на интернет услуги в България ще са длъжни да извършат. 

Такава промяна в Закона за туризма са внесли депутатите от властта Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (Обединени патриоти/НФСБ) с предложенията за промени на второ четене в Закона за държавния бюджет за 2020 г. Поправката се прави по любимия от години на управляващите начин -  между две четения на друг законодателен акт, като така се избягва пълната процедура за приемане на нови законови разпоредби и минаването им през пленарната зала два пъти с възможност за възражения и редакция.

Стоянова и Симеонов предлагат първо допълнение в текста, който казва кой може да извършва хотелиерство. Към момента стаи и къщи за гости могат да отдават лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, ако местата за даване под наем са част от жилището, което обитават. С поправката, ако бъде приета, това право ще се дава и за апартаменти за гости, в които наемодателят не живее. Редакцията звучи като "либерализиране" на закона, но след него следват още промени. 

Създава се нова алинея към чл. 113 от Закона за туризма, която гласи: 

"Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят".

Простичко казано - ако сте собственик на апартамент, в който не живеете - вече можете да го отдавате на туристи и без да сте регистриран търговец. Но ако апартаментът не е сертифициран за туристическа услуга и го пуснете в някоя от популярните онлайн платформи - това вече ще ви прави нарушител и ще подлежите на санкция. Нарушител ще е и платформата, която го е допуснала.

Според Закона за туризма апартаментите, стаите и къщите за гости са туристически обекти от клас Б. За да бъдат сертифицирани като такива се подава декларация-заявление до кмета на общината, в която е имотът, припомнят в мотивите си вносителите. Има изисквания за поставяне на табели, обявяване на тарифи и т.н., има и такса - в момента е по 10 лв. на легло. Ако предлаганите нови текстове в закона станат факт с приемането на държавния бюджет, то всички лица, отдаващи апартаменти и стаи за гости в популярните платформи онлайн, ще имат 3 месеца да узаконят дейността си като наемодатели. 

Менда Стоянова и Валери Симеонов предлагат санкциите за нарушители на предлагания нов режим да са следните (нов чл. 231 в ЗТ - б.р.): 

"Който предлага туристическа услуга или допуска включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект (...) се наказва с глоба в размер на от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв."

При повторно нарушение "глобата е в размер от 5000 до 8000  лв, а имуществената санкция - от 10 000 до 15 000 лв. 

Това би трябвало да означава, че на наказание ще подлежат и отдаващите имот под наем за туристи, и онлайн платформите, ако позволят при тях да се появят некатегоризирани места за настаняване в България. 

Двамата законотворци стигат и по-далеч в ограниченията на онлайн платформите за търсене на хотелски услуги - предлага се възможност достъпът до даден сайт да бъде отрязан за потребителите, ако са констатирани "системни нарушения" на описаните дотук правила: 

"При системни нарушения (на новия чл. 231 съгласно текста на промените, предложени от Стоянова и Симеонов - б.р.) министърът на туризма подава искате до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници", гласи предложението.

Ако това бъде прието - то съдът ще има 72-часов срок да се произнесе. А интернет доставчиците ще трябва да отрежат достъпа до "заподозрените" сайтове в срок от 24 часа от публикуването на разпореждането на съда в сайта на Министерството на туризма. В Закона за туризма пише изрично и що е то "системно нарушение" - заради каквото може да се стигне до филтриране на интернет съдържание, ако предложенията на тандема Стоянова/Симеонов минат: 

"Системно нарушение" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон.

В мотивите на двамата депутати от управляващата коалиция е изрично записано, че идеите им са именно заради все по-голямата популярност на предлагането и наемането на такива имоти за настаняване.

"През последните години се наблюдава "бум" в отдаването на апартаменти за краткосрочен наем и търсенето им чрез различни платформи като Booking.com, Airbnb, Expedia, Homeaway, Rentbyowner, Facebook групи и т.н. Тази дейност представлява активен бизнес, в който участват три страни: наемодател (в повечето случаи физически лица, закупили апартамента/апартаментите за лични жилищни нужди), посредник (електронна платформа, чрез която се осъществява отдаването/настаняването като услуга) и потребител/ потребители на услугата. По същество тя е предоставяне на настаняване в смисъла на туристическа услуга, която обаче в повечето случаи протича без спазване на Закона за туризма, в който е предвиден ред за предоставяне на този вид услуги.", пишат Стоянова и Симеонов. 

От обясненията им става ясно, че ако предложените поправки минат, то отдаваните апартаменти и стаи за настаняване, както и отдаващите ги, макар да не са търговци по смисъла на закона, ще трябва да влязат в Националния туристически регистър и да станат част от Единната система за туристическа информация. 

"Целта на предложените промени не е да се ограничат продажбите през електронните платформи. Напротив - многообразието в туристическото предлагане е важно условие за атрактивността на туристическата дестинация, но е безусловно необходимо да се създадат условия и предпоставки за задължително спазване на законодателството в икономическата дейност, да се осигури равнопоставеност на различните доставчици на туристически услуги, да е налице възможност за проследимост на икономическите резултати, да има гаранция за удоволетвореност на потребителите", декларират още вносителите.

Не е описано каква неравнопоставеност и в чий ущърб виждат Стоянова и Симеонов. В последните месеци не само в България, но и в други страни от ЕС традиционният туристически бизнес, а и политиците, искат регулации за големите платформи, които предлагат краткосрочни наеми с туристическа цел. През септември стана ясно, че в Румъния се подготвя подобен законопроект, искания за ясен регламент имаше във Виена, а 10 европейски града поискаха официално помощ от ЕС срещу "монопола" на Airbnb на пазара на жилища. Отвореното писмо на градския съвет на Амстердам е подписано още от Барселона, Берлин, Бордо, Брюксел, Краков, Мюнхен, Париж, Валенсия и Виена. В него се посочва, че платформи като Airbnb, въпреки че твърдят, че искат да си сътрудничат с местните власти, „на практика не го правят или го правят само на доброволни начала“.