Според предварителни данни и оценки към октомври 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1107,9 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). Това съобщава тази сутрин Министерството на финансите на своя интернет сайт.

Числата обхващат всички плащания и приходи по т.нар. Консолидирана фискална рамка, която съдържа разходите на публичната власт за едногодишен период. Наред с републиканския бюджет в консолидираната фискална програма влизат още бюджетът на съдебната власт, бюджетите на общините, бюджетът на социалното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), висшите учебни заведения, БАН, БНР, БНТ, както и приходите и разходите на извънбюджетните сметки и фондове, създадени към министерства и ведомства (вкл. европейските средства).

Оставянето на огромни бюджетни излишъци е стара практика на управляващите. Това означава, че в края на всяка година, когато се създава бюджетът за следващата, властта винаги залага по-малко реални приходи, отколкото наистина очаква. Така накрая се образува буфер, който не е залегнал в закона за държавния бюджет и който не е разпределен предварително. Правителството може да се разпорежда с него както реши. 

Допълнителните приходи и помощи към КФП към края на този месец се очаква да бъдат малко над 36,3 млрд. лв. Спрямо октомври 2018 г. приходите по КФП нарастват с 3692,9 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Разходите по КФП към октомври 2019 г. са 35 197,9 млн. лв., което е 76% от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2018 г. бяха 29 768,6 млн. лева. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, включително разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските военновъздушни сили, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.) и други.  

Прави впечатление, че излишъкът бележи пореден лек спад спрямо данните за края на септември, когато той беше почти 1,2 млрд. лв.

Припомняме, че според проектобюджета за 2020 г., който беше представен през миналата седмица от Министерството на финансите, следващата година се очаква да бъде първата от години, в която не се предвижда нито излишък, нито дефицит. Реално бюджетът трябва да бъде балансиран, ако плановете на ведомството се изпълнят. Вчера Министерският съвет одобри проектобюджета на държавата, както и бюджетите на допълнителното обществено осигуряване и на НЗОК. По-късно те бяха внесени и в Народното събрание, където скоро трябва да започнат обсъжданията по приемането им.