Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Германската подкрепа за плановете на Русия да удвои капацитета на газопровода „Северен поток“ през Балтийско море, от своя страна, окуражи амбициите на България да създаде регионален газов хъб с руска подкрепа. София търси подобна договорка с „Газпром“, за да осигури транзит на руски газ през България чрез сухопътно или морско отклонение на „Турски поток“. Този газопровод се строи в момента. За да одобри проекта за газов хъб, Европейската комисия настоява България да стане търговец на газ, а не само транзитна страна, като за целта осигури поне три различни източника на природен газ за евентуалния газов хъб.

Двата нови руски проекта за газопроводи - „Северен поток 2“ с прогнозен капацитет от 55 милиарда куб. метра и „Турски поток“ с 32 милиарда куб. метра, ще пренасочат почти целия руски газов транзит от Украйна към Германия и Турция. През 2017 г. „Газпром“ достави 155 милиарда куб. метра за държави от Европейския съюз и още 23 милиарда куб. метра за страни извън Съюза, в това число и Турция. Половината от този транзит – 93,5 милиарда куб. метра, минаха през Украйна.

Ако „Северен поток 2“ бъде построен, над 70% от целия износ на руски природен газ за ЕС ще бъде транспортиран по едно единствено трасе до една държава – Германия. А ако и „Турски поток“ стане реалност, почти 90% от целия руски износ на газ за Европа ще бъде доставян за две държави – Германия и Турция.

Българският министър-председател Бойко Борисов представи идеята за изграждане на газов хъб „Балкан“ край Варна малко след смъртта на проекта „Южен поток“ през декември 2014 г. София не очакваше прекратяването на „Южен поток“ от Владимир Путин, въпреки че трябваше да спре работата по него заради натиск от ЕС през юни 2014 г. Борисов се надяваше, че Европейската комисия и „Газпром“ все пак ще постигнат споразумение за това проектът да отговаря на законите на ЕС и така България да може да се превърне в основна транзитна страна за руски природен газ и да се възползва от обещанията на Москва за ниски цени, големи инвестиции и хиляди работни места. Когато тази мечта се изпари, България се изправи пред перспективата да плаща огромни неустойки на „Газпром“ заради неизпълнение на ангажименти по договора за „Южен поток“. Тази опасност изчезна през май 2018 г., когато Европейската комисия изиска от Москва да изтегли иска си срещу София за 800 милиона евро, като част от споразумението по антимонополното разследване срещу „Газпром“.

Борисов обаче се засегна от отношението към България на Путин, който обвини София за провала на „Южен поток“. Той видимо се оправдаваше по време на срещата си с Путин през май, когато обсъждаха газовите доставки и възможностите за газов хъб „Балкан“. Българското правителство започна преговори с Русия за евентуалното възраждане на „Южен поток“ през 2017 г., докато строителството на „Турски поток“ напредваше. Сред предложените възможности беше морско отклонение от „Турски поток“ директно към Варна, където да бъде построено голямо газово хранилище. Друга възможност е свързването на „Турски поток“ с българската газопреносна мрежа чрез сухопътна тръба от Турция.

Алтернативните възможности за износ на руски газ за Европа включват изграждането на нова тръба от Турция през Гърция до Италия или използването на капацитета на бъдещия Трансадриатически газопровод (ТАП), една от трите тръби в Южния газов коридор, предвиден да транспортира газ от Азербайджан за Европа.

Нито една от тези опции обаче не е полезна за България. „Газпром“ вече даде знак, че иска да се възползва от Газовата директива на ЕС, която изисква запазването на капацитет за трети страни газови доставчици във всички европейски газопроводи. Първоначалният капацитет на ТАП от 10 милиарда куб. метра, обаче, е освободен от регулациите на ЕС за 25 години; и когато бъде разширен до 20 милиарда куб. метра в бъдеще, само половината ще бъде на разположение на алтернативни доставчици. Това прави двете възможности през България по-привлекателни за „Газпром“, особено след като българското правителство с желание ще се нагърби да води преговорите с ЕС.

Въпреки че премиерът Бойко Борисов получи подкрепа от турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския президент Владимир Путин за любимия си проект, осигуряването на газови доставки от три източника, както изисква Европейската комисия, няма да бъде лесно, показва финансирано от Европейската комисия проучване. София получи 920 хиляди евро от ЕС за това изследване. През март правителството сключи договор с българо-швейцарската компания „Consult“ за 2,27 милиона евро, за да извърши оценка на пазара и техническите възмоности за проекта за газов хъб „Балкан“, да определи бизнес модела, както и да препоръча механизъм за финансиране на проекта.

Предварителните резултати от този анализ на „Consult“ бяха представени през юни в Брюксел. Докладът твърди, че 11 държави проявяват интерес към евентуалното строителство на газов хъб „Балкан“. Доставките на газ ще идват от три източника – Русия, Азербайджан и местен добив от България и Румъния. Българският добив на газ, обаче, е пренебрежимо малък, а Румъния едва ли ще предоставя собствен добив от Черно море на южния си съсед. Така, местният газ трябва да бъде изключен от списка с потенциалните източници.

Освен това, България има договор с консорциума „Шах Дениз“ за доставка само на 1 милиард куб. метра газ от Азербайджан. Този обем може да нарасне в бъдеще, но едва ли ще достигне 15 милиарда куб. метра, за да се изравни с количествата, за които София преговаря с „Газпром“. Следователно, българският газов хъб ще бъде захранван предимно с руски газ.

Въпреки това, на Европейската комисия няма да ѝ е лесно да се противопоставя на българската амбиция за регионален газов хъб, ако позволи на „Газпром“ да построи „Северен поток 2“. Нерешителността на Европейския съюз по отношение на разширяването на „Северен поток“ в Балтика е прецедент, който неизбежно ще бъде последван и на други места.

...

Маргарита Асенова е директор на програмата за Балканите, Кавказ и Централна Азия на Фондация "Джеймстаун" във Вашингтон. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

ужас

"Тази опасност изчезна през май 2018 г., когато Европейската комисия изиска от Москва да изтегли иска си срещу София за 800 милиона евро,".... значи ако не ни бе спасил ЕС.... както за Белене щяхме да платим данък Раша 800 млн €!!!! Ужас!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.