"Солидарността е двупосочна улица. Има времена, в които държавите членки на ЕС могат да очакват подкрепа, и времена, в които те на свой ред трябва да допринесат."

Така председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер коментира искането на унгарския премиер Виктор Орбан Брюксел да подпомогне страната му с 400 млн. евро за охрана на границата от мигранти.

В писмо, с което "Политико" разполага, Юнкер изрежда изрежда финансите, които Европа е дала на Будапеща и напомня, че огромна част от тях не са усвоени по вина на унгарското правителство.

"През 2015 г., когато Унгария бе засегната от бежанската криза, ЕК предложи извънредна схема за разпределение на мигранти, която трябваше да помогне на Унгария, заедно с Италия и Гърция. Будапеща обаче реши да се откаже от тази солидарност, като отхвърли възможността да се възползва от релокацията на 54 000 души и да приеме предварително отпуснатите близо 4 млн. евро“, напомня Юнкер. 

Председателят на ЕК също така отбелязва, че заради миграцията Будапеща е получила три извънредни гранта на стойност 6,26 млн. евро, но „предвид скромното усвояване, само около 33% са реализирани, а останалите са изгубени“.

"Унгария е осмият най-голям бенефициент на европейските структурни и инвестиционни фондове, откъдето страната е получила 25 млрд. евро – повече от 3% от нейния БВП", изтъква Юнкер и допълва, че вече има фонд за вътрешна сигурност на ЕС, предназначен за охрана на границите в периода 2014-2020 г., възлизащ на повече от 40 млн. евро.

"И солидарността не е а ла карт (б. р. избор според менюто), която може да бъде избрана, когато става въпрос за охрана на границата, и да я отхвърляш, когато става дума за мигрантски квоти, на които всички сме се съгласили", категоричен е Юнкер. 

Предстои съдът на ЕС в Люксембург да обяви решението си по жалбите на Унгария и Словакия, които оспорват системата за задължително разселване на мигранти. То ще е знаково на фона на съпротивата в източноевропейски държави срещу схемата за разселване от Гърция и Италия.

Унгария и Полша отказват да приемат каквито и да било търсещи убежище по схемата за квотно разпределение. Това вбеси Брюксел, Берлин и Париж, както и държавите, които бяха най-силно засегнати от мигрантската криза.