В продължение на много години Русия живее с една митологема, която се нарича „телевизор“. Съгласно този мит по-голямата част от жителите на Русия, не чак 90% или 85%, но в края на краищата мнозинството, живее и диша с това, което показват по телевизията.

Тази легенда устройва всички. Преди всичко самите телевизионни гиганти, ръководителите на Първи канал, на ВКТРК и НТВ. От представата за могъщата роля на телевизията зависят техният статус, престиж и количество субсидии.

Тя устройва и Кремъл: да контролираш телевизията е леко и приятно.

Дълго време тя устройваше и онова, което в Русия се наричаше „опозиция“. Благодарение на тази грандиозна митологема, опозицията можеше да получава на изборите половин процент, без да води качествени предизборни кампании, а за всичките си поражения да обявява проклетия телевизор. Но какво всъщност искате в страната, където Кисельов (Дмитрий Кисельов, известен руски тв водещ, наричан неофициално шеф на прокремълската пропаганда - бел.ред.) говори за изгаряне на сърцата на гейовете, а Първи канал показва репортаж за момче, разпънато в Славянск?

В продължение на няколко седмици, изминали от момента на появата на филма на Навални, до всенародните демонстрации, се оказа, че тази митологема вече не съществува.

Телевизорът почина. Вече го няма.

Този феномен може би е все още неосъзнат, но днес именно той е най-важният резултат от протестите.

Преценете сами.

Въпрос: В Русия живеят над 140 млн. души, колко от тях гледат програма „Време“?

Отговор: 6 млн. души, т.е. по-малко от 5%. Това е официална статистика, лесно е да се провери...

Въпрос: Каква е средната възраст на аудиторията, която гледа програма „Време“?

Отговор: 63 години. Това също е официална статистика.

С други думи: Тези 5%, които гледат програма „Време“ съвсем не са най-активната част от населението.

Въпрос: Колко души са гледали филма за Медведев?

Отговор: Само в YouTube броячът е прехвърлил 17,5 млн. гледания. Като прибавим и другите медийни платформи спокойно можем да увеличим двойно резултата.

Т.е. всеки втори гражданин на Русия, който е под 50 години, е гледал филма на Навални. И това съвпада с данните на Левада-Център за това, че 38% от населението или е гледало видеото, или поне е чувало за него.

Никакъв телевизор няма вече. Абсолютното мнозинство от руското активно население получава информация по друг начин. То общува по телефона, участва в групи и седи в социалните мрежи, сърфира в интернет. Ако му харесват „Игра на тронове“ или шоуто „Глас“, просто си ги записва. И никога не си записва програма „Време“.

Процесът на използване на информацията се променни коренно. Човекът вече не приема онова, което му се налага централизирано. Той формира сам своето информационно поле.

Разбира се, краят на телевизора не означава край на прословутото информационно преимущество на властта. То обаче не е свързано с облъчването на населението чрез телевизора или с използването на тролове.

То просто е свързано с това, че властта си е власт. Тя винаги е успявала да си придаде сакрален вид. При това хиляди години успешно го е правила и без телевизор. Значителна част от хората съвсем честно виждат онова, което виждат и началниците. Дори в демократичните общества в повечето случаи на избори побеждава incumbent – човекът, който в момента е на власт, ако законът му позволява да се кандидатира.

Така, че основната причина голяма част от руснаците да осъждат украинската революция например е, че Владимир Путин осъди Майдана. А не факта, че го е направил по телевизията.

Формирането на собствено информационно пространство от потребителите съвсем не е руски феномен. Същото се случва в целия свят. В Щатите привържениците на Тръмп гледат FoxNews, а демократите - CNN и MSNBC, като нищо, което се казва по CNN не може да засегне привържениците на Тръмп. А за него това са fake news.

В този смисъл сам по себе си фактът, че руснаците формират самостоятелно своето информационно поле, няма как да е проблем за властта.

Въпреки това Фондът за борба с корупцията на Навални успя да излезе от рамките на опозиционното гето, където вече от много години щастливо си съществуват всички онези, които и без филма за Медведев знаят, че властта в Русия краде.

Навални превърна в предмет на интерес за всички, които преди се интересуваха само от това, че Крим е наш, най-уязвимата черта на властта – нейното хронично обирджийство. А сред младежта протестът се превърна в модерен тренд.

А това е неудържимо, както беше неудържим процесът на Реформацията, стартиран от Мартин Лутер.

Какво е било посланието на Лутер? Че Рим е прогнил. Че прелатите правят точно обратното на онова, което обещават: всеки папа, всеки кардинал, всеки епископ имал камара любовници – мъже и жени, деца, които се къпят в разкош и продават държавни длъжности.

За да опровергаят Лутер прелатите е трябвало само да се облекат във власеници, да се откажат от разкоша и да прогонят любовниците си. Лутер би бил дискредитиран. Но те не са могли да направят тази стъпка, по простата причина, че разкошът, подкупите, любовниците и властта, са били същността на тогавашната църква.

Същото е и с филма. Достатъчно е руската власт да се откаже от дворците, от нефтените компании, от подкупите и къщичките за патици. Но те не могат да го направят, защото дворците, подкупите и патиците са смисълът на съществуването на днешната власт.

Както се вижда – те просто няма как да отговорят. И всичко това се случва, докато 6 млн. пенсионери гледат програма „Време“, а филмът е видян от 35 млн. младежи...

----

* Юлия Латинина е политически наблюдател на „Новая газета“, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.