Румен Радев се стреми да разсее опасенията, че е твърде близо до Кремъл, пише "Файненшъл таймс" в статия, посветена на новоизбрания президент и българия след президентските избори под заглавие Bulgaria’s Radev seeks to ease fears he is too close to Kremlin.

Новоизбраният български президент се стреми да разсее опасенията, предизвикани от реториката си в навечерието на изборите през ноември, че като лидер на страна-членка на ЕС и НАТО, той е твърде близо до Кремъл, се казва в материала. 

България винаги ще работи само заедно със своите партньори ЕС и НАТО. Искам България да бъде истински член на НАТО, с реални възможности и да бъде лоялен и предсказуем партньор", казва Радев пред изданието.

"Г-н Радев настоява, че той никога през живота си не е бил в Москва", пише още ФТ.

Въпреки това обаче в своето интервю от София бившият ръководител на българските военновъздушни сили застъпва тезата за възстановяване на отношенията между НАТО и Русия.

„Смятам, че сме изправени пред общи заплахи – тероризъм, ислямски фундаментализъм и сътрудничеството между НАТО и Русия е необходимо. Ако не работим за добър диалог и за намаляване на конфронтацията, ние не можем да се изправим пред тези глобални заплахи ефективно“, казва той.

Позицията му, както и тази на неговите избиратели, се основава частично на дългата връзка на страната със своя по-голям съсед Русия, пише още „Файненшъл таймс“. Двете нации споделят обща славянска и православна култура, като мнозина българи таят историческа благодарност към Русия, след като освобождава тяхната страна от османско владичество през ХIХ в., посочва изданието.

След сталинисткото вземане на властта през 1944 г. България остава верен съветски сателит до падането на комунизма през 1989 г. и е подигравана от своите съседи като „16-та република“ на СССР заради раболепното поведение на нейните лидери спрямо Москва. Въпреки че оттогава насам България гледа на запад, присъединявайки се към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г., Русия остава важен икономически партньор, пише „Файненшъл таймс“.

Критиците на Радев се опасяват, че при неговия мандат ще има увеличаване на усилията на Кремъл да дестабилизира България.

Държавният глава няма изпълнителна власт, но може да отхвърля законодателството, одобрено от парламента, пише изданието. (Всъщност ветото на президента може да бъде отхвърлено при нужното мнозинство -б.р.) Президентът е също и върховен главнокомандващ.

"Сега руснаците имат приятели почти във всяка политическа партия, леви, десноцентристи и националисти", казва Илиян Василен, бивш посланик на България в Москва и експерт по регионална енергетика пред "Файненшъл таймс".

България изпитва същия натиск от Москва, както и другите страни в Централна Европа и Балканите, според Огнян Шентов, директор на Центъра за изследване на демокрацията.

"Кремъл използва същата игра на "soft power" (меката сила) - политическо и регулаторно  завладяване, финансирайки политическите партии, за да употребява дефицитите на управлението, за да подкопава трансатлантическите отношения и спойката в ЕС, казва Шентов, като цитира изследване на ЦИД в партньорство с базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Румен Радев се смее на репутацията си, че е ориентиран към Русия и казва, че първото му пътуване в чужбина ще е в Брюксел и Букурещ, не в Москва, пише още в статията.

"Смятам, че след Брекзит повечето лидери на ЕС трябва да са по-активни, за да...възстановят доверието на всички граждани на ЕС в евройските институции. Много хора са разочаровани и ако не направим това, тенденцията за напускане на съюза ще се разпространи", обяснява Радев пред изданието.

"България ще остане проевропейски настроена, но не сме доволни от Европа на две скорости", добавя той като има превид това, че България не е включена в Шенген заради неуспеха си да се справи с организираната престъпност и корупцията, и да реформира съдебната си система, пише ФТ.

"Като президент", казва той, "ще подема лична кампания, за да се справи България с хроничния проблем с подкупността, като посочва успеха на съседна Румъния във вкарането в затвора на корумпирани политици и възстановяването на открадните еврофондове".

"Както направих с въвеждането на тренировъчен модел за военновъздушните сили, искам да изуча, анализирам и развия най-добрите решения", добавя той. "Ще изуча не само румънския опит, но и на другите европейски държави...Ще създадем наистина добър модел", с това обещание на новоизбрания президент завършва статията на "Файненшъл таймс".