До неотдавна си мислех, че новините от Източния бряг на река Йордан и ивицата Газа, събитията в Близкия изток, залповете на студената война между Запада и Русия и битката с наследството на комунизма ще са новините, с които се родих, израснах и вероятно ще остарея.

През последните години ми се набива още един рефрен, поредица от “трайни новини”, които заливат родния медиен и политически терен циклично. Понякога се редуват, понякога вървят заедно. Нова конституция, свикване на Велико народно събрание, мажоритарен вот, намаляване на депутатите. И обратно – мажоритарна система, по-малко депутати, отзоваването им, Велико народно събрание... Тук-там се появява някой нюанс, дори твърде смислен, но покрай врявата не се случва нищо.

Темите се въртят като на ротативка, без значение кой й дърпа ръчката, но така и няма джакпот. Ни ВНС, ни смислена и проведена докрай промяна в конституцията, например в частта й за съдебната система, ни читав вариант за мажоритарност в изборите, в който някак си да е важен вотът на хората, а не партийната аритметика за бъдещето (на партията, без значение коя е тя).

Партиите използват темата за “промяна на системата”, когато са притиснати до стената. Например след загуба на избори. Или преди такива, когато става дума за изборните правила – така любими за промени в последния момент, когато хем отвличат вниманието за случващото се в края на мандатите, хем се реди пъзелът за бъдещите позиции. Вярно, често сметките са без кръчмаря и изборните еквилибристики се обръщат срещу същите тези партии, но това не пречи на упоритостта.

Темата “Нова конституция” се търкаля от... приемането на действащата конституция от Седмото Велико народно събрание. Тогава 39-имата от СДС не подписаха основния закон. Искаха друг. Едно поне е сигурно – единствените, които така и не се отказаха от промени в конституцията за всичките тези години, май ще се окажат оцелелите от старата десница. Успехът е общо взето нулев, но поне те – преди години в лицето на СДС, а сега – на ДСБ от създаването й, по-рядко използват конституцията и идеята да се свика велик парламент заради съдебната система най-вече като популистко оръжие. Поне са последователни.

Малко история

В годините между 1991-ва и 2001-ва от време на време се говори за нова конституция, но темата все още не се натрапва и някак звучи по-скоро като конвулсии на недоволството от приемането на основния закон след падането на комунизма, отколкото като сериозна заявка. Темата се повдига ту от стари седесари, ту от някой останал монархист, но не е в центъра на терена. А и в тези смутни години, особено след кризата при БСП и Жан Виденов, някак има по-спешни неща за решаване. Затова и ще се спрем на примерите кога кой започна да настоява за промени и да мечтае за велики парламенти. И... кога и защо забравя за тях.

Темата за нова конституция е актуална още от 7-ото Велико народно събрание, което прие действащия основен закон.

СДС и по времето на Иван Костов има идеи за ремонт на основния закон, най-вече заради съдебната система. Версията, че мястото на прокуратурата не е в независимата съдебна власт, нито е от вчера, нито от онзиден. През 2001 г. обаче СДС пада от власт благодарение на царя. Който именно по конституция не успя да се кандидатира за президент... Просто никой, в това число и Конституционният съд, сезиран надлежно, не му позволи.

През 2002 г. в СДС вече зрееше разцепление, но съюзът все още беше цял. Лидерката на сините Надежда Михайлова тогава представя “24 идеи, които ще променят България”. Тоест промени в конституцията, повечето от които изискват Велико народно събрание. Систематизирани са няколко неща, за които след това се говори спорадично и... според актуалната политическа обстановка.

През 2001 г., след оттеглянето на Костов, Екатерина Михайлова поема СДС, където преобладава мнението, че мястото на прокуратурата не е в независимата съдебна власт. Когато начело на СДС е Надежда Михайлова  Нейнски), партията има „24 идеи, които ще променят България“.

Вътре е и идеята за намаляване броя на депутатите, министрите да остават депутати, както е в Англия, конституцията да определя избирателната система, а тя да е смесена – пропорционална и мажоритарна. Иска се и премахване на някои правомощия на президента – например да формира служебни кабинети... Има цяла поредица от предложения, които засягат съдебната власт. Дали ви звучат познато?

Нищо ново под слънцето

Излизане на прокуратурата от съдебната власт, независима прокуратура от политическо влияние, ограничаване на решенията на прокуратурата със съдебен ефект, без имунитет за магистратите извън съдебната зала, мандатност в съдебната система...

В следващите няколко години все пак се случват някакви неща. Минава промяна в конституцията, която свали имунитетите на депутатите. Не че е малко. Все е по-добре от нищо. За повече, разбира се, волята не стига докрай. Нищо ново под слънцето.

В СДС по времето на Иван Костов има идеи за промяна в конституцията най-вече заради съдебната власт.

През 2004 г. се ражда и ДСБ с лидер Иван Костов. Още в програмата си партията залага на промени в конституцията, най-вече в съдебната система, и говори за велик парламент. В следващия мандат – когато на власт е Тройната коалиция, разбира се, по темата няма никакво съгласие. В основния закон влязоха едни неща, задължителни покрай членството на България в ЕС. Направи ги обикновен парламент.

Впоследствие се появиха достатъчно политически играчи, паразитиращи върху идеята на нова конституция и ВНС, някои стари – като БСП или президента (2002-2012) Георги Първанов, тук-там споменаваха как никак не е лошо да се пипнат правомощията на държавния глава. Чак до президентска република стигаха предположенията. Разбира се, въпрос на време е пак да се появят.

Патриотите, без значение кои са и как се назовават в годините, искаха право на вот за 16-годишните. Разбира се, някъде преди едни избори идеята избуя със страшна сила.

Появиха се и всякакви претенции и претенденти за новаторство на тема “Велико народно събрание” и “Нова конституция”. Яне Янев във времето, в което беше виден опозиционер, даже събра и подписка за свикване на велик парламент. Твърдеше, че има над половин милион парафа, проверката им обаче откри над 200 000 некоректни – грешни данни, повторения, непълнолетни активисти, покойници... “Гражданската инициатива” на този народен трибун така си и потъна, а след това партията му изчезна от парламента и пристана на ГЕРБ. Без значение от хронологията кое събитие от кое последва.

Мажоритарно

Първият мандат на Бойко Борисов начело на държавата дойде, без кой знае какви фойерверки за промяна на системата. Вероятно защото точно преди това от БСП, по идея на президента Първанов, бяха променили поне изборната такава, въвеждайки ни в клин, ни в ръкав 31 мажоритарни депутати. Резултатът, както винаги, когато се заиграва предизборно с правилата за гласуване, бе, че БСП загуби всички 31 района. Мажоритарно. За малко хитростта им да доведе дори до пълно мнозинство на Борисов, само че ДПС удържаха своите региони. Самият избор на ГЕРБ и Борисов явно е изглеждал достатъчна промяна към онзи момент, въпреки че партията вече беше печелила други видове избори.

Меглена Кунева обаче в онзи парламент я нямаше. През 2013 г. лидерката на ДБГ, някога част от НДСВ, после независим кандидат за президент, защото партиите бяха лоша работа, се включи в хора за Велико народно събрание. Само че с ново предложение – хората да кажат на референдум дали искат да изберат 400 депутати, които да променят конституцията. Е, дали се събраха подписи за такъв референдум?

Същата година за първи път и ГЕРБ се заиграха с темата. Защо ли? Защото имаше протести срещу кабинета “Борисов-1”. Защото премиерът реши да не довърши мандата. Защото имаше притеснения, че народната любов започва да изстива. Говорител по темата беше дясната ръка на Борисов – Цветан Цветанов.

След краха на кабинета „Орешарски“ Реформаторският блок все още искаше нова конституция. Но Меглена Кунева по-скоро се съгласи с желанието на ДСБ.

На 14 юни 2013 година той обявява:

“Започваме обсъждане за провеждане на извънредни парламентарни избори и свикване на Велико народно събрание за нова конституция.”

По това време ДБГ вече твърдят, че след изборите първото, което ще направят, е да поискат Велико народно събрание и нова конституция.

Там си и останаха заявките. ГЕРБ спечели предсрочните избори за обикновен парламент, но остана в опозиция.

Само година по-късно, през 2014-а, пак идат избори. След краха на кабинета “Орешарски”. Реформаторският блок се гради, Кунева вече не иска референдум, но още иска нова конституция. Но само защото това е част от програмата на реформаторите. И това искат от ДСБ.

Блокът записва сред целите си, че следващият управленски мандат трябва да е за 2 години, в това време да се направят неотложни реформи, парламентът да се разпусне и заветното ВНС с нова конституция, заради съдебната система най-вече, да стане най-после факт.

Изборите минаха. Реформаторският блок заради мнозинството в него се отказа от краткия мандат, защото ГЕРБ не са съгласни. Десницата се съгласява на промени в съдебната система чрез конституцията, но от обикновен парламент – 43-тият. Конституционната реформа обаче се оказва козметична. Нещо се пипна във Висшия съдебен съвет. Ама той си остана. ГЕРБ уж подкрепяха реформата, но мнозинство нямаше. ДСБ напусна властта. Останалите от РБ останаха. Другото го знаем, беше скоро и още резонира.

А козметичните промени в основния закон, които наложиха допълнителен контрол над главния прокурор с доклади до депутатите, вече са пратени в Конституционния съд. От главния прокурор. Защото той май не иска да дава определени данни на Народното събрание. Престои да се види дали и това ще отпадне.

Като фарс

Най-новият “хит” по темата “ВНС, нова конституция, промяна в системата” дойде от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Изведнъж след два полумандата на премиерския пост, прекратени от него собственоръчно, Борисов прегърна (уж) идеята за Велико народно събрание и нова конституция. Прегърна я в изборната нощ, докато хвърляше оставка, с аргумента, че “народът иска промяна”, защото не е избрал Цецка Цачева за президент. И защото “народът” (под общ знаменател) застанал зад референдума на Слави Трифонов. И... така три дни. Премиерът в оставка така и не обясни, не че беше попитан, защо не се съгласи на къс управленски мандат на ГЕРБ и Реформаторския блок, когато през 2014-а се редеше правителство “Борисов-2”. Въпреки че изведнъж прозря, че този кабинет е бил обречен и даже дълго е изкарал.

Сега за Велико народно събрание говорят всички. Дали ще се случи? Едва ли.

Дали ще се случи мажоритарната избирателна система? Зависи дали, кой и доколко има интерес. Не се случи по времето на царя, случи се частично по времето на Станишев с 31 депутати, ГЕРБ я отмениха, защото се притесниха, че както обслужи тях, така може да обслужи друг, ако има вълна. А и системата беше пълно отражение на партийния вот, облечена с “мажоритарна дреха”. Проформа.

Пълната преференция още е трън в очите – защото при пълна мажоритарна система кандидатите пак ги посочват партиите. При преференция без праг от много кандидати на една партия в крайна сметка избират най-вече гражданите.

И така – у нас все искаме Велико народно събрание – за три дни. Всяка нова промяна в конституцията е добре забравена стара. И историята няма край. Само се повтаря.

Като фарс.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през декември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.